Защо Централен депозитар няма стимули за развитието на БФБ?

Винаги много се говори за приватизацията на БФБ-София, като темата е засягана от последните двама финансови министри и много други политици, инвеститори, пазарни наблюдатели. Защо и за колко обаче някой ще купи фондова борса, която няма контрол върху институцията, в която се обработва всяка сделка, се регистрира всеки инструмент и е заложено бъдещето на борсата?

Къси продажби, маржин покупки, опции и фючърси няма как да се търгуват на БФБ-София без иновативна депозитарна институция.

Илюзия е, че Централен депозитар (ЦД) зависи от търговията на БФБ-София. Обработката на сделките формират едва около 5% от приходите на депозитаря.

По данни от последния публикуван отчет на Централен депозитар АД, който е за 2008 г., институцията има приходи от услуги за 2,4 млн. лв. От тях водещи са приходите за поддържане на регистър с акционери и облигационери, като те са за 727 хил. лв. (основната част на дружества, които не са публични). На второ място идват приходите от регистрация и дерегистрация на емисии ценни книжа, които са за 589 хил. лв. Едва на трето място с 532 хил. лв. и дял от 22% са таксите за услуги към инвестиционните посредници. Тук обаче влизат и сделки, нерегистрирани на БФБ-София, а на извънборсов пазар, и много други услуги, затова реално делът на търговията в приходите на ЦД пада значително.

Малкият размер на бизнеса на ЦД, зависещ от търговията на БФБ, не е учудващ, като се има предвид, че депозитарят взема по едва 0,6 лв. за обработка на сделка, независимо от това дали сделката е за 1 лв. или за 1 млрд. лв. На 2 март 2010 г. на БФБ-София има 515 сделки, съответно ЦД ще получи около 600 лв. от обработката им (по 60 ст. от всяка от двете страни по сделките) или около 120 хил. лв. за цяла година, ако активността се запази на текущите нива. Това прави едва 5% от приходите на депозитаря.

Ако БФБ-София спре, сделките ще се сключват на извънборсов пазар и Централен депозитар пак ще прибира таксата за обработката им. Ако сделките на БФБ-София се увеличат 5 пъти, за ЦД това ще е несъществено, защото ще увеличи приходите му само с 10-20%.

Дори търговията на БФБ-София да спре, Централен депозитар няма да бъде засегнат чувствително, затова не е учудващо, че Централен депозитар не се старае в посоката на развитие на капиталовия ни пазар, просто му липсват икономическите стимули.

Много повече приходи депозитарят получава от регистрацията и поддържането на регистри на акционерите (основно за непублични дружества) и от обслужването на плащания на лихви и девиденти, отколкото от сделки на БФБ-София. Само от годишни такси за членство ЦД получава 135 хил. лв. през 2008 г.

Така например връзката между Полския депозитар и Централен депозитар АД в София бе забавена над 2 години, защото Централен депозитар не ползва SWIFT, който сам по себе си е една инвестиция, която Централен депозитар така и не направи. Изградената наскоро връзка с Полския депозитар ще ползва SWIFT-а на Уникредит Булбанк, която ще „преведе“ съобщенията чрез връзката си с Централен депозитар.

Това забавя листването на Софарма на борсата във Варшава с над 2 години.

„Най-лесният начин за стартиране на къси продажби у нас е Централен депозитар да разшири клиринговите си функции, част от които и в момента изпълнява. По този начин той би се превърнал в напълно завършена депозитарна и клирингова институция, което значително би улеснило извършването на къси продажби и заемане на ценни книжа“, заяви в интервю за Investor.bg изпълнителния директор на БФБ-София Иван Такев, като уточни, че следващите технологични стъпки на борсата трябва да бъдат направени съвместно с Централен депозитар.

Каква е гаранцията обаче, че Централен депозитар АД ще иска да крачи напред?

В годините Централен депозитар гравитира много повече към банковата система, включително и защото е една от петте спомагателни системи за сетълмент, заедно с БИСЕРА, БОРИКА, ССДЦК и СЕП.

Основните акционери на Централен депозитар АД към 31 декември 2009 г. са:

- Министерство на финансите с 21,9%;
- БНБ с 20%;
- Райфайзенбанк, Сисиете Женерал, Банка ДСК и Уникредит Булбанк с по 5%;
- ЦКБ с 5,1%;
- Юробанк с 4,5%;
- ИНГ Банк и БФБ-София с по 3%;
- ПФБК с 2%;
- Агенция за приватизация и СИБАНК с по 1,8%;
- ОББ с 1,5%;
- Инвестбанк с 1,4%;
- Интернешънъл Асет Банк с 1,2%;
- други с по под 1%.

От списъка ясно се вижда, че самата БФБ-София е със скромния дял от 3%, а от небанковите инвестиционни посредници само ПФБК е с дял над 1%.

В Полша Варшавската фондова борса е основен акционер в Полския централен депозитар и определено има екипна работа между двете институции, като резултатите са налице.

Такова нещо може да се постигне в България единствено, ако БФБ-София придобие контролен дял в Централен депозитар. Приватизация на БФБ-София сама по-себе си няма да създаде стимули на Централен депозитар да се развива, а за новия собственик на БФБ ще бъде скъпо да създава втори, дублиращ депозитар.

Коментирай !