Започва Народният конгрес в Пекин: в хотелите на столицата са настанени делегации от цялата страна, вестниците изработват специални страници и притурки, а държавната телевизия интервюира с охота делегати, които щъкат наоколо в национални облекла. В продължение на десет дни Народната република ще е заета със себе си. А светът? Той е вторачен в едно число: китайския икономически растеж. Ако Китай слабее, светът също отслабва, пише в свой анализ германският Süddeutsche Zeitung.
6,0 до 6,5 процента икономически растеж това е новото задание на Пекин. Това е най-слабият растеж от почти три десетилетия насам. „Натискът над китайската икономика продължава да се увеличава", заяви във вторник премиерът Ли Kъцян при откриването на форума пред близо 3000 делегати в Голямата „Зала на народа“. Това предупреждение, както обикновено, бе опаковано и като самопохвала.
След час и четиридесет минути Ли Къцян приключва със словото си и започват числата. Както някога в Кремъл – на Съветския съюз, журналисти и учени оценяват годишния доклад дума по дума всяка година. Така те се опитват да получат впечатление накъде се движи страната, какви са приоритетите на правителството и какви са властовите отношения в комунистическата партия. За съжаление, ръководството на Китай е черна кутия.
Колко пъти Ли Къцян споменава главата на партията Си Дзинпин и колко пъти с благоговение го нарече „ядрото на централния комитет на партията?“. 13 пъти е споменат Си Дзинпин, шест пъти – в съчетание с „ядро“. Колко често той говори за идеите на Си Дзинпин за социализма в китайски стил? Четири пъти. Не се ли появяват термини като „иновация“ или „замърсяване на въздуха“ по-рядко, отколкото в предишните доклади? Преди година той спомена "иновации" 59 пъти, тази година има само 43 споменавания. Замърсяването на въздуха, което бе премълчано напълно през 2018 г. в настоящата реч, в края на краищата е споменато два пъти.
За сметка на това Ли Къцян не спомена проекта „Произведено в Китай 2025". В доклада си преди четири години Ли въведе този термин за първи път. Онова, което тогава започна да се споменава като лозунг, се превърна след това в най-голямата програма за индустриална политика в света. Десет сектора се насърчават от китайското правителство със стотици милиарди евро. Неравностойната конкуренция е предизвикателство за компаниите по целия свят и една от причините за търговския спор между САЩ и Китай. През 2018 г. Ли Къцян споменава "Made in China 2025" два пъти. От няколко месеца обаче китайската преса вече не може да пише за нея - „Произведено в Китай 2025“ притихна, за да не провокира повече Вашингтон.
преди 5 години горе-долу като този виц :https://vicovete.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8Fчак нищо да не внасят не е :))) ... $1.540.000.000.000 си е цифра за внос :https://atlas.media.mit.edu/en/profile/country/chn/пък по света на хората им дреме за юана , то те помежду си търгуват с долари та за света какво остава :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Това официалния.При положение, че официално откраднаха от Венецуела МНОГО злато, значи мноооо нагло ЛЪЖАТ >търси тия около 500% дълг в някои от тия стари броеве на златен вестник:https://tavex.bg/blog/ (ако не са го изтрили от архива, коя статия не помня) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Към днешна дата японския външен дълг е 253.00% Debt/GDP, а британския 85.30% външият дълг на Китай е 47.60% отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години "Пък и японският и британският дълг надхвърлят 500% от БВП общи задължения. "Което, като васали не им пречи ентусиазирано да купуват още и още нов американски дълг.И утре да гръмне балона, аз съм ОК. Вие му мислете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Както би се изразил Конфуций - дългът не е толкоз страшно нещо, ако няма на кого да го връщаш. Китай не е внесъл нищо от 30 години насам, не живее на ничия сметка. Напечатали - оползотворили, подобни схеми е имало на много места, но в далеч по-малък мащаб. Нека си спомним за Силвио Гизел в Австрия- затворена вътрешна система от едно село или град, изолирана от външния финансов свят. Е, тук става въпрос за цяла една огромна държава, генерираща свой финансов свят. Единият джоб дължи на другия - такива са им дълговете. Пък и японският и британският дълг надхвърлят 500% от БВП общи задължения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар