Централните банки в САЩ, Европа, Великобритания и Япония - накъде през 2017 г.?

След като паричната политика през 2016 г. се разви до голяма степен противно на очакванията, прогнозите за 2017 г. са разнообразни. CNBC се фокусира върху четири ключови централни банки – Федералният резерв на САЩ, Английската централна банка, Европейската централна банка и Японската централна банка, и събира прогнози на експерти за потенциалната политика на регулаторите.

Федералният резерв на САЩ

Експертите очакват поне двукратно повишение на лихвените проценти през 2017 г. „Със завръщането на инфлацията през 2017 г. можем да очакваме три или четири повишения на лихвените проценти – наистина плахо затягане на паричната политика на фона на историческите стандарти, но повече, отколкото пазарите в момента очакват“, казва Алекс Драйдън, глобален пазарен стратег в JP Morgan Asset Management.

Според Джоузеф Лаворня, главен икономист за САЩ в Deutsche Bank, Фед няма да действа агресивно през 2017 г.

Председателят на Фед Джанет Йелън заяви по-рано, че регулаторът планира три покачвания през 2017 г., ако няма големи промени в икономическите прогнози. „Основният риск, който виждам, е геополитически“, смята Лаворня.

Според Драйдън паричната политика в САЩ може да бъде засегната от по-бавен процес на потвърждение на политиките на Доналд Тръмп в Конгреса.

Европейската централна банка 

Ситуацията с Европейската централна банка (ЕЦБ) е сложна. Икономиката на еврозоната не расте със силен темп и институцията във Франкфурт изглежда е далеч от целта си за 2% инфлация. Същевременно предвид ключовите избори в няколко от големите държави от еврозоната през 2017 г. нарастващата подкрепа за популистките партии може да промени политическия пейзаж в Европейския съюз (ЕС) и да принуди ЕЦБ да поддържа облекчена парична политика по-дълго време. По-рано този месец президентът на банката Марио Драги обяви, че програмата за количествени облекчения ще бъде продължена до края на 2017 г., но от април темпът й ще бъде по-бавен.

„Оставайки на пазара до края на 2017 г., те потвърдиха готовността си да поддържат много гъвкава позиция дори и след 2018 г.“, казва Елвин де Гроот, старши пазарен икономист в Rabobank. “И все пак модифицирането на програмата ме кара да мисля, че от ЕЦБ искат да прикратят плана щом условията са налице”, допълва Де Гроот. Според него банката няма да повиши лихвите преди третото тримесечие на 2018 г.

Йоханес Майр, директор на звеното за икономически изследвания в Bayerische Landesbank, смята, че основният риск е повишение в доходността по германските държавни облигации и разширяване на спредовете между различните активи и активите в различните държави на фона на покачващи се доходности по държавните ценни книжа в САЩ и/или по-бързо от очакваното връщане на базисната инфлация в еврозоната към целевото ниво от 2%.

„Разбира се, има и политически рискове. Засега смятаме, че рискът някоя държава да напусне еврозоната е все още умерен, но несигурността, произтичаща от политическите турбуленции, може да натежи на ръста при липсата на политика за фискални стимули, каквато се очаква от Доналд Тръмп“, посочва Де Гроот.