Централните банки в САЩ, Европа, Великобритания и Япония - накъде през 2017 г.?

Английската централна банка

Марк Карни действаше бързо при облекчаването на паричната политика след вота за Brexit, като понижи основния лихвен процент до рекордно ниските 0,25%. Повечето анализатори не очакват промени през 2017 г. на фона на слабия икономически растеж и ускорената инфлация.

„Като цяло очакванията ни са, че Комисията по парична политика ще запази лихвения процент на ниво 0,25% и ще поддържа програмата за изкупуване на активи на ниво 435 млрд. паунда. Това се основава на сценарий, при който ръстът се забавя, но не е отчайващо слаб, а инфлацията се повишава, достига своя пик при 3,5% и започва да се понижава преди края на 2017 г.“, казва Филип Шоу, главен икономист в Investec.

Според Колъм Пикъринг, старши икономист за Великобритания в Berenberg, също е малка вероятността АЦБ да промени политиката си през 2017 г. По думите му страната е изправена пред година на посредствен растеж (около 1,5%), тъй като несигурността около Brexit тежи върху икономиката. „Заетостта ще остане на високо ниво, а инфлацията ще се повиши заради обезценяването на паунда – това не е микс, който изисква промяна в политиката“, посочва Шоу.

В крайна сметка всичко опира до растежа на икономиката. Ако БВП изненада неприятно и търсенето се влоши, АЦБ може да обяви допълнителни облекчения. Ако обаче ръстът продължи да изненадва приятно през 2017 г. и икономиката продължи да се разширява, вътрешният инфлационен натиск може още повече да ускори инфлацията, вече насърчена от слабата валута.

„Реториката на премиера Тереза Мей за т.нар. "твърдо излизане" от ЕС (hard Brexit) и липсата на достатъчно стабилни политики в подкрепа на растежа предполагат, че предлагането може да пострада повече от търсенето“, коментира Пикъринг. „В този смисъл Brexit може да предизвика инфлация в дългосрочен план и да накара АЦБ да повиши лихвите. Пазарите може да започнат да се питат дали АЦБ ще промени фокуса си още следващата година, ако икономиката продължи да се представя добре в краткосрочен план“, допълва той.

Японска централна банка

„През 2017 г. очакваме Японската централна банка да се въздържи от действия“, казва Хироши Угай, управляващ директор на JP Morgan в Япония. Условие за допълнителни облекчения е необходимостта да се поддържа инерцията към целта от 2% инфлация, а не толкова дали времето за постигане на целта ще се отложи. Друга причина е, че банката обръща много внимание на последиците от понижението на кривата по доходността на 10-годишните облигации върху печалбите на финансовите компании“, допълва Угай. 

През септември институцията изненада пазарите, като пренасочи фокуса си от количествените облекчения към контрола на кривата по доходността. Тогава управителят на банката Харухико Курода повтори, че ще има допълнителни стимули, ако трябва да се гарантира, че инфлацията ще се доближи до 2%.

Майкъл Евъри, директор на звеното за проучвания на финансовите пазари в Rabobank в Хонконг, очаква банката да се придържа към сегашната си политика за количествени облекчения и да подкрепя икономиката „по други начини“. „Мисля, че банката ще бъде принудена на постави целево ниво от нула за доходността не само за 10-годишните облигации, за да опита да контролира кривата. Това ще е необходимо, тъй като правителството ще се насочва към все по-големи фискални стимули. В резултат на това ще има залитане към хеликоптерните пари“, смята Еванс.

„Колкото по-високи са лихвите в САЩ и колкото повече глобален протекционизъм видим, толкова по-необходима ще става промяната в политиката на банката“, допълва той.