Ще има ли негативи от приемането ни в еврозоната?*

Абстрахирайки се от големите позитиви от приемането ни в еврозоната като понижаване на лихвите и повишаване на макростабилността, има и възможни негативи. На първо място фискалният резерв, създаден да подкрепя валутния борд, може да бъде похарчен нецелесъобразнo. На второ място при рязък спад на лихвите по кредитите е възможно да се отприщи потребителско търсене, което да доведе до силна задлъжнялост на населението и още по-тежка следваща финансова криза.

България ще кандидатства за присъединяване към обменно-валутния механизъм на еврозоната (ERM II) в края на януари 2010 г., стана ясно от изказване на премиера Бойко Борисов.

Попитахме анализатори как могат да бъдат неутрализирани негативи от приемането ни в еврозоната.

- Има ли опасност от похарчване на фискалния резерв за нерентабилни проекти или предизборно за социални плащания?

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch:

Фискалният резерв е натрупан резерв на правителството, т.е. със или без централна банка правителството може да спестява. Обратно, и сега, и при евентуално членство в eврозоната няма институционална и законова пречка едно правителство набързо да изхарчи спестеното.

Рискът е по-скоро политически - сега необходимостта от спазване на критериите за влизане в eврозоната действа донякъде дисциплиниращо. Страховете са, че веднъж като ни приемат, и нашето правителство ще започне да се държи безотговорно (справка - Гърция), поради липсата на механизъм за „изключване“ от еврозоната. Но това единствено засилва нуждата от вътрешен, национален консенсус по приоритета на политическата цел „фискално отговорно управление“.

Петър Ганев, експерт в Института за пазарна икономика:

Негативи от приемане на еврото няма, освен ако сами не си създадем такива. Трябва да бъдем максимално внимателни с фискалния резерв особено след приемането на еврото. Никакви проекти или социални плащания не трябва да се ориентират към фискалния резерв. Въобще с резерва не следва да се финансират каквито и да е било правителствени харчове (в колкото и хубава опаковка да бъдат представени пред обществото).

Георги Ганев, програмен директор в Център за либерални стратегии:
Да. Не само това, но има опасност от влизане в прекомерни бюджетни дефицити, т.е. гръцки вариант. Точно там са и страховете на ЕЦБ, щото в това отношение никак не ни е добра репутацията.

Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество:
Аз вече имах повод да предложа в Investor.bg България да въведе фискално правило, което да гарантира балансиран бюджет и стабилна фискална политика в бъдеще. Това е начинът не само да избегнем рисковете след влизането в Еврозоната - но и по-важно, да убедим членовете на еврозоната, че заслужаваме да бъдем допуснати до еврозоната (и до ERMII преди това). Защото те са много скептични към страни от нашия регион, заради недоверие към Гърция, нестабилност и МВФ в Румъния и пр.

- Очаква ли се рязък бум в потреблението в резултат на понижените лихви по кредитите и улеснения достъп до тях със съответния рязък ръст в дефицита по търговския баланс? Така при следваща криза ще сме ли още по-податливи предвид още по-големия външен дълг?

Лъчезар Богданов:

Не бива да се правят директни аналогии с други страни (например Испания), където действително влизането в еврозоната бе последвано от рязко разширяване на кредита. От една страна, България е с валутен борд от доста време, за разлика от други страни, които са били с волатилни местни валути и намесваща се местна централна банка. До голяма степен вече сме „изконсумирали“ ефекта на фиксирания курс. От друга страна, глобалната финансова криза даде сериозен урок и дълги години ще допринася за повече предпазливост във финансовия сектор.

Петър Ганев:

Няма идеални нива на кредитиране или на потребление, ако те се случват (бум или спад) поради някакви естествени процеси (желанието и изборът на хората), то проблеми няма.

Търговският дефицит не е проблем сам по себе си. Настоящата криза го доказа – сега сме зле и имаме малък дефицит, преди бяхме добре и имахме голям дефицит. Всички казваха, че поради кризата големият дефицит ще ни изяде главата (ще бутне борда едва ли не), но той изчезна от само себе си. Когато икономиката тръгне нагоре, дефицитът пак ще нарасне, но това ще е поради завърналите се чужди инвестиции (признак на нещо добро).

Георги Ганев:

Не очаквам лихвите по кредитите да спаднат толкова драстично, че да стане чак бум в потреблението. Но да, би имало някакъв подобен ефект, който е напълно нормален за малка настигаща икономика.

Георги Ангелов:
Мисля, че банките ще бъдат достатъчно предпазливи години наред след тази криза. В допълнение, би било добре да се правят реформи, които насърчават спестяването в България (пенсионна реформа с лични пенсионни сметки, здравна реформа, и пр). Ако местните спестявания са достатъчно високи, няма да има растеж на външните дългове, нито неразумен бум на потреблението. Разбира се, насърчаващи задлъжняването политики като преференциите за ипотечни кредити трябва да се премахнат. В допълнение, ако успеем да влезем в еврозоната
засилва още повече валутната ни система, което увеличава стабилността и устойчивостта.

- Трябва ли БНБ да увеличи минималните задължителни резерви (МЗР) и да въведе различни рестрикции като например праг на потребителските кредити или праг за финансиране на до 75% от покупката на жилище или праг за потребителски кредит до 30% от годишния доход по подадена данъчна декларация?

