Коя е най-добрата алтернатива за нова световна валута?

Международната валутна система се нуждае от основна реформа. Тя не е причината за сегашните дисбаланси и текущата нестабилност в световната икономика, но със сигурност се показа като неефективна при решаването им. Това пише в коментар за международната валутна система, публикуван във Financial Times, нобеловият лауреат по икономика и професор в Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц. 

Според него специалните права на тираж (SDR), известни повече като валутата на Международния валутен фонд (МВФ), са най-добрата алтернатива за нова световна валута. Преди да влязат в тази важна роля обаче използването им трябва да бъде разширено, а инициатива за това трябва да поеме групата от 20 водещи икономики.

Слабостите на сегашната валутна система

Стиглиц припомня, че икономистът Джон Мейнард Кейнс преди години предлага да се въведе глобална валута, наречена „банкор”, която да застане в центъра на международната валутна система. Идеята обаче никога не се реализира и в резултат на това се появява сегашната валутна система, доминирана от долара. В този си вид обаче тя има няколко недостатъци, посочва Стиглиц.

Първият е, че създава предпоставка за глобална рецесия по време и след финансови кризи, тъй като поставя тежестта за изчистването на дисбалансите по платежните сметки върху страните, които имат дефицити.

Вторият недостатък е напрежението, което се създава в резултат на използването на валутата на една страна – щатския долар в случая, като световна валута. Това може да доведе до глобална нестабилност заради нарастващите дефицити по текущата сметка на САЩ. Тези дефицити са необходими за създаването на достатъчно голяма ликвидност в световен мащаб, но те генерират и прекомерна задлъжнялост, както външна, така и вътрешна. Така че, ако САЩ реши да свие дефицита си твърде бързо, това може да доведе до недостиг на световна резервна валута, пише Стиглиц.

Начинът, по който страните реагират на финансовата нестабилност по време на кризи, създава третия проблем, защото кара развиващите се икономики да трупат големи резерви като средство за защита срещу бъдещи кризи в платежния баланс. Това действително ги предпазва по време на кризи, но и усложнява проблемите с глобалните дисбаланси.

Ползите от СПТ спрямо националните валути

В края на 60-те години на миналия век МВФ създава нова валута – специалните права на тираж, или СПТ, като най-голямата им емисия досега бе осъществена през април 2009 година в отговор на драматичния срив в международното частно кредитиране, настъпил след световната финансова криза. Издаването на СПТ е помогнало за смекчаването на негативните последици от кризата върху икономическия растеж, коментира Стиглиц.

Сега глобалната роля на специалните права на тираж трябва да се разшири, както чрез нови емисии, така и чрез по-голямото им участие в отпусканите от МВФ заеми. Нови СПТ могат да се издават при свиване на частните капиталови потоци или голям спад в световните цени на суровините. Това ще увеличи способността на страните с големи дефицити по текущата си сметка, като Пакистан или Египет, да се справят с евентуален външен шок.

От практическа гледна точка Г-20 трябва да насърчава МВФ да издава повече нови СПТ през следващите три години до стойност от 390 млрд. долара годишно. Подобен ход ще има редица ползи, посочва Стиглиц. Това би облекчило проблема с рисковете за рецесия след финансови кризи, защото ще позволи на централните банки да обменят СПТ за твърда валута, като например долари или евро, и да я използват за финансирането на по-голям внос.

Освен това СПТ ще заменят нуждата на страните да натрупват резерви. Като се има предвид сравнително малкият им обем, СПТ ще помогнат да се запази и ускори възстановяването на световната икономика, без това да доведе до инфлационен натиск. И като се намали необходимостта на страните да трупат резерви в чужда валута, ще се улесни корекцията на глобалните дисбаланси.

СПТ като единствен механизъм за финансиране на МВФ

В крайна сметка, посочва Стиглиц, СПТ могат да се превърнат в основен, или дори единствен механизъм за финансиране на МВФ. За тази цел при кризи, които засягат много страни едновременно, както се случи по време на азиатската криза от 1998 г., заемите от МВФ може да се финансират изцяло от нови емисии СПТ в неограничени количества. Когато световната икономика се възстанови, емисиите на СПТ могат да спрат или дори да се изтеглят обратно. По този начин МВФ ще има по-голяма роля в създаването на официална ликвидност по начин, който ще ограничава рисковете от рецесия и инфлация в съответните моменти.

Всичко това ще даде своя принос за укрепването на глобалната стабилност, без да се променят по никакъв начин съществуващите парични споразумения. Доларът ще продължи да бъде основна валута за частни транзакции, което ще прави промяната по-приемлива за САЩ.

Г-20 показа ефективността си със своя отговор на финансовата криза. Въпросът днес е дали Г-20 може отново да демонстрира лидерството, от което светът се нуждае, след отминаването на най-лошото и появата на големи различия в перспективите. Бързото разширение на системата на СПТ ще затвърди това лидерство. По-важното е, че ще гарантира по-голяма стабилност и по-устойчив растеж на световната икономика.