Анализатори: По еврометодологията бюджетният ни дефицит ще е двоен

В четвъртък Министерството на финансите оповести предварителни данни за 498,9 млн. лв. бюджетен дефицит за 2009 г. и 2 млн. лв. бюджетен излишък за декември 2009 г. Данните са за касово изпълнение, тоест постъпили минус платени средства, като не се отчитат забавените плащания.

Освен забавеното плащане на ДДС, забвените плащания към строители и земеделски производители, случаят със неплатените бонуси на съдебната система, има информации и за забавени аванси на държавни чиновници. Според данните България е с най-нисък бюджетен дефицит в Европейския съюз.

Попитахме анализаторите колко ще бюджетният ни дефицит по европейската методология и дали отново ще сме с най-нисък дефицит?

Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество:

Българската методология мери бюджета на касова основа - така че обявеният касовият дефицит е реален, по нашата си методология.

Европейската методология мери на начислена основа, т.е. включва и дължими, но неплатени задължения. Така че по европейската методология дефицитът е равен на касовия + задълженията +/- излишък/дефицит по еврофондовете. Но данните по европейската медотология официално ще излязат вероятно след няколко месеца.

Не зная колко са забавените плащания и салдото по еврофондовете към края на годината - затова точна прогноза не мога да дам. Обаче изглежда сигурно, че ще е повече от милиард по еврометодологията. Но също така изглежда много вероятно, че и по европейската методология ще имаме най-добра фискална политика през 2009 в ЕС.

Петър Ганев, анализатор в Институт за пзарна икономика:

В чл. 29 от Закона за устойството на държавния бюджет пише: Държавният бюджет се изпълнява на касова основа... Забавените плащания са фактор, но няма да се отразят на официалната статистика. Явно ще натежат следващата година.

За 2009 сме с дефицит 0,7-0,8% от БВП. Но това е добре на фона на останалите страни в ЕС, който имат доста по-големи дефицити. Таргета за еврозоната е максимум 3% дефицит, тоест ние го покриваме. За 2010 е заложен пак толкова дефицит или дори балансиран бюджет, така че пак нямаме проблем.

Евростат смята по различен начин дефицита и той може да скочи с 1 млрд. лв. и да стане 2% от БВП.

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Индъстри Уоч:

В България държавният бюджет се изпълнява и отчита на "касова основа" - това е предвидено в чл. 29 от ЗУДБ. Така е възприето тук, така се прави и в другите страни, и се постига сравнимост. Ако променим този принцип, влизаме в сферата на субективните прогнози - както по отношение на очакваните бъдещи разходи, така и по очаквани приходи. Като пример, ако сега отчитаме поети ангажименти от държавата като разход за текущата година, защо да не отчитаме например и начисления по неплатени данъци след ревизии? И в двата случая има доза несигурност, че приходите и разходите могат ще бъдат реално извършени.

Георги Ганев, програмен директор в Цетър за либерални стратегии:

Късият отговор е, че бюджетният дефицит е като лихвените проценти - много са и всички са напълно реални. От гледна точка на икономическата наука дефицитът е правилно измерен.

В случая става въпрос за два различни начина на мерене на дефицита, два различни подхода (а теоретично могат да са много повече от два), като и двата имат своите основания, предимства и недостатъци. Единият е касов, т.нар. на "кешова база" - т.е. мери реално случилите се парични потоци дебит и кредит по сметките на държавата. Това е дефицитът, който Министерство на финансите е длъжно да докладва на парламента и изобщо на българското общество според закона за устройството на държавния бюджет. Това е и дефицитът, който се визира и в самия закон за бюджета. В някакъв смисъл, именно той е реалният, доколкото мери случили се неща по сметките на държавата.

Другият дефицит, т.нар. на "база натрупване" мери не толкова случилите се постъпления и плащания в брой, а поети задължения и получени права, независимо дали те са кешово реализирани или не. Има сериозни теоретични, а и практически причини да се смята, че И този начин на мерене на дефицита е важен и релевантен. Това е възприетата методология на ЕС, съответно на Евростат - там докладваме бюджета именно по този начин. От гледна точка на Пакта за Стабилност и Растеж, съответно на критериите за членство в Еврозоната, например, именно това е дефицитът, който се гледа.

Оттук и разликата - по националната методология (теоретично и емпирично правилна), дефицитът е половин милиард - демек за календарната 2009 по сметките на държавата са влезли с около половин милиард реален кеш по-малко, отколкото са излезли. По Евростат методологията, също толкова теоретично и емпирично правилна, дефицитът за 2009 ще е доста по-голям, защото през самата 2009 предишното правителство пое много задължения за разплащане, но не ги разплати - тоест кеш не е напускал сметките на държавата, но задължение за бъдещи плащания са възникнали. Това важи както за различни обществени поръчки, особено в строителството, така и например за невърнатия в срок ДДС - това са неоспорени от никого задължения на държавата, само че не се е разплатила.

Друг пример за разликата между двете методологии е случката с иракския дълг отпреди няколко години - той беше признат от Ирак и съответни споразумения подписани през една календарна година - и Евростат го заведе като държавен приход именно през тази година, съответно излишъкът беше по-голям отколкото по националната методология. Самите пари постъпиха на следващата година, когато беше заведен като приход по националната методология и съответно по нея излишъкът стана по-голям от този по методологията на Евростат.

Така че не става въпрос за "бяла" и "черна" каса, а за два различни метода за мерене на бюджета, като и двата имат своите теоретични основания и емпирични особености. В крайна сметка публикуването и на двата вида данни в комбинация е доста полезно. Разни "дървени макроикономисти" като мен от години настояваме пред Министерството на финансите да започне да публикува текущо изпълнението на бюджета не само на кешова база, но и на база натрупване, засега без успех, та се налага да си чакам те да докладват на Екофин и на Евростат и чак тогава да знаем какъв е балансът, и то в не особено големи детайли.

Така че въпросът "колко реално е дефицитът за 2009" има няколко верни отговора, дори повече от тези два. Например, ако направим т.нар. циклично изглаждане на бюджетния баланс (нещо, което Екофин се опитва да прави поне на концептуално ниво), то като нищо ще излезе, че през 2009, с този относително малък дефицит, независимо дали 0.8 или 2.2 процента, в самото дъно на яка рецесия, сме всъщност и на излишък.