Фед няма да се реши

Често Brexit и последиците от него се споменават на пазарите като причина за нежеланието на Фед да действа. Малко след референдума във Великобритания близки до Фед кръгове заявиха, че вдигането на лихвите през тази тази година вече едва ли е възможно. При това все още не се е случило кой знае какво. Първият шок на пазарите вече отмина, а действителното излизане на Великобритания вероятно ще приключи най-рано през 2019 г. 

След огромните сривове в дните след референдума и германският Dax се върна обратно почти до нивото преди гласуването, а Dow Jones натрупа дори още 500 пункта. Солидни загуби отчете само британският паунд.

Според Патрик Харкър, регионален президент на Фед за Филаделфия, гласуването на британците няма да обремени растежа на САЩ за продължителен период. „Референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз вече е по-надолу в моя списък на рисковете и не очаквам нещо повече от временен спад на растежа от няколко десети от процента". По думите му голяма част от слабостта през първото тримесечие се дължи на сезонни фактори. Централният банкер очаква инфлацията през 2017 г. да достигне 2%, а в края на 2018 г. Фед да повиши лихвения процент близо до 3%.

Икономистът Полайт също не вярва, че британската конюнктура ще пострада за дълго. Напротив. „В дългосрочен план аз виждам предимства, особено що се отнася до чуждестранните инвестиции на Острова“, казва той. 

Според него американците имат и друго предимство. „Тяхната банкова система до голяма степен е силно функционална и относително малка. Общите активи на американските банки отговарят на около 85 на сто от дохода на американците. За сравнение – в еврозоната този показател възлиза на е около 320 процента.

И в осмата година след избухването на финансовата криза в Европа и Япония не се задава краят на хипер експанзионистичната парична политика. С все по-нови мерки ЕЦБ и Централната банка на Япония се опитват да стимулират икономиките. Едва през пролетта президентът на ЕЦБ Марио Драги понижи основния лихвен процент. Също така и лихвата по депозитите на търговските банки в ЕЦБ в момента е – 0,4%.

Всичко това са отчаяни опити за предотвратяване на страховитата дефлация. В действителност темпът на инфлация в еврозоната в момента е около нула процента, а през април и май падна дори под нулевата стойност. Но въпреки това не може да се говори за същинска дефлация. Тя се дефинира от срива на паричната маса M1 (пари в брой и безсрочни депозити), а  поради продължаващото печатане на пари то се разширява с повече от десет процента. На практика ние имаме парична инфлация.

Ценовата дефлация би означавало, че потребителските цени падат. Но ЕЦБ се паникьосва от години от този тип дефлация – погрешно. Потребителите и индустрията биха се възползвали от по-ниските цени, само ако те са придружени от повишаване на производителността. 

В Европа банките отдавна не могат, а и едва ли искат, да отпускат заеми. Докато в САЩ се обсъжда увеличаване на лихвата, в други икономически региони краят на експанзивната парична политика не се задава.

Дори напротив. „Вече няма табута“, казва Полайт. Рано или късно ще се стигне до „хеликоптерни пари“, убеден е той. Например в Япония, която отдавна се бори срещу дефлацията. „Проблемите ще доведат до това, ЕЦБ или Банката на Япония да се възползват от тази мярка“, твърди той.

Милтън Фридман, който по-късно стана лауреат на Нобеловата награда за икономика, ланисра през 1969 г. идеята за т.нар. хеликоптерни пари. Те няма да паднат от леталелно средство, разбира се, но има и алтернативи, които биха довели до постигане на същия ефект.

Например, всеки гражданин може да получи определена сума прясно отпечатани пари, за да плати например своя дълг, да спести или да консумира. Възможно е също така при изтичане на падежа на държавни облигации съответната страна да плати на инвеститора, за да не издава нови облигации. Това би довело до намаляване на абсолютното ниво на дълг на държавата.

През последните няколко месеца редица експерти взеха думата, за да защитят концепцията. Адеър Търнър, бивш ръководител на британския финансов регулатор FSA, казва, че централните банки трябва да преминат към "парично финансиране".

На обикновен език това означава, че държавата трябва да харчи повече пари и тези суми трябва да се получават директно от централните банки – без погасяване.

Критиците по същество твърдят, че на ЕЦБ ѝ е забранено държавното финансиране. А и историята показва, че това би била лоша идея. Държави, които искат да финансират своя дълг и държавните си разходи чрез печатница на пари, скоро се сблъскват с ценови балони и хиперинфлация. А и потопът с пари от ЕЦБ рано или късно ще тласне потребителските цени нагоре.

Задачите на ЕЦБ и на Фед се различават по съществени точки. Федералният резерв отговаря освен за паричната политика също и за пълната заетост и икономическия растеж, докато ЕЦБ има приоритет да гарантира паричната стабилност.