Гръцкият сценарий за България?

Анализът е изготвен за Investor.bg от Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ)

Възможен ли е гръцкият сценарий за България? Това е въпрос, който все по-често бива задаван в страната ни и то съвсем не без основание. Събитията в Гърция не се случват просто ей така от нищото, а са продиктувани от дългогодишна държавна политика, чиито нюанси могат да бъдат открити във всяка една страна, включително и в нашата. Именно затова гръцкият сценарий не бива да бъде възприеман като някакво плашило, а като нещо, от което трябва да се поучим или поне да имаме едно на ум.

Гръцкият сценарий има три основни измерения – голям бюджетен дефицит, огромен държавен дълг и вследствие на това – неинвестиционен рейтинг на страната. Това е държава, която текущо харчи повече, отколкото са възможностите й (бюджетен дефицит), вече е свръхзадлъжняла (дълг) и няма как да заеме още пари на изгодна цена от пазарите (неинвестиционен рейтинг). Това е сценарий, при който имаме невъзможност да бъдат посрещнати текущите задължения и бъдещи обещания на правителството, без да се направят сериозни структурни промени. Сценарий с голяма политическа и социална цена, която може сериозно да разтърси едно общество.

Възможно ли е да се случи в България?

Доскоро това изглеждаше абсолютно невъзможно – бюджетни излишъци и нарастващ фискален резерв, намаляващ държавен дълг и инвестиционен рейтинг на страната. Правителствата ни пак си харчеха много и често без резултат, но все пак бяха много далеч от вариант, при който не могат да посрещнат задълженията и обещанията си. Държавният дълг се сви до под 15% от БВП, а към края на 2008 г. фискалният ни резерв прескочи 10 млрд. лв. Всъщност през 2008 г. дори се стигна до момент, в който държавата ни имаше повече резерви, отколкото дългове. Всичко това се промени през изминалата година и сега нещата изглеждат по съвсем друг начин.

Балансираният бюджет за 2009 г. се оказа илюзия. Залъгвахме се, че сме за пример в Европа, а ето че по официални данни дефицитът за миналата година е 3,9% от БВП, което съвсем не ни прави лидери на Стария континент. Пред нас са страни като Германия, Дания, Австрия, Финландия, Естония и др. Всички те също не успяват да балансират бюджетите си, но дефицитите им, съотнесени към БВП, са по-малки от нашия.

Данните за изпълнението на Бюджет 2010 до момента също са крайно негативни. Сериозен дефицит се натрупа само през първите три месеца на годината и постави въпросителни върху фискалната стабилност и възможността на правителството да посреща задълженията си. Всъщност вече неколкократно станахме свидетели на забавени плащания (бизнес, здраве и т.н.) и всички видяхме до какво напрежение води това.

Проблемите с бюджета автоматично се прехвърлят и върху фискалния резерв, който се стопи почти наполовина, достигайки законовия си минимум от 6,3 млрд. лв. Не трябва да се забравя и че голяма част от този резерв има своето предопределено приложение, било то за здраве (резерв на НЗОК) или пенсии (Сребърен фонд), така че за някакъв сериозен спестен ресурс, който може да бъде освободен при нужда, е трудно да се говори. Още повече че всяко едно такова действие би ударило по стабилността на борда.

Какво ни отличава?

Ако има нещо, което сериозно да ни отличава от „гръцкия сценарий”, то това е ниският ни държавен дълг. Тук вече наистина може да служим за пример на Европа, където обикновено дългът е на нива над 50% от БВП. България също беше там в началото на новото хилядолетие, но ето че сега вече сме в рамките на 15% от БВП. Това би трябвало да означава, че страната ни има възможност да поеме допълнителен дълг при нужда, но съвсем друг въпрос е кой ще ни го заеме и на каква цена. Към момента страната ни има инвестиционен рейтинг, което би трябвало да означава, че съществуват такива възможности. Въпреки това не бива да забравяме, че рейтингът на страната ни традиционно е близо до границата и всяка грешна стъпка може да го прати надолу, правейки го неинвестиционен.

