Защо шведите плащат повече данъци, отколкото дължат

До каква степен ненормални са шведите и други народи в Северна Европа по отношение на плащането на данъците си?

В генерализирания стереотип за Европа се крие известна истина: за разлика от свенливите към данъците южни европейци тези на север плащат с готовност, за да получат цялостни и ефективни обществени услуги. В Швеция дори след няколкото години на премахване на високи данъци (през 2005 г. отпадна данък наследство, друг за богатство го последва през 2007 г., някои имотни данъци бяха премахнати следващата година, а корпоративният данък спадна до 22%) делът от БВП, прибиран от държавата, остава висок, пише в свой анализ The Economist.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява, че правителството е изразходвало през 2014 г. 51% от БВП. 

Данъкът върху доходите, поне за заможните, достига до 57%. И шведите се подчиняват. Социолози и икономисти отдавна дебатират тази готовност да се плаща за общото благо. Лютеранското вярване за значението на подкрепата за цялата общност може да е фактор. Силното усещане за културната хомогенност на „народа“ е от значение (някои сега се опасяват, че то може да бъде подкопано от твърде многото имигранти). Може би поколенията, сгушени заедно, за да преживеят дългите мрачни зими, също са изиграли своята роля.

Неотдавна обаче се появи нова загадка – някои шведи съзнателно надплащат данъците си. Официални данни, публикувани на 22 февруари, показаха, че данъчните приходи се увеличават много по-бързо, отколкото бе прогнозирано миналата година.

През 2016 г. шведското правителство отчете бюджетен излишък от 85 милиарда крони (9,5 млрд. долара). Почти половината от тях, или 40 милиарда крони, са от надплатени данъци на фирми и физически лица и това, изглежда, се прави съзнателно.

То предизвиква и главоболия за чиновниците, които трябва да връщат суми и да управляват фондовете.

Какво става? 

Това всъщност не е доказателство за нова или екстремна култура на северняшката готовност за плащане на данъци. Обяснението е финансово, един странен резултат от негативните лихви. 

Данни, представени през миналия месец, показват, че правителството на Швеция е генерирало бюджетен излишък от 85 млрд. крони (9,5 млрд. долара) през 2016 г., като приблизително 40 млрд. крони идват от надплащания по данъчните сметки на бизнеса и гражданите. Правителството сега ще трябва да изплати на физическите и юридическите лица, които целенасочено са платили твърде много данъци през 2016 г., над 3,5 млрд. долара.

През последните две години от март 2015 г. насам шведската централна банка държи лихвите под 0%, както правят и други шведски банки, в рамките на усилията си да предотврати дефлация в икономиката. В същото време правителството обеща да плати положителна лихва от 0,56% върху всеки надплатен с данъци фонд при връщането му на данъкоплатеца. Макар че след това тази лихва бе намалена на нула, физическите лица и компаниите имат полза да пазят спестяванията си под формата на надплатен данък, отколкото те да се топят в банковите им сметки.

Според Financial Times подобна ситуация, отново поради необичайно висок бюджетен излишък, се очертава и в Швейцария, която също въведе през 2015 г. отрицателни лихви.

По принцип официалните лица биха си хвърляли шапките във въздуха от радост при нарастващ бюджетен излишък, но не и шведските данъчни инспектори. Цената на заемането от данъкоплатеца под формата на приемане на надплатените данъци е по-висока от събирането на средства по други канали. Освен това не е съвсем ясно колко може да се разрасне тази практика или колко бързо тези, които са надплатили данъците си, ще си поискат обратно парите, което затруднява управлението на паричните потоци. Негативните лихви в Швеция вероятно ще се запазят още известно време, което подсказва, че надплащането на данъци също ще продължи. Това прилича на проблем,  който правителства в Южна Европа биха били очаровани да имат. В Швеция обаче властите могат да поискат от данъкоплатците да охладят ентусиазма си и ако обичат, да плащат малко по-малко.