Еврозоната е източникът на най-много опасения за централните банки по света

Когато става дума за дългови книжа, облигациите, индексирани според инфлацията, продължават година след година да се ползват с най-силното одобрение (+40), до 79% от благоприятните оценки. Това се дължи на започналото отново движение на цените нагоре. Централните банки са на мнение, че именно в сегментите на държавния дълг на страните с по-нисък рейтинг и по-висок рисков са най-добрите възможности за последната година: 43% или с 12 пункта повече спрямо февруари 2016 г., са на мнение, че дълговите книжа с оценка BBB са по-привлекателни, отколкото преди година. В същото време 20% (+9) са готови да инвестират в държавен спекулативен дълг (с оценка под "BBB"). Облигациите на страните с нововъзникващи пазарни икономики се ползват с благосклонността на 42% от анкетираните.

Повишението на фондови пазари през 2016-а изглежда не е намалило популярността на акциите, които губят само 4 пункта в благоприятната оценка, достигаща 55%. "Зелените облигации", които финансират проекти, свързани с околната среда, се ползват с нарастващ интерес. Шест централни банки са инвестирали в тях през 2016 г., спрямо девет днес, а още 13 финансови институции се готвят да купуват този тип книжа.

За сметка на това отдръпването от хедж фондовете продължава заради разочароващите им резултати. Една трета от централните банки са имали положително мнение за тях преди една година, а днес те са само една пета. При суровините положението е още по-лошо: едва 10% благоприятни оценки спрямо 49% в началото на 2016 година. Единственото изключение е златото, което е спечелило още 12 пункта от благоприятните оценки (59% от централните банки). От 60-те институции, които държат злато, 22 имат динамично управление (дериватни продукти) на запасите си, достигащи близо 1680 тона. 

И тази година доларът и швейцарският франк запазват същото съотношение на положителни оценки със съответно 84% и 34%. Повишението на курса на долара и избирането на Доналд Тръмп изобщо не накърниха статута на водещата валута като резервна. "Просто доларът няма алтернатива", коментира една централна банка. Управителят на институция на страна с нововъзникваща пазарна икономика припомня, че "съхраняването на резерви като предохранителна мярка цели да се създаде сигурност срещу други рискове (спад в приходите от износ)", и те трябва да бъдат инвестирани в сигурни валути", налични и слабо колебаещи се. Идеалните кандидати не са толкова много.

Заради Brexit британската лира претърпя най-силен спад в благоприятните оценки - 24 пункта до 32%. Има едно изключение - централен банкер от американския континент разказа, че той се е освободил от британските си лири още преди референдума и няма да придобива такава валута преди да разсеят икономическите неизвестни. И тъкмо обратното, един от неговите европейски колеги е на мнение, че "в дългосрочна перспектива привлекателността на британската валута би могла да нарасне заради отслабването на връзката с другите валути на Стария континент". В действителност вече всичко се изтласква извън Европа, британската лира може да предложи по-голяма диверсификация на един валутен портфейл.

Заради несигурностите, свързани с президентските и парламентарните избори във Франция, само една четвърт от централните банки са на мнение, че единната валута е по-привлекателна в сравнение с преди една година, докато в същото време почти всяка трета централна банка оценява по този начин йената. Рязкото поевтиняване на валутите на страните с нововъзникващи пазарни икономики направи някои от тях по-привлекателни, като бразилския реал или руската рубла. В близко бъдеще банките искат да вложат наличните си пари в австралийски и канадски долари, а в средносрочна перспектива (5 до 10 години), в корейски вонове и новозеландски долари.

Страстта към инвестиции в юани не намалява. Институциите са на мнение, че китайската валута ще представлява 4,2% от световните резерви в края на годината и 7,4% през 2020 г. Миналата година тези цифри бяха съответно 1,7% и 4,4%. Азиатските централни банки (без Китай) и африканските са все по-оптимистично настроени към потенциала на китайската валута, а американските институции са най-недоверчивите към юана. Регулаторите отбелязват, че 1,8% от собствените им налични пари ще бъдат инвестирани в юани в края на годината, и 3,8% - три години по-късно. 37 централни банки вече инвестират в китайски активи, а 14 планират да направят това.

/БТА/