Как могат да се излекуват проблемите на еврото?

Да се свържат с една валута страни, които са враждували до неотдавна, е наистина огромно постижение за Европа в исторически план. Но само 12 години след създаването на еврозоната изградените връзки са подложени на огромно изпитание, което започна с кризата с държавния дълг на Гърция в края на 2009 г.

Еврото пострада от силна загуба на доверие през последните месеци, но дори и в този труден момент за еврозоната проблемите могат да се разрешат с помощта на силна политическа подкрепа, пише Financial Times. Все още е рано да се предрича краят на еврото, като мнозина забравят, че валутният съюз е точно толкова икономически, колкото и политически проект.

Като най-голяма заплаха за еврото в момента се посочват икономическите предизвикателства пред 16-те страни от еврозоната и опасността някои от тях да спрат да изплащат държавния си дълг. Но истинските рискове за оцеляването на еврото всъщност са политически, като дори и те може да се окажат завишени, защото са налице мощни сили, които държат страните от еврозоната заедно.

От една страна, в момента не съществува начин една страна-членка да бъде изгонена от валутния блок, а в същото време политическите лидери от еврозоната са посветени на каузата да запазят еврото, може би и отчасти защото осъзнават, че излизането им от валутния блок ще им струва прескъпо.

Освен това общата валута се доказа във времето, като подкрепи единния пазар в Европейския съюз (ЕС). Чрез еврото се премахна нестабилността на валутните курсове, както и опасността отделните страни да прибегнат до обезценка на валутите си, за да увеличават своята конкурентоспособност.

Ограниченията, които идват заедно с единната валута, обаче са жестоки. Германия се отказа от немската марка в замяна на това останалата част от Европа да последва немската икономическа дисциплина. Това обаче само доведе до натрупването на вредни за икономиката дисбаланси във времето.

Ето защо ако страните искат еврото да оцелее, те трябва да сключат ново политическо споразумение на мястото на това, което направи възможно създаването на еврото.

Създаването на единната валута почива върху три основни концепции: независима Европейска централна банка (ЕЦБ), която да гарантира ниска инфлация; Пакт за стабилност и растеж, който гарантира разумна фискална политика; и на трето място – забраната да се спасяват задлъжнели държави.

Досега само първият от трите принципа не е нарушен, като дори и независимостта на ЕЦБ е под въпрос, откакто централната банка обяви, че започва да изкупува проблемни държавни облигации.

Ограниченията на пакта за стабилност и растеж бяха нарушени многократно от страните от еврозоната, в това число Франция и Германия. Еврозоната тогава отказа да наложи наказания за провинилите се, което се оказа голям пропуск в момент, в който икономиката на еврозоната се намираше в период на растеж. А сега именно банковия сектор на тези страни е най-изложен на риск от фалит на Гърция.

По този начин фискалните злоупотреби на държавите останаха безнаказани, а сега Германия и Франция говорят за спасяване на закъсалите периферни страни, при положение, че в действителност те спасяват собствения си банков сектор.

Липсата на дисциплина освен това забави реформите, необходими за устойчив растеж на еврозоната. По този начин големите капиталови потоци в целия континент вместо да заздравят икономиката се вляха в неразумно потребление и губещи инвестиции.

Ето защо на еврозоната е нужно ново политическо споразумение, което да се осъществи чрез управление на наднационално ниво, каквото лидерите от ЕС още не са виждали. Еврото лесно може да се обезопаси, като за тази цел евентуалният фалит на Гърция се подготви чрез преструктуриране на дълга, в случай че програмата на Международния валутен фонд (МВФ) се провали.

След това каналите за разпространение на кризата към други европейски страни трябва да се премахнат, а Гърция трябва да се изолира, доколкото това е възможно. Това, че има спасителен пакет за 750 млрд. евро не означава, че фалитът на една страна трябва да е последван от фалита на друга.

Освен това трябва да се обърне специално внимание на банките, които са най-изложение на опасност от фалит на Гърция, и по-специално немските и френските банки. По този начин страните ще си признаят отговорността за сегашната криза, което ще заздрави политическото им единство, вместо да го отслаби.

По този начин ще се докаже, че валутният блок не е някакъв таен съюз, в който отговорностите само се прехвърлят.

След това трябва да се създаде нов пакт за стабилност и растеж, който, за разлика от оригиналния пакт, да трябва да изпълнява, дори и принудително. На нарушителите може да се спира достъпа до фондовете на ЕС, както и правото да гласуват по въпроси, свързани с делата на еврозоната.

В бъдеще икономическият ръст на Европа трябва да се повиши чрез подобряване на производителността, а това е нещо, което нито фискалните, нито монетарните мерки могат да постигнат. За тази цел са нужни твърди структурни реформи, които Европа отлага от много време.

Въпреки всичките тревоги за бъдещето на еврото, не може да се пренебрегне динамиката, която то внесе в икономиката на Европа. И в случай че еврозоната не постигне политически споразумение, страните ще продължават да действат самостоятелно, всеки в свой собствен интерес, за да избегнат смъртоносния за икономиката коктейл от стагнация и държавни икономии.

Така опасността да се провежда инфлационна политика, било то на национално, или на наднационално равнище, се увеличава драстично, което и в двата случая подкопава подкопава независимостта на ЕЦБ. А ако ЕЦБ отстъпи, тогава еврото наистина ще бъде в опасност.

Наскоро немският канцлер Ангела Меркел заяви, че ако еврото не успее, тогава Европа ще се провали. А истината е, че ако Европа не успее да се справи с кризата, няма как и еврото да просъществува.