Силната крона не е заплаха за шведската икономиката

Силата на кроната не представлява реална заплаха за възстановяването на Швеция, като покачването на стойността ѝ просто отразява икономическия успех на страната. Това обявиха представители на Международния валутен фонд (МВФ), цитирани от агенция Bloomberg.

"Имайки предвид, че сме близо до, или дори съвсем малко под, истинската стойност на кроната, нивото не би трябвало да бъде особено проблематично за шведската икономика", заяви в интервю Хелге Бергер, ръководител на мисията на МВФ в Швеция. "Поскъпването бе предшествано от спад, така че в този смисъл това е връщане в равновесно положение", отбеляза още експертът.

Привлекателността на Швеция, разглеждана от мнозина като убежище от дълговата криза в Европа, повиши стойността на кроната с 9,7% през изминалата година, правейки я най-добре представилата се валута от 10-те основни, следени от Bloomberg.

Швеция постигна най-големия икономически ръст в рамките на Европейския съюз през 2010 г., като същевременно запази своя бюджет на излишък. Оповестените през изминалата седмица данни показаха, че брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 0,6% през първото тримесечие на 2013 г. – повече от два пъти над предварителните прогнози.

Шведското производство пък се е върнало към растеж през последния месец, след като производствените поръчки са отбелязали увеличение. Базираният на отговорите на около 200 мениджъри индекс се е повишил до сезонно изгладените 51,9 пункта спрямо 49,6 пункта през предходния месец според данните на Swedbank AB.

"Кризата в Европа и нейният негативен ефект върху търсенето представляват най-голямата заплаха за 500-милиардната шведска икономика", заяви Бергер. "Това би могло да има "нежелани" ефекти върху задлъжнялостта на домакинствата и върху пазара на недвижими имоти", допълва още той.

През миналата седмица МВФ препоръча на Стокхолм да потърси повече мерки за ограничаване на растящите цени на жилищата и натрупването на дългове. Дългът на домакинствата набъбна до рекордните 174% от разполагаемия доход през тази година спрямо около 90 на сто през 1990 г. според изчисленията на Шведската централна банка (Riksbanken).

Подуправителят на Riksbank Пер Яншон заяви през миналата седмица, че основния лихвен процент за кредитиране би могъл да бъде дори по-нисък, ако не беше безпокойството на централната банка относно дълговете на домакинствата. Основната банкова институция в страната задържа непроменен размера от 1 на сто за втори път след месец април.