При новия „цветен“ режим валутната волатилност ще нарасне отново. След като системните рискове като този за разпадането на еврозоната и изпадането на американската икономика през ръба на „фискалната пропаст“ намаляха, вниманието на инвеститорите отново е насочено към локални, специфични за валутните пазари рискове.
Като резултат валутите вече не са обвързани с прищявките на фондовите пазари. В периода 2009 г. - 2012 г. обратната корелация между долара и фондовите пазари се равняваше на 74%, докато сега тя е едва 26%. По същия начин зависимостта между австралийския долар и фондовите пазари се е понижила от 75% до 34%.
С други думи валутите вече не се движат заедно с цените на останалите активи. Нещо повече - представянето на отделните валути е все по-автономно – корелацията в доларовите валутни двойки е намаляла до най-ниското си ниво от 5 години. Резултатът е завръщане към модела на валутна търговия, при която инвеститорите внимателно подбират определени валути, с които да търгуват.
Трейдърите, избрали този подход, постигнаха 2% доходност само през януари, което се равнява на средната им годишна доходност през последното десетилетие.
Инвеститорите ще търсят добри сделки на различни места. Струва си обаче да обърнем внимание на две конкретни възможности – британската лира и валутите на развиващите се пазари.
От началото на годината британската лира поевтиня с близо 5% спрямо еврото отчасти заради очакванията, че новият управител на Английската централна банка (АЦБ), Карни, ще обвърже монетарната политика на институцията с номиналния растеж на БВП в страната.
Въпреки това Карни подчерта, че „летвата за промяна е висока“ и това даде основание на много инвеститори да предположат, че е малко вероятно централната банка да изостави гъвкавата инфлационна рамка, която използва в момента при определянето на монетарната си политика. Това от своя страна може да повиши краткосрочните лихвени проценти и да подкрепи възстановяването на паунда.
В свят, в който инвеститорите отново обръщат внимание на фундаментите, валутите на развиващите се пазари също ще спечелят. Тези валути предлагат по-атрактивна лихвена премия спрямо тази в развитите страни. Ето защо, благодарение на учудващо ниската волатилност и като цяло устойчивото им поскъпване, те се оказаха едни от най-привлекателните рисково претеглени класове активи през последните 15 години.
Докато тези валутите се търгуват все по-често на база на специфичните местни рискове, по-ниската дългова тежест и по-оптимистичната прогноза за растежа в развиващия се свят определено ще ги подкрепят.
Въпреки че ефектът от все по-иновативните мерки на централните банки върху глобалната икономика остава неясен, едно нещо е сигурно – валутната търговия отново е интересна.