Материалът е предложен от biznesat, автор в категория „Бизнес“ на Blog.bg
След широкото обсъждане на плоския данък, който в момента е 10% за физическите лица и юридическите лица, се настани мнение за равенство в данъчно-осигурителната тежест, нарушавано като че ли единствено от факта, че данъкът за едноличните търговци остана 15%.
Най-бедните слоеве преглътнаха отпадането на привилегията им под определени доходи да не заплащат данък. Сега и хората с най-ниски заплати плащат 10%.
Абсолютно никъде не се говори за привилегията на богатите, а именно че върху брутното възнаграждение за горницата над 2 000 лв. не се дължат близо 30% осигуровки, а само данък върху доходите на физическите лица (10%).
На практика ако брутното ви възнаграждение е под 2 000 лв., данъчно-осигурителната ви тежест достига 40%.
Ако заплатата ви е над 2 000 лв., за горницата над 2 000 лв. ще плащате само 10% или намаление на данъчно-осигурителната тежест от близо 4 пъти.
Така хората с най-високи доходи се облагат не прогресивно, не пропорционално, а намаляващо и тежестта на държавните приходи се прехвърля към средната класа и бедните слоеве на обществото.
Не само, че и за 2010 г. максимумът, върху който се дължат осигуровки, остава 2000 лв., но драстично се вдига обаче и осигурителният доход за земеделските производители, които досега се осигуряваха върху 130 лв. или върху 65 лв. на месец, ако се занимават само със селскостопанска дейност. За тях долният праг се увеличава на 240 лв. месечно.
За самоосигуряващите се лица прагът се вдига от 260 на 420 лв. месечно.
На практика е възможно служител да работи цяла година на минималната заплата от 260 лв. и в последния месец да получи 24 000 лв. бонус, от които върху 22 000 лв. няма да дължи 30% осигуровки и на практика все едно е получавал ежемесечно 2 000 лв., но държавата е назад с 6 600 лв. поради струпването на доходите в последния месец годината.
Дали по-малката данъчно-осигурителна тежест за хората с високи доходи е позитивно, тъй като ги мотивира да работят и осигуряват заетост на средната класа и бедните?
Или този „осигурителен рай“ за богатите е проблем, защото вместо да плащат осигуровки (с 1/3 от доходите си), те си купуват луксозни автомобили, мебели и екскурзии и изнасят национален капитал?
И дали това неравно третиране на богати и бедни ще влезе в обектива на медиите или ще си остане в главите на счетоводителите и самите хора с високи доходи?
А пропорционално включване на богатите в данъчно осигурителната тежест би позволило пропорционално намаление на същата за средната класа и за бедните слоеве на обществото, което би било социално справедливо.
Разбира се, лошият вариант е парите от пропорционалното включване на богатите да се изхарчат от държавата по най-лошия начин (както само тя си може), вместо да се намали данъчно-осигурителното бреме за всички.
За повече информация и коментари на блога на biznesat
Според Георги Ангелов и Лъчезар Богданов, максималния осигурителен праг не трябва да се вдига, защото осигурява едно базово ниво на защита от определени рискове.