На фона на кредитната криза 17 банки увеличават лихвения си доход

Отчетът на банковата система, който бе публикуван в края на миналата седмица, дава основание за сериозен размисъл върху поведението на банките у нас. Освен че ни разкрива факта, че едва три от финансовите институции, опериращи в България, са на загуба за миналата година и че делът на гръцките банки расте, от него се виждат и интересни тенденции по отношение на лихвения доход.

Оказва се, че цели 17 от банките, действащи у нас, са успели да подобрят този показател спрямо 2008 година. Само по себе си увеличението на нетния лихвен доход показва разликата между приходите, получени от лихви, и разходите, направени за заплащане на лихви. Изменението на показателя може да дойде основно по две направления – или чрез промяна на лихвените проценти по кредитите и съответно депозитите, или чрез активно управление на активите и пасивите на банките.

На фона на ограничения ръст на активите при повечето банки активното управление би означавало заемане на средства при ниски лихви, каквито видяхме през миналата година на международните пазари, и инвестирането им в доходоносни активи. Това би трябвало да намали разходите за лихви спрямо предходната година.

Разбира се, в разходите за лихви се включват и високите лихвени проценти по депозитите, които вкараха българските банки в така наречената „депозитна война“.

Като цяло най-силен спад в разходите за лихви се наблюдава при банките, които действат в България само като клонове – Инг Банк (-67,17%), Ситибанк (-52,8%), БНП Париба (-50,5%), НЛБ Банк (-31,2%) и т.н. На обратния полюс обаче са почти изцяло българските банки.

ЦКБ например е с увеличен разход за лихви в размер на цели 61,16 на сто, ПИБ – с 24,2 на сто, а КТБ – с 23,13 на сто. Топ 5 на негативната класация се допълва от МКБ Юнионбанк (+24,25%) и Уникредит Булбанк (+19,13%). Интересно е да се посочи, че едни от най-активните участници в т.нар. „депозитна война“ имат и най-голямо увеличение на разходите за лихви.

КТБ и ЦКБ са сред лидерите и по увеличение на приходите от лихви, което води до повишение на нетния лихвен доход на двете банки от съответно цели 32,7 и 4,14 на сто. ПИБ обаче са отчели увеличение на приходите от лихви от едва 7,9 на сто, което не е достатъчно за покриване на по-скъпия ресурс и нетният лихвен доход на банката пада с 13,5 на сто.

Може би най-благоприятното изменение от разгледаните дотук банки показва ЦКБ, която е успяла да увеличи размера на активите си с 10,6 на сто. Вероятно и това е причината за подобряване на приходите от лихви.

Най-силно от всички банки, като се изключи държавната Българска банка за развитие, по отношение на нарастващия нетен лихвен доход се представя гръцката Алфа банк. За последната година тя е съкратила разходите си за лихви с 22 на сто, понижила е приходите си от лихви с 0,43 на сто и е постигнала ръст на нетния лихвен доход от 44,5 на сто. На този фон активите на банката са нараснали с 4,5 на сто.

С по 32% са увеличили нетния си лихвен доход още Емпорики Банк и КТБ, а най-слабо се представят Ситибанк, БНП Париба и Те-Дже Зираат банкасъ, които отчитат и силен спад на приходите от лихви.

За цялата банкова система се наблюдава повишение на нетния лихвен доход от 2,13%.

Друго интересно сравнение на банките може да се направи по показателя изменение на административните разходи. Той показва, че в кризисната 2009 година, когато навсякъде по света се правят опити за съкращаване на разходите, едва 8 от разглежданите 29 банки са успели да сторят това.

Най-силно разходите са орязани в Юробанк И Еф Джи (12,6 на сто), Уникредит Булбанк (8,13 на сто) и ПИБ (6,66 на сто). На обратния полюс пък са Търговска банка Д с ръст на административните разходи от 46,3 на сто, Алфа банк (45,5 на сто) и БНП Париба (41,31 на сто).

Един от малко по-особените показатели, които са сигнал за стабилността на банките, са приходите от такси и комисиони. Те дават сигнал за позициите на финансовите институции и показват до каква степен банките са зависими от кредитния портфейл. Безспорни лидери в това отношение са Уникредит Булбанк (159,29 млн. лв.), ДСК (112,46 млн. лв.), ОББ (96,22 млн. лв.), Райфайзенбанк (69,87 млн. лв.) и ПИБ (55,99 млн. лв.).

Най-силно през последната година по отношение на изменението на този показател обаче се нареждат други от банките на пазара. Това са Прокредит Банк с увеличение от 65,42%, Ситибанк (52,33%) и КТБ (49,46%). Най-голям спад на приходите от такси и комисионни пък имат БАКБ (72,8%), СИБАНК (31,06%) и Инг Банк (29,9%).

В резултат на това най-силно нараства нетният доход от такси и комисиони на Ситибанк (74,4%), Прокредит Банк (69,9%), КТБ (59,4%), БНП Париба (32,6%) и Алфа банк (26,8%).

Абсолютното изражение на нетния лихвен доход затвърждава категоричното предимство на Уникредит Булбанк, която отчита 150,68 млн. лв. В класацията следват Банка ДСК, ОББ, Райфайзен и ПИБ.

Като цяло обаче може да се каже, че бизнес активността и активността на потребителите в използването на банкови услуги спада, като е отчетен спад на приходите от такси и комисиони в системата от 5,9 на сто. Нетният приход от такси и комисиони пък се свива с 6,16 на сто спрямо миналата година.

*В анализа не са включени Банка Леуми, Регионална инвестиционна банка и Българска банка за развитие