Причината, поради която дефлацията е обществен враг номер 1 за централните банки, е, че дълговете стават по-трудни за обслужване и могат да забавят растежа и заетостта, тъй като потребителите отлагат покупките, а бизнесът - инвестициите.
Китай със сигурност има дългови нива, които правят дефлацията обезпокоителна. Общото ниво на дълга в момента се оценяват на повече от 250% от БВП. По-ниският от очакваното ръст на банковите кредити през декември също предполага, че търсенето в икономиката вече е слабо.
Другата тревожна област са капиталовите потоци, тъй като инвеститорите ликвидират залозите си за по-нататъшно поскъпване на юана. През последните тримесечия видяхме признаци на изтегляне на „горещите пари“ от Китай и обръщане на тренда при натрупването на чуждестранни резервни.
Данните за четвъртото тримесечие на 2014 г. показват, че китайските валутни резерви са намалели с 48 милиарда щатски долара до 3,840 трлн. Това би могло да отразява както отлив на капитали, така и валутни ефекти, след като еврото и йената се обезцениха с 4,2% и 9,3% съответно спрямо долара през този период.
Според Bank of America изтеглянето на капитали през последното тримесечие на миналата година е достигнало 120 милиарда долара от 68 милиарда през предходното.
Междувременно вече има признаци, че ликвидността в Китай се затяга. Най-новите данни показват, че паричното предлагане е забавило темпа си на растеж през декември.
Комбинацията от изходящи парични потоци и свита ликвидност показва предизвикателството пред Китайската централна банка. Ако отливът на капитали се ускори, тя ще трябва да използва повече от своите валутни резерви, за да поддържа валутния курс.
Това ще доведе до намаляване на ликвидността, освен ако централната банка не предприеме нови монетарни стимули, например въвеждането на по-ниски задължителни резерви на банките, което се очаква през тази година.
Но опасността се крие в евентуална загуба на доверие в юана, като в този случай новата ликвидност може просто да допринесе за отлива на капитали. Такъв сценарий ще направи по-вероятно Китай да последва примера на Швейцария и да остави своята валута да плава свободно.
преди 9 години Ако се излизаше лесно , Япония да се е справила още в средата на 90-те...Това е класически пример за дефлационна спирала - намаляващо население, намаляващи инвестиции, повишаващи се разходи за пенсионно осигуряване, падащи цени, падащи приходи.... Кое от това е хубаво?! Да, може да се каже, че за потребителите това е морков...но съвсем скоро става ясно, че е прогнил и пълен със стронций.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Мисля че за Китай моментът все още не е настъпил. Те ще отвържат юана когато преценят че вносът на суровини е по-важен от износът. Според мен поне още година доларът може да спи спокойно, но кой знае. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ......става така наречената дефлационна спирала.................................В обратният случай, като се прекали с печатането се получава инфлационна спирала. Познаваме много примери за инфлационни спирали. Германия през 20-те, бивша Югославия в края на 80-те, Зимбабве, Русия, България през 1997, на кой знае защо не се сещам за нито един реален пример за дефлационна спирала в историята. Може би защото от дефлация се излиза далеч по-лесно, отколкото от инфлация. Ако знаеш примери - сподели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ами не е точно така. Бюджетите също могат да бъдат намалявани в реален размер пропорционално с размера на дефлацията, както и всички разходи и заплатите на администрацията.Единствения проблем го виждам само при държавите които гърбят бедните, т.е. с големи косвени данъци като ДДС и с малки преки данъци, защото при тях ще има по-голям спад на приходите. Но това може да се компенсира с промяна на данъчното бреме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Така е, но ако има и отрицателна лихва/заради дефлацията/, това би трябвало да поправи нещата поне по отношение на бюджета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Опасността е за държавните бюджети и дългове - при дефлация става все по трудно да се правят, защото номинално приходите намаляват, а дълга расте още повече. От там следват дефицити за намаляване и ако се режат разходи това води до още дефлация и т.н. става така наречената дефлационна спирала водеща към пълена икономическа разруха. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Дефлацията не е чак такова зло. Верно, не е добре да намаляваш заплатите на персонала си в реален размер. Но реално, хората пак ще си купуват същите неща ако това се гледа. Отделно, като има дефлация се стимулират хората да отлагат покупките си, защото след няколко месеца нещата ще са по-евтини. А това стимулира отговорността и спестовността на хората. отговор Сигнализирай за неуместен коментар