Доларът ще е силен в епохата на новата монетарна политика

Настройвайки монетарните си компаси Фед, АЦБ и ЯЦБ ще последват примера на централните банки в Канада и Швейцария, както и Европейската централна банка (ЕЦБ).

В началото на финансовата криза Канадската централна банка обвърза измененията на лихвените си проценти със специфични икономически условия.

От 2011 г. Швейцарската централна банка недвусмислено превърна контрола над поскъпването на франка в основна цел на монетарната си политика. От миналата година пък ЕЦБ обеща да премахне рисковете в еврозоната като прави, каквото  необходимо, за да спаси еврото.

За разлика от тях „традиционните централни банки“ ще продължават да се придържат към инфлационните цели като основен фокус на политиката си. Тази група включва Централните банки на Австралия и Нова Зеландия, Riksbank (Шведската централна банка) и Норвежката централна банка. Като резултат централните банкери по света ще се разделят на два лагера.

Вероятните последици за валутните пазари през следващите няколко години ще са три. Първо, за в бъдеще инвеститорите ще трябва да проследяват един доста широк спектър от показатели, а не само инфлацията, когато прогнозират поведението на централните банки.

Тези показатели могат да включват безработицата в САЩ, спредовете по облигациите в еврозоната, номиналният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) във Великобритания и валутните резерви на Япония и Швейцария.

Второ, опитът на Швейцарската национална банка и Фед предполага, че валутите ще отслабнат, когато централните банки започнат да следват новите показатели, а не само инфлацията. Това е така, защото валутната политика вероятно ще остане разхлабена за дълго време. Все пак, на по-късен етап, с възстановяването на растежа, капиталовите потоци и валутите вероятно ще укрепнат.

Трето, нарастващата несигурност около монетарната политика ще доведе до по-висока волатилност на валутните пазари. Ако централните банки променят курса си, инвеститорите ще трябва да направят същото.

В близко бъдеще йената е валутата, която е най-силно застрашена от промените на монетарната политика. За разлика от нея доларът през 2013 г. ще е най-устойчив. Докато американската икономика се възстановява, а корпорациите развиват огромните находища на шистов газ и петрол в страната, Фед е малко вероятно да продължи с вливането на ликвидност прекалено дълго.

Това оставя еврото и британската лира някъде по средата. Тези валути вероятно ще бъдат подложени на натиск по-късно през годината от действията на централните банки във Франкфурт и Лондон. Ако ЕЦБ активира програмата си за изкупуване на облигации на вторичните пазари, нейният баланс ще нарасне чувствително. По сходен начин АЦБ ще трябва да започне да печата пари за да купува британски ДЦК и други активи, ако правителството в Лондон реши да прехвърли заложения инфлационен таван. Ето защо любимата ни валута през 2013 г. остава щатския долар, изтъква Мохиудин.