Има ли основания за по-ниски лихви от Фед в близко бъдеще?

По време на вчерашното си заседание Комисията за открития паричен пазар към Федералния резерв на САЩ остави основния лихвен процент не централната банка без промяна (в диапазона 2,25%-2,50%), като сигнализира, че през следващите месеци няма вероятност за увеличаване на лихвите.

Въпреки това обаче основания за по-ниски лихвени нива не липсват, след като иновациите могат да снижат инфлационния натиск, принуждавайки Федералния резерв да преследва по-висок растеж, пише Грег Ип за Wall Street Journal.

Инфлацията може да спадне поради различни причини, не всички от които изискват по-ниски лихви. Фед заключи, че скорошният спад на инфлацията отразява временни технически фактори, които не изискват намеса на централната банка, но други такива временни фактори може би предстои да видим, след като инфлацията започва да отразява нови технологии, бизнес модели и статистически методи. Ако това се случи, аргументите за понижаване на основната лихва могата да станат убедителни.

Така наречената базисна инфлация, измервана чрез индекса на разходите за лично потребление (без храните и енергията), спадна до годишен темп от 1,6% през март спрямо 2% през декември, изненадвайки Фед и повечето икономисти.

Три основни причини обикновено обясняват инфлационните тенденции. Първата от тях е свободният икономически капацитет – по-високата безработица и по-слабото потребление натискат надолу заплатите и цените. Втората са инфлационните очаквания – ако хората очакват цените постоянно да нарастват с 2% годишен темп, те ще нагодят заплатите и цените към тези очаквания, което ще ги накара да се сбъднат. Третата причина включва случайни фактори като колебанията в цените на суровините и промени в отчитането.

Скорошният спад на инфлацията трудно може да се обясни с икономически спад – растежът на БВП през първото тримесечие се ускори до годишен темп от 3,2%, ръстът в заетостта остана стабилен, а борсата достигна нови върхове след спада в края на миналата година. Това показва, че инфлацията едва ли е спаднала заради затегната парична политика на Федералния резерв.

Вчера председателят на Фед Джером Пауъл отададе по-ниската инфлация на временни фактори. Спадът на акциите от миналата година доведе до по-ниски такси за управление на фондове, по-евтиното гориво задържа цените в авиацията, а новите статистически методи понижиха цените на облеклото. Първите два фактора вероятно ще обърнат тренда си, а третият няма да бъде повторен. Това прави Фед уверен, че инфлацията ще се върне към темпа си от 2% годишно, като според прогностиците това ще стане през следващата година.

Проблемът с тази логика е, че въпросните временни фактори са само последните от няколко такива технически изненади, които неизменно сочат към по-ниска инфлация. През 2017 г. цените на тарифните планове за мобилни телефони спаднаха рязко, защото Бюрото за трудова статистика преработи методиката си за оценка качеството на плановете, а операторите започнаха да предлагат неограничен трафик. Цените на лекарствата също спаднаха. Всъщност здравеопазването като цяло намали инфлационния си натиск, което може би отразява сдържането на държавните разходи в сектора и ускорените одобрения за генерични лекарства.  

Може да се твърди, че гореописаните фактори представляват ценови шокове от страна на предлагането – бизнесът и правителството са намерили начини да предлагат същите или по-добри продукти на по-ниска цена.

Тези по-евтини продукти едва ли ще бъдат последните. Икономистът от Goldman Sachs Спенсър Хил отбелязва, че федералните статистически агенции търсят начини за по-добро отразяване на цените в здравеопазването, което може да окаже голямо влияните на потребителската кошница поради големия дял на здравеопазването в нея.

Спенсър отбелязва също, че агенциите планират да разширят източниците на данни за цените на самолетните билети, бензина, новите коли, телефонните услуги, безжичните устроийства и медицинските услуги през следдващите три години. Това по принцип не означава автоматично изменение на инфлацията, но през март възприемането на нов източник на данни за цените на облеклата доведе до значителен спад в стойностите им.

Ако тези промени просто отразяват процеса на статистическо наваксване на реалните ценови тенденции, инфлацията не би трябвало непременно да остане ниска. Това обаче можа да са ранни знаци за иновационен шок на предлагането, който води до по-ниска инфлация и по-голямо производство, точно както се случи в ерата на дотком бума през 90-те.

Това е много по-приятната прична за спад в инфлацията, отколкото спад в търсенето, но въпреки това Фед не може да я игнорира. Ако повторяеми изненади в предлагането задържат ръста в цените под 2%, очакваната инфлация в крайна сметка също ще се понижи. Така ще стане по-трудно за Фед да върне годишния темп до 2%. Това може да принуди централната банка да понижи лихвите, за да ускори растежа, свие още безработицата и така вкара инфлацията в целевата си рамка.