Казано накратко, към момента страната ни е поела към първото измерение на гръцкия сценарий (бюджетен дефицит), но все още е сравнително стабилна по отношение на другите две измерения – дълг и кредитен рейтинг. Въпреки това поводи за притеснение има.

Така наречените три измерения на гръцкия сценарий не са независими едно от друго, а всъщност са последователни проявления на една лоша политика. Когато държавата действа безотговорно с години, предоставяйки „безплатен обяд” на кого ли не, то бюджетните дефицити неминуемо започват да се трупат. Тези дефицити са трудни за контролиране, стават хронични и вече е въпрос на време да започне да се трупа и дълг. Хроничният дефицит и дългът от своя страна рано или късно оказват своето влияние и върху кредитният рейтинг на една страна и така кръгът се затваря. Измеренията на гръцкия сценарий всъщност са проявленията на една неблагоразумна бюджетна политика, наченки на каквато за жалост наблюдаваме и в нашата страната.

Не овладеем ли бюджетния дефицит в някакви разумни граници, то всякакви негативни сценарии могат да се случат сравнително бързо. Връзката между неразумни политики, бюджетен дефицит и спад в доверието към страната е много по-директна в България, отколкото в другите европейски страни, в това число и Гърция. Достатъчно е да разгледаме движението на кредитния ни рейтинг от последните няколко години, за да онагледим това.

Периодът на трупане на излишъци в България започва през 2004 г., като именно в средата на тази година кредитният рейтинг на страната ни за пръв път от доста години премина границата и стана инвестиционен (Standard & Poor’s и Fitch). През следващите години рейтингът ни леко се повиши, но при първите по-сериозни проявления на кризата в страната ни към края на 2008 г. бе понижен. Към момента рейтингът ни все още е инвестиционен, но много близо до границата.

Ако правителството ни не се справи с овладяването на бюджетния дефицит, то ниското ниво на дълг няма да ни спаси автоматично. Нивото на дълга е важно, но то не гарантира доверието към страната ни, а оттам и достъпа до външно финансиране. Всъщност, когато една страна се справя добре, то и достъпът й до външно финансиране е най-лесен, докато именно когато се появят проблеми и несигурност, достъпът до външен ресурс се усложнява и оскъпява, а често дори го няма.

При възникването на по-сериозни проблеми с бюджета, заемането на пари под условия (примерно от МВФ) си остава вероятно. Тогава вече щем не щем ще трябва да проведен нужните реформи, но при много по-тежки условия и липсата на кои знае какъв избор. Ако вземем примера с МВФ, то евентуалните реформи са горе-долу ясни – повишаване на данъците с цел повече приходи, орязване на държавни харчове, реформа на пенсионната система. Така проблемите пред бюджета ще бъдат решени, но всички ще платим цената за това. По-високите данъци при този вариант са ни в кърпа вързани. Заемът, придружен от условия за реформи, няма да има популистки или деликатен характер, а ще цели промени, независимо от социалната цена. Това може да бъде избегнато, ако сами променим нещата сега, когато имаме избор и нямаме поставени условия.

Разумната бюджета политика би ни позволила да избегнем „гръцкия сценарий”, при това без да се налага да вдигаме данъци. Съкращаване на административните разходи, оптимизиране на административни структури и техните програми, начало на реформите в здравето и пенсиите – това са все неща, които зависят от нас и могат да стабилизират бюджета дългосрочно.

Избираме между пътя на реформите или пътя на харченето. Пътят на Естония или този на Гърция. Естония, която съкрати разходите си и има по-малък бюджетен дефицит от нас или Гърция, чийто хроничен дефицит вече достигна над 13% от БВП? Естония, чийто дълг е под 10% от БВП, или Гърция, чийто дълг е над 115%?

Засега данните сочат, че сме по-близо до Естония, но реалностите в страната ни сочат, че бавно се движим към Гърция. Далеч сме още от гръцкия сценарий, но пътят натам е все така неприятен. Сега е рано и промените могат да са сравнително безболезнени. Ако в даден момент преполовим пътя, то връщане назад може и да няма.