По пътя на Япония ли са тръгнали водещите световни икономики?

Притесненията на световните политици са, че близкото минало на Япония отразява тяхното настояще. Икономиката на страната стагнира в началото на 90-те години на ХХ век, след като централната банка повиши разходите за заемане на капитал, за да обуздае ръста на инфлацията и цените на недвижимите имоти и акциите.

Когато банките пострадаха заради лошите кредити след спукването на балона на активите, финансовата институция понижи основната си лихва близо до нулата през 1999 г. След като наводни банковата си система с кеш между 2001 и 2006 г., сега централната банка разгръща втория етап от програмата си за вливане на ликвидност.

Действията не доведоха до икономически ръст, като през последните 20 години икономиката на страната се е разширявала с 0,75% годишно, сочат данни на МВФ. Потребителската инфлация се е забавяла през 8 от последните 13 години и не е надхвърляла 1% от 1997 г. Без корекция с инфлацията размерът на японската икономика през миналата година е бил най-малкият от 1990 г. и се е свил с 10% от най-високото си ниво от 1997 г.

Икономисти от ЕЦБ смятат, че САЩ и еврозоната „е по-вероятно да не тръгнат по пътя на Япония“, защото имат различни дългови дисбаланси от периода преди кризата, се посочва в месечния бюлетин на финансовата институция за май.

Въпреки това японският опит показва важността от ремонт на финансовия сектор, преди да се пробва генерирането на устойчиво възстановяване, както и че отлагането на реформите може да означава крехък икономически ръст, пише още в документа.

Централните банкери твърдят, че все още имат силно влияние. „Не бих приел предположението“, че Фед „не разполага с боеприпаси“, заяви Бернанке на 20 юни. „Наистина смятам, че нашите инструменти, макар и нестандартни, все още могат да създадат по-приспособима финансова обстановка, все още могат да осигурят подкрепа за икономиката“, добави той.

Стивън Джен, управляващ партньор в базирания в Лондон хедж фонд SLJ Macro Partners LLP, обаче заяви, че се опасява, че „може би се намираме в четвъртата година на световна криза, която ще продължи десетилетие“. Джен, който е бивш икономист в МВФ, добави, че Япония преживява по-скоро изгубено поколение, отколкото изгубено десетилетие.

Той поставя под съмнение силата на една по-разхлабена монетарна политика и заявява, че политиците трябва да погледнат дългосрочния хоризонт и да гарантират, че икономиките им по-скоро ще оцелеят със собствени средства, отколкото чрез продължаване на разпределянето на краткосрочна помощ.

Макар че вливането на ликвидност може да подкрепи акциите и да натисне надолу лихвените проценти, цената, включително разпалването на инфлацията в средносрочен план, предизвиква финансова волатилност и окуражава абдикирането на правителствата от структурните и бюджетните реформи, посочва мениджърът.

„След 4 години на политики, концентрирани по-скоро върху търсенето, отколкото върху предлагането, подозирам, че светът вероятно се е отдалечил от трайното преодоляване на кризата“, смята той. „Една поредица от краткосрочни решения може да доведе до грешно дългосрочно решение“, убеден е Джен.