Ще остане ли скоро някой, който да вярва на държавата?

Правителството на България, дали под натиска на работодателските организации, или по друга причина, нееднократно заяви решителност да се разплати с онези, които имат вземания от държавните предприятия. В същото време обаче парламентът предприе странен ход, насочен директно срещу бизнеса и онези, които вече са повярвали на страната ни.

В средата на февруари, някак тихомълком и между капките, законодателите направиха „козметична” промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), изменяйки чл. 519 от него. На промяната не бе обърнато внимание и тя влезе в сила, слагайки бариера пред всички, които имат да получават пари от българските общини.

Новият чл. 519 гласи просто и ясно "Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини", което изменя предишната възможност парични вземания да се удовлетворяват от извънбюджетните им сметки.

Промяната прави невъзможно събирането на присъдено от съда парично вземане срещу община по законовата процедура – чрез съдебен изпълнител, който да предприеме възбрана, запор или публична продажба на имущество.

Какво означава това?

На кратко, това означава, че ако дадена фирма или физическо лице има да взема пари от която и да е българска община, независимо дали тези пари са дължими по договор за обществена поръчка, услуга или обезщетение, то събирането на тези пари става мираж.

Единствена възможност за това остава предявяването на претенцията към общинския съвет, който да гласува плащането в следващия си бюджет. Това обаче може да стане само на добра воля, тъй като няма срокове, санкции или ограничения при отлагане взимането на решение.

В такава ситуация кредиторите на общините са в изключително неравностойно положение спрямо длъжниците. Причината за това е, че за да се стигне до съдебно решение, то по плащанията има някакъв спор и едва ли може да се разчита на добросъвестност от страна на общинския съвет и предвиждане на дължимото в следващ бюджет.

Какви са последствията?

Последствията са няколко – като на първо място стоят всички онези, на които са присъдени вземания от българските общини. В момент на криза те биват лишени от възможността да съберат вземанията си. Това е може би най-безобидното проявление на промяната в ГПК.

Далеч по-страшен е вариантът, при който дадена община злоупотреби с положението си и започне да нарушава умишлено подписаните от самата нея договори. Така може да се стигне до фалити, особено в общини, където няма голям избор от фирми, които да обслужват нуждите на общините. По този начин се разкриват огромни възможности за корупция, която да предпази фирмите от недобросъвестно отношение на общинските власти.

Може би най-опасно обаче е третото проявление на проблема – отливът на доверие към общините, а и към страната. Кризисната ситуация, при която много компании разчитат за оцеляването си на държавни поръчки и контакти със сигурни партньори, каквито несъмнено трябва да бъдат общините, остават излъгани.

Единственият начин трезво мислеща фирма да сключи какъвто и да е договор, за каквато и да било услуга с българска община, е при пълно предплащане на услугата. Причината е ясна – никой не би поел риска да не може да събере вземането си.

Как да се вярва на държавата?

Всичко, което се случва в съседните на България държави, както и в целия регион на Централна и Източна Европа, показва едно – в момента най-голямото богатство е доверието, което имат инвеститорите към управлението. Текущите икономически показатели не са толкова важни, колкото доверието и увереността, че правителството знае как да се справи с предизвикателствата на кризата.

Това явно убягва на българския кабинет – улисан във вадене на призраци от гардероба и ровейки в миналото, правителството сякаш изненадващо се оказа в окото на бурята. А в такъв случай са нужни спешни, твърди и решителни мерки. Точно това ни липсва сега, тъй като през последната седмица бяхме залети от антикризисни планове и мерки, но всъщност нямаме стратегия за борба с кризата, която да има що годе цялостен вид.

Как изглеждаме отвън?

Да спрем за миг и да помислим как изглежда страната отвън, защото това е по-важно за доверието. Чуждите анализатори вероятно вече са вдигнали ръка от оценяването на България, тъй като едва ли има специалист, който да може да даде трезва оценка на това, което става тук.

Един ден казваме, че правителството е дясно и данъци няма да се вдигат, на следващия се обсъжда увеличаване на ДДС. Веднъж казваме, че администрацията ще си плаща осигуровките, после се оказва, че няма да е съвсем така. Търсим, предлагаме, отхвърляме, премисляме и се отричаме от огромен брой идеи, членове на правителството си противоречат, а уж са от една партия.

Тук е важно да се каже – споровете са необходими, но те трябва да стават на закритите заседания на управляващите, а не всеки ден да се хвърля нова бомба. Дори е по-вероятно обществото да приеме мерки, въведени решително и обосновани, а не антикризисен план на принципа на пробата и грешката.

Защото в крайна сметка важни за външните ни партньори и инвеститорите са реалните действия, а промени „между капките”, както стана с ГПК, могат само да навредят на доверието.