Убива ли Тръмп долара?

От близо век щатският долар е възприеман като максимално сигурно убежище на финансовия свят. Никоя друга валута не е гарантирала същата степен на сигурност и ликвидност за натрупаното богатство. В миналото, при затруднения, страхливите инвеститори и предпазливите централни банкери трупали в активи, деноминирани в долари, особено американски държавни облигации. Вече може да не е така, пише в цитиран от БТА анализ за MarketWatch Бенджамин Дж. Коен - преподавател по международна политикономия в Калифорнийския университет, Санта Барбара, и автор на книгата "Currency Power: Understanding Monetary Rivalry".

Хаотичната администрация на президента Доналд Тръмп силно подкопа доверието в зелената банкнота. Откакто встъпи официално в длъжност пред въображаема тълпа от милиони, Тръмп влезе в поредни битки с правителства, включително съюзници като Австралия и Германия. Съвсем неотдавна той докара света до ръба на ядрена война, като се скара със севернокорейския диктатор Ким Чен-ун. 

Доларът е изправен пред сериозно изпитание. Ще продължат ли глобалните инвеститори да влагат парите си в страна, чийто лидер шумно провокира Отшелническото кралство (както някои наричат Северна Корея - бел. прев.) със заплахи за "огън и жупел", или ще намерят финансово убежище другаде?

От Втората световна война доларът не е бил под такова съмнение. В следвоенния период извънредно големите и добре развити финансови пазари на Америка обещаха безпрецедентна ликвидност. И понеже САЩ бяха господстваща военна сила, можеха да осигурят и геополитическа сигурност.

Никоя страна не бе в по-добра позиция да осигурява надеждни и гъвкави активи от инвестиционен клас с мащаба, който се изисква от глобалната финансова система. И както нюйоркският инвестиционен стратег Кейти А. Джоунс заяви пред в. New York Times през май 2012 година, "когато хората са разтревожени, всички пътища водят към държавните облигации".

Спукването на балона в американския сектор за недвижими имоти през 2007 година е добър пример. Всеки знаеше, че финансовата криза и последвалата рецесия започнаха в САЩ и че страната бе виновна за почти краховото състояние на световната икономика. И все пак, дори в разгара на кризата, приливна вълна от капитали заля американските пазари, което позволи на Управлението за федерален резерв и министерството на финансите да реагират.

Само през последните три месеца на 2008 година нетното изкупуване на американски активи превиши 500 милиарда долара - три пъти повече спрямо предходните девет месеца. Доларът, който съвсем не се обезценяваше, укрепна. Пазарът на държавни облигации се открои като един от малкото финансови сегменти, който продължи да функционира гладко. Дори и след като рейтинговата агенция Standard & Poor's понижи оценката на държавните дългови книжа в отговор на спиране на работата на правителството за кратко в средата на 2011 година, външни инвеститори не се отказаха да придобиват долари.

Голяма част от скока в търсенето на долари преди 10 години може да се отдаде на чист страх: никой не знаеше колко могат да се влошат нещата. Същото би могло да се каже и за днешната конфронтация между САЩ и Северна Корея. Само че ще се повтори ли историята и ще бъдат ли тласнати инвеститорите към долара?
Краткият отговор е: не разчитайте на това. Пазарите вече месеци наред дават сигнали за недоверието си към Тръмп. В такъв етап страхът от нова криза може да доведе до изтичане на капитали от долара и тогава САЩ ще трябва да се справят с доларова криза в допълнение към потенциалния военен конфликт.

Рискът от доларова криза изглеждаше минимален през седмиците непосредствено след изненадващата изборна победа на Тръмп през ноември миналата година. Всъщност до края на миналата година притокът на капитали тласна долара нагоре до равнища, невиждани от над едно десетилетие, благодарение на очакванията за дерегулация с голям мащаб, данъчни понижения и фискални стимули под формата на инфраструктурни разходи, както и по-големи харчове за "изтощената" по общо мнение американска армия.