Дойде ли време България да учи САЩ на данъчна политика?

Американският икономист Алвин Рабушка има на бюрото си флагчетата на около 30 държави. Повечето от тях са бивши членове на комунистическия блок като България и Словакия и му напомнят за една от големите, но трудни победи, постигнати след създаването на проекта за плосък данък през 1985 година.

Рабушка е преподавател в университета Станфорд и е сред авторите на проекта за данъчно облагане с единна ставка, който бе прегърнат от няколко страни в Централна и Източна Европа, но все още не може да намери достатъчно привърженици в САЩ, пише Global Post.

На този етап в САЩ няма волята за премахване на прогресивното данъчно облагане и за въвеждане на обща данъчна ставка. За сметка на това политиците от София, Братислава и други източноевропейски столици с ентусиазъм тръгнаха по този път, за да увеличат данъчните си приходи, а и за насърчаване на икономиката.

„Цялата идея придоби собствен живот. Вече не агитирам местните политици. Целта ми е да я налагам по света“, посочва Рабушка.

Ето обаче, че нещата сякаш се обръщат. Заради мащабните разходи за спасяване на американската икономика след краха на Wall Street през 2008 година все повече специалисти поглеждат към опита на Източна Европа по отношение на плоския данък. Според тях въвеждането на такава система в САЩ би могло да предпази американците от евентуални сериозни повишения на данъците с цел финансиране на огромния дълг на страната.

„Повече от иронично е това, че бивши комунистически страни се движат по посока на свободния пазар, докато САЩ все повече действат като Германия и Франция“, смята Дениъл Мичъл от Cato Institute във Вашингтон, цитиран от изданието.

Въпреки всичко обаче не е сигурно, че успехът на Източна Европа с въвеждането на плоския данък може да се повтори и в Америка. Критиците на идеята посочват, че е глупаво да се чертаят паралели между развита икономика и такива, които преминават от централизиран контрол към пазарна икономика и все още имат много потенциал за растеж.

Макар американците да приветстват по-ясна данъчна система, гласоподавателите никога не са показвали нагласи да позволят богатите да плащат такъв процент, какъвто и останалите.

„Смятам, че консерватизмът ще надделее над прагматизма. Ако САЩ тръгне към въвеждането на единна ставка, това би довело до значително увеличаване на данъците за средната класа – това именно е основната причина, поради която тази идея никога не е имала подкрепа тук“, посочва Чък Мар от Центъра по бюджетни и политически въпроси във Вашингтон.

Плоският данък не е попадал в общественото внимание от 1996 година, когато тогавашният кандидат за президент Стив Форбс го превърна в основна тема на дебатите. Оттогава периодично се чуват призиви за въвеждането му, но не се знае каква точно е подкрепата за това.

За разлика от САЩ, в Източна Европа, където от доста време темповете на растеж надминават тези в САЩ и Западна Европа, дясноориентирани икономисти, със съветите на американски специалисти като Рабушка, успяха да съберат достатъчно подкрепа за реформата. Така към момента няколко страни в региона използват такъв данъчен режим.

От 2005 година такава е ситуацията и в България, където прогресивната система с максимална ставка 24 на сто бе сменена с плосък данък от 10%. Това е и едно от най-ниските нива в Европа като цяло, а следствието от въвеждането на плоския данък е 40% ръст на данъчните приходи, посочва за изданието икономистът от Отворено общество Георги Ангелов.

Позитивните примери за въвеждането на плоския данък в Източна Европа дават надежда на икономисти като Рабушка, че някога това може да се случи и в САЩ.

„Ако накараме дори една страна от Западна Европа да въведе плосък данък, смятам, че ще привлечем достатъчно погледи“, посочва Рабушка. На този етап обаче самият той не е оптимист, че в САЩ може да се стигне до данъчна система, подобна на тази в България.