Нова ера за финансовите пазари

А беше време, когато самата идея, че дадена централна банка може да печата пари, беше чудовищна. Но сега това е част от ежедневието - от около десет години. В Съединените щати, Великобритания, Япония, Швейцария и не на последно място в еврозоната, централните банки създават всеки ден в действителност милиарди от нищото и наводняват с тях финансовите пазари. Инвеститорите, дребните собственици и потребителите живеят с това ежедневие почти десетилетие.

Но сега предстои обрат и тази сряда може да бъде решаващата дата, от която в бъдеще ще правим ретроспекция. Защото Федералният резерв на САЩ (Фед) е изправен пред решение, което може да доведе до обръщане на тенденцията. Изведнъж финансовият пазар няма да бъде наводняван с пари, а капиталът ще се оттегли. Последствията са огромни, пише в свой анализ Die Welt. 

От началото на финансовата криза насам петте основни централни банки на индустриализираните държави увеличиха балансите си от 3,5 трилиона до 16 трилиона долара, именно защото печатаха пари за финансовите пазари. Целта на този подход беше да се поддържат толкова ниски лихвени проценти, че компаниите да могат по-лесно да се финансират и следователно – да инвестират повече, като по този начин да стимулират икономиката. Но това не беше единственият постигнат ефект, имаше и странични.

Така например Тилман Галер, стратег по капиталовите пазари в JP Morgan Asset Management, посочва, че е налице само условен паралелизъм между развитието на балансите на централните банки и корпоративните печалби. „Съотношението на цените на акциите към това развитие е много по-високо", казва той. Защото голяма част от парите са били насочени към финансовите пазари, а не към реалната икономика.

Съответно и фондовите пазари процъфтяват от пролетта на 2009 г. И не само те – подобни неща се случиха например с недвижимите имоти или облигациите с висока доходност, понякога и с цените на някои суровини, дори с цените на предметите на изкуството. „Парите намериха място и на други пазари", казва Галер, като се опитва да представи нещата по-ясно: "Това е като камък, който е хвърлен в езерото - вълните се разпростират около него".

Все пак някои централни банки хвърлят още „камъни в езерото“, за да останат част от общата тенденция. Но Фед преустанови тази практика преди почти три години. Оттогава тя не печата никакви допълнителни пари и също така повиши ключовите лихвени проценти четири пъти. Въпреки това се въздържа от свиване на обещания баланс през последните години - досега.

Тази сряда господарите на парите в САЩ отново се събират и на практика всички наблюдатели очакват този път да има решение за свиване на баланса. Елмар Фьолкер, лихвен експерт в Landesbank Баден-Вюртемберг предполага, че стартът ще бъде даден тази есен с първоначално по 10 млрд. долара месечно. Други смятат, че операцията няма да започне до януари.

Кога точно ще стартира всичко в крайна сметка е второстепенно. Решителен е сигналът. За първи път централна банка ще изтегля пари от капиталовия пазар. И това не е всичко: паралелно Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще вземе важно решение през октомври, което вероятно ще засили ефекта.

Въпреки че ЕЦБ все още не е спряла печатницата на пари за разлика от Фед, вероятно ще стартира забавяне от октомври. Улф Краус, лихвен експерт в Landesbank Хесен-Тюрингия (Helaba), очаква намаление на месечната сума, която се използва за закупуване на облигации, от 60 на 40 млрд. евро, но смята, че и по-голямо намаление е необходимо и възможно.

С това обаче сумата, която ЕЦБ и японската централна банка всеки месец вкарват на пазарите, ще е по-висока от тази, която Федералният резерв ще оттегля. По този начин на финансовите пазари ще продължава да се влива нетен капитал. Фед обаче постепенно ще увеличи темпа на свиването на баланса си. От октомври 2018 г. се очаква централната банка да го свива с по 50 млрд. долара на месец, смята Елмар Фьолкер. В същото време ЕЦБ ще сложи край на програмата си за покупки на облигации през следващата година.

Следователно в определен момент от следващата година централните банки ще изтеглят като цяло капитала от пазарите. След около 12 месеца може да се стигне до този момент и това би било напълно нова ситуация. Тилман Галер я описва, като изкривява до известна степен описанието за камъка в езерото. „Ако централните банки изтеглят пари от пазара, това ще е  като една черна дупка, която изсмуква капитала".

И той описва последиците по ясен и недвусмислен начин: „Непрекъснатият насрещен вятър за рисковите активи през последните години ще отпадне". Точно както продължителното разширяване на баланса от централните банки доведе до паралелно нарастване на цените на акции и други инвестиции, така в случай на свиване на баланса ще сме свидетели на противния процес.

Нещо повече, тази тенденция ще започне едва тогава, когато се достигне моментът, в който централните банки наистина ще започнат да изтеглят капитал от финансовите пазари. В края на краищата инвеститорите гледат напред, защото за тях не е решаващо какво е било вчера или днес, а какво ще дойде в бъдеще. Следователно едно решение на Федералния резерв да намали баланса си вероятно ще е основна тема сред дилърите. Особено, ако през октомври и ЕЦБ обяви намерението си да намали покупките на облигации.

И така – изправени ли сме пред срив на цените на акциите, както преди се сринаха цените на недвижимите имоти или на други инвестиции? Зависи от това дали икономиката ще остане толкова силна, както досега. Ако случаят е такъв, този растеж може да компенсира спирачния ефект на централните банки.

Очаква се обаче следващите месеци да са много по-турболентни, какъвто обикновено е случаят, когато капиталовите пазари се променят съществено. Не само колебанията в цените на акциите ще се увеличат, очаква се и лихвените проценти постепенно да се покачат, а  еврото може отново да попадне силно под натиск - в зависимост от това колко бързо Фед ще изпълнява намаляването на баланса си.

А инвеститорите трябва да свикнат с усещането, че бъдещите рискове отново стават реални, а централните банки няма да държат защитната си ръка над тях. Или, както казва Тилман Галер, „централните банки ще свалят своята мрежа за сигурност". Тогава и самите катастрофи  могат да станат по-болезнени.