Лъчезар Богданов:

Всякакви административни мерки от една страна изкривяват пазарната конкуренция, от друга страна стимулират търсенето на „вратички“ за избягването им. Още повече, такава „активистка“ политика на централните банки дава изкуствено усещане за сигурност в пазарните играчи и правителствата. Те започват да вярват, че няма нужда сами да оценяват системния риск, тъй като централните банки вече са се „погрижили“.

Петър Ганев:

Всякакви идеи за мерки на БНБ за въвеждане на рестрикции по отношение на банките и кредитирането ми звучат абсурдно.

Георги Ганев:

В еврозоната МЗР са 2% и БНБ, мисля, няма да има усмотрение по въпроса. Но не съм съвсем сигурен. Рестрикции върху кредитите няма да проработят и не са в състояние да охлаждат, други инструменти на паричната политика могат да го правят.

Георги Ангелов:
БНБ няма да може да определя МЗР - това правомощие отива към Европейската централна банка.
По принцип не е добре да има административна намеса в работата на банките.
От друга страна, обаче, банките - и особено големите банки - се ползват с имплицитни и експлицитни държавни гаранции (например, гарантирането на влоговете), което както видяхме в някои страни доведе до поемане на твърде голям риск и голям ливъридж, в крайна сметка за сметка на данъкоплатците.Българските банки поддържат доста високи нива на капитал (т.е. нисък ливъридж) и би било добре това да се запази и в бъдеще. Ако това стане, вероятно няма да има нужда БНБ да се намесва твърде много.

Би било добре да се реализира една друга идея, която от години лансираме - фондът за гарантиране на влоговете да презастрахова рисковете си в чужбина, като по тоза начин намали риска за бюджета при бъдещи банкови кризи (в момента ако фондът за гарантиране на влоговете няма достатъчно пари за изплащане на влогове от фалирала банка, той трябва да получи пари от бюджета, т.е. банковата криза автоматично би довела до бюджетна криза).

- Трябва ли фискалния резерв да се вложи в Сребърния фонд или държавата да погаси външните си дългове, с което да намали лихвените си разходи и така ежегодно да разполага с повече пари за нелихвени разходи?

Лъчезар Богданов:

Сребърният фонд трябва да се разглежда като инструмент, предлагащ капиталов „мост“ за финансиране на важни реформи, при които ползите са дългосрочни, но незабавните разходи трябва да се покрият в първите години. Типичен пример е една възможна „приватизация“ на пенсионното осигуряване, която да позволи младите хора да натрупват спестяване в пенсионни фондове, като не плащат задължителни вноски в НОИ - тогава от Сребърния фонд ще се покрива в началото част от разходите за пенсиите на сегашните пенсионери. Има и други подобни мерки.

Важно е обаче да се има предвид, че всякакво използване в посока „магистрали“, „електроцентрали“ и други подобни ни връща във времето на социализма, когато правителствата унищожиха значителна част от националния капитал, насочвайки го към политически видими и популярни, но неефективни проекти.

Извън този дебат, няма пречка и в бъдеще правителството да държи резерв в разплащателна сметка в банка/и, в България или в чужбина, като това остане един буфер, гарантиращ стабилност и спокойствие.

Петър Ганев:

Фискалният резерв следва да бъде използван единствено за погасяване на външен дълг и за провеждане на ключови реформи (намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система).

Сребърният фонд е добър вариант, но само ако той бъде използван за реформа на пенсионната система. Поне до момента ролята на фонда е да гарантира устойчивостта на пенсионната система, но това може да означава много неща. Ако фондът служи не просто за евентуални доплащания, а за реформа на пенсионната система, то идеята би била подходяща.

Георги Ганев:

Зависи. В момента фискалният резерв е в БНБ и носи някаква (чувам, никак не малка) доходност. В Сребърния фонд би носил някаква друга доходност плюс социалния момент. Плащането на дълг ще спести пък неговата лихва. Коя от трите доходности е най-голяма в дългосрочен план, трябва да се прецени. 

Георги Ангелов:
Поне до влизането в еврозоната не е добре да се намалява фискалният резерв, особено в кризата - защото той може да е необходим при критични ситуации. След влизането в еврозоната може да се направят много неща, зависи какво иска да постигне правителството. Но най-добре е резервът да се ползва за реформи. Може с фискалния резерв да изплати държавните дългове и така да не се плащат ежегодно лихви от бюджета - което ще освободи средства за намаление на данъците и осигуровките, например.

В същото време, може да се направи пенсионна реформа с лични пенсионни сметки. Тогава вместо един централизиран сребърен фонд (управляван от политици) ще има 5 милиона индивидуални пенсионни сметки, по една за всеки работещ и пенсионер. Така ще има дългосрочни спестявания, които ще подпомогнат и българската икономика, но и дългосрочната устойчивост на пенсионната система.

Няма да ни пуснат в еврозоната, ако не докажем, че няма да сме като деца в сладкарница. А и винаги могат да ни спрат еврофондовете като наказание за твърде висок бюджетен дефицит и неспазване на правилата. Това вече го знаем - ние не сме Гърция, Белгия или Италия, за нас изключения не се правят.

* Материалът е обновен в 16 ч. с мнението на Георги Ангелов.