Анализатори: Държавата вън от здравеопазването

Здравната реформа се превърна в тема на широк обществен и политически дебат през последните седмици заради вероятността голяма част от болниците в страната да бъдат закрити.

Допълнително гориво на споровете дават и новините, че правителството планира да започне програма за приватизация на болниците, като мярка за по-голяма ефективност на сектора.

Във връзка със здравеопазването у нас и здравната реформа Investor.bg потърси мнението на икономическите анализатори. В становищата на отговорилите експерти проличава подкрепата за отдръпване на държавата от медицинските дейности и поемане единствено на регулаторни функции от нейна страна.

Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество:

Българското здравеопазване е най-лошо в цяла Европа (според проучване на общественото мнение в страните от Европейския съюз) и е очевидно, че се нуждае от реформа. В България за здравеопазване се отделят между 7 и 8% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е близо до средните стойности в ЕС. Т.е. не е вярна тезата, че делът от БВП за здравеопазване е малък. Делът е нормален, но БВП е малък - но това е друг проблем, свързан с необходимостта от икономически, институционални и структурни реформи.

Основен проблем на здравната система е монополът на държавната здравна каса, НЗОК - който не дава възможност за избор, няма пазарно договаряне и определяне на цени в сектора, няма достатъчно инвестиции в болничния сектор (който също е тотално доминиран от държавата).

В Холандия - където е най-добрата здравна система в Европа - е точно обратното. Там няма монополна здравна каса, нито държавата е собственик на болници или здравни фондове. Там държавата е просто регулатор, а всички медицински дейности се извършват от частни и конкурентни компании - има конкуренция между здравни фондове, между болници, а договарянето става пазарно. Това е добре да се случи и в България.

Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика

Няма начин системата на здравеопазването да просъществува в държава, която се опитва да осигури „безплатно“ здравеопазване на всички свои граждани. Такава е ситуацията и в България и този факт налага коренна промяна, а не само козметични подобрения на старата система.

Частният сектор вече се е доказал като отличен доставчик на модерни, качествени и евтини здравни услуги, но навлизането му на пазара трябва да става изцяло за сметка на държавното участие.

Чрез разбиване на монопола на НЗОК, приватизация на болници и въвеждане на лични здравни сметки системата на здравеопазване в България ще може да се мери с тези в Холандия, Сингапур, Швейцария.

Георги Ганев, програмен директор в Център за либерални стратегии

Ролята на пазарния механизъм във всеки сектор, в който става въпрос за разход на ресурси с цел задоволяване на някаква човешка нужда, е изключително важна. Здравният сектор, за разлика от много други, се характеризира със значителни информационни и логистични проблеми на осъществяването на размяна, което изисква специфично регулиране, определяне на имуществени права в тази сфера, подреждане на пазарните взаимоотношения според политическите предпочитания на суверена (гражданите на съответната страна), и оттам нататък пазарът да бъде оставен да работи без непрекъснати всекидневни управленски намеси от страна на властта.

Ганев даде и мнение за отделните мерки, които предвижда реформата:

Евентуалното увеличение на здравната вноска до 10% от 2011 би могло да е смислено само ако плащащите го данъкоплатци (в случая осигуро-платци) получат стойност за парите си. Стойност в лицето на опазено здраве на възможно най-ниска цена - първо да не се разболяват (това е най-важната услуга, която една здравна система може да достави, и разбира се най-неглижираната в България), второ ако се разболеят да бъдат възможно най-оздравени при възможно най-малък разход на време и други ресурси. Дали увеличението на ставката е смислено зависи от това какво иде насреща. Тук искам да напомня, че преди две години ставката беше увеличена от 6 на 8% именно с аргумента, че тези два допълнителни процентни пункта ще осигурят въвеждането на трети стълб... Какво стана с тях?

Въвеждането на тристълбово здравно осигуряване определено дава възможност стимулната структура в българското здравеопазване да се подреди с фокус върху и в полза на опазването на здравето на българските граждани (в момента тя не е така подредена). Дали тази възможност ще бъде оползотворена е отделен въпрос.