Защо Бен Бернанке взима Германия на прицел

Бившият ръководител на Федералния резерв на САЩ (Фед) Бен Бернанке се присъединява към хора на англосаксонските икономисти, които разкритикуват Германия за нейните високи търговски излишъци и я считат за основна причина за икономическото напрежение в еврозоната. Все пак той споменава и ниския курс на еврото като една от причините за високите излишъци.

От няколко дни Бернанке, който е изследовател в Brookings Institution, а от февруари 2006 г. до януари 2014 г. е председател на Борда на управителите на Федералния резерв, пише в блога на базирания във Вашингтон Brookings Institution. В един пост от Разпети петък (по католическия календар) професорът по икономика отбелязва, че дълго време е бил особено критичен към Китай заради неговите излишъци. Тази страна обаче междувременно е прекроила своята икономика и сега е по-малко зависима от износа, отколкото в миналото. Доста по-различно обаче е  положението в Германия, където търговският излишък продължи да се увеличава от 2000 г. насам, пише Бернанке. 

В действителност през последните години Китай насърчава производството на потребителски стоки и чрез изграждането на своята социална система и въвеждането на гарантирането на депозитите в банките създаде условия за по-силна вътрешна икономика. За Германия всичко това не може да е пример за подражание, защото то е налице във федералната република отдавна. 

Предложенията на Бернанке за Германия не са нови. Той призовава за повече публични инвестиции например за изграждане на мостове, пътища и летища. И предлага да се създадат данъчни стимули за частните инвеститори и за строителите на съоръжения. Освен това счита, че по-високите заплати са от значение за внасяне на баланс в конкурентоспособността на Европа.

В списъка му също така влизат неуточнени реформи в търговията на дребно и услугите. И не на последно място той счита, че Германия трябва да подкрепи усилията на Европейската централна банка за вкарване на повече пари в икономиките на еврозоната, което би намалило напрежението на целия континент.

При прегледа на списъка обаче прави впечатление, че голяма част от предложенията вече са се случили. Германия току-що стартира програма, която ще позволи на общините да правят повече инвестиции. Почти всички политици и дори Бундесбанк междувременно призовават за увеличение на работните заплати, които, разбира се, следва да се договарят между синдикати и работодатели. А освен това и Европейската централна банка налага програмата си за подкрепа на конюнктурата независимо от германската критика и при това докладва за значителни успехи.

Друг въпрос е доколко всъщност предложенията на Бернанке ще допринесат за намаляване на напрежението в Европа. Торстен Слок от DB Research подчерта наскоро, че все по-малка част от германския износ действително е насочен в рамките на еврозоната. Това означава от своя страна, че слабото евро е от още по-голяма полза за германската икономика, отколкото се смяташе досега.

Вилем Буйтер, главен икономист на Citigroup, също наскоро подчерта в интервю за германския Handelsblatt, че има нужда от увеличаване на инвестициите в Германия, най-вече за да се увеличи още повече производителността на страната.

При това той призна, че германската инфраструктура е много по-добре развита, отколкото американката. Въпреки това обаче Буйтер не подкрепя популярното настояване Германия да поеме дългове, за да увеличи и търсенето в съседните страни. „Никой не прави такива неща", казва икономистът.

По думите му истинският въпрос за Германия е за последиците, произтичащи от големия излишък. В крайна сметка като последица от своето търговско салдо страната събира големи вземания от чужди страни.

И при това, както показва опитът, ще се задава въпросът колко ценни са тези вземания в дългосрочен план. И още един, по-важен въпрос - от колко високи трансфери се нуждае еврозоната, за да издържи в дългосрочен план.

Високият излишък по текущата сметка на Германия, равняващ се на над 7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), е подлаган на критики от експертите, тъй като според тях е източник на болезнени дисбаланси в еврозоната.

През миналата година страната постигна балансиран бюджет за първи път от 1969 година и притиска останалите страни от еврозоната да следват строго примера ѝ, вместо да се опитат да стимулират икономиките си чрез кредитиране.

Преди дни германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че "никога не съм приемал, че германският излишък може да бъде проблем за партньорите ни в еврозоната".