През следващата година се очаква листване на БФБ-София на дялове от 15% от енергийните дружества в страната, като засега не са ясни повече подробности за начина на предлагане или за кои конкретни фирми става дума. От различни изказвания на представители на новото правителство все пак стана ясно, че ще бъдат предлагани дялове от Български енергиен холдинг, негови дъщерни дружества и евентуално остатъчните държавни дялове в електропреносните дружества.
Investor.bg подготви серия от материали, фокусирани върху дейността на съответните компании, като целта е инвеститорите предварително да се запознаят с профилите им. Настоящият профил се фокусира върху Националната електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД), след като вече ви запознахме Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД.
НЕК е еднолично акционерно дружество със седалище в София. Капиталът на компанията възлиза на 951,4 млн. лева, разделен в същия брой акции с номинал от едни лев. Собственик на капитала е Български енергиен холдинг ЕАД.
Съветът на директорите на НЕК се състои от заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов (председател), Георги Миков, който е и изпълнителен директор на дружеството, и Михаил Андонов.
НЕК има за предмет на дейност производство и пренос на електрическа енергия; централизирани покупки и продажби на електрическа енергия; снабдяване с електрическа енергия на потребителите, присъединени към преносната мрежа; внос и износ на електрическа енергия; строителна и ремонтна дейност в областта на електропроизводството и електропреноса; инвестиционна дейност; внедряване и популяризиране на енергийната ефективност при производство и пренос на енергия.
НЕК има лицензии за пренос на електрическа енергия; за обществена доставка на електрическа енергия; за производство на електрическа енергия от водноелектрически централи (ВЕЦ) и помпено-акумулираща водноелектрическа централи (ПАВЕЦ) и лицензия за търговия с електрическа енергия.
НЕК притежава 100% от капитала на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който управлява електроенергийната система на страната, администрира пазара на електрическа енергия и експлоатира и поддържа електропреносната мрежа. ЕСО ще бъде отделен от НЕК и ще премине под пряко управление на министъра на икономиката най-късно до 2011 г. според изискванията на ЕС. Все още не е ясно дали при отделянето ЕСО ще получи собствеността върху електропреносната мрежа в страната.
Другите поздразделенията на НЕК включват клон ВЕЦ - група Родопи - Пловдив, ВЕЦ - група Рила - София, Язовири и каскади - София, Трафоелектроинвест-София, клон Хидроелектроинвест – Белово, АЕЦ Белене - София. НЕК притежава и 27% от акциите в Енел Марица Изток 3, една от трите електроцентрали в комплекс Марица Изток.
НЕК е собственик на 29 ВЕЦа и ПАВЕЦа с обща инсталирана мощност 2 563 MW в турбинен режим и 943 MW в помпен режим.
Основното производство на електрическа енергия на компанията се получава от четиринадесетте големи ВЕЦ, които са с обща инсталирана мощност 2 480 MW. Те са групирани в четири каскади: Белмекен-Сестримо-Чаира, Батак, Въча и Долна Арда и са предназначени за покриване на върховите натоварвания и регулиране на параметрите на електроенергийната система.
Консумацията на НЕК на електрическа енергия се осъществява главно от обратимите хидроагрегати в ПАВЕЦ Чаира, ПАВЕЦ Белмекен и ПАВЕЦ Орфей и в по-малка степен от помпените станции в каскада Батак.
Сумарният застроен обем на язовирите, стопанисвани от НЕК, представлява над половината от общия регулиран обем на водохранилищата в страната.
НЕК притежава електропреносната мрежа в страната, която има обща дължина от 15 210 км, в това число въздушни електропроводи с напрежение до 400 kV (2451 км), до 220 kV (2805 км) и до 110 kV (9954 км).
Електропреносната мрежа се състои още от трансформаторни подстанции, в това число 32 системни подстанции с обща трансформаторна мощност 15 888 MVA и 256 понижаващи подстанции с обща трансформаторна мощност 15 143 MVA, както и две възлови станции съответно с мощност 400 kV и 110 kV.
НЕК купува и продава електрическа енергия в страната както по регулирани цени, определени от Държавната агенция за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), така и по свободно договорени цени на пазара на електрическа енергия.
През 2008 НЕК е закупила електрическа енергия е 31 440 GWh. Количеството продадена електрическа енергия през 2008 г. възлиза на 27 557 GWh.
Дружеството изнася 4 768 GWh електрическа енергия през миналата година. Традиционен пазар за закупуваната и произвеждана от НЕК електрическа енергия остават балканските страни, като през 2008 над половината от изнесената електроенергия е за Гърция.
През 2008 над 82% от приходите са от продадена електрическа енергия, 11% са от приходи от пренос на електрическа енергия. В приходите от продадена електрическа енергия над 55% са от крайни снабдители, а близо 24% са генерирани на свободен пазар, близо 12% са от електроразпределителните дружества. Почти една трета от приходите през миналата година са от продажби по свободни цени.
Около 43% от осигурената електрическа енергия на крайни снабдители е собствено производство, купена по дългосрочни договори, от комбинирано производство и ВЕИ. Други над 42% са от АЕЦ Козлодуй.
Според НЕК се очаква спад от потреблението в електричеството в страната през 2009 и 2010, след което пазарът ще започне да расте между 1,9% и 2,6% годишно. Прирастът на електропотребление в балканските страни също се прогнозира да расте с около 2,1% годишно до 2020.
Инвестиционна дейност на НЕК е насочена към рехабилитацията и модернизацията на големите централи, строежа на нови и разширението на съществуващите. Инвестира се в подстанции и електропроводи.
През миналата година компанията инвестира 418 млн. лева, от които 180 млн. лева собствени средства, а останалото са дългосрочни кредити и помощи. Над 168 млн. лева са вложени в електропреносната мрежа, повече от 246 млн. лева в рехабилитация и строителство на нови ВЕЦ.
В края на 2008 бе пуснат нов електропровод 400 kV п/ст който свързва системите на България и Македония. Стойността му е 40 млн. евро. НЕК и Македонската електропреносна компания (МЕПСО) го финансират със собствени средства и заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР).
Изграждането на хидровъзел Цанков камък, с мощност 80 MW, е първият пилотен проект за съвместно изпълнение по Протокола от Киото на основата на Меморандум за разбирателство между Република България и Република Австрия. Първоначално се очакваше изграждането му да струва 220 млн. евро, но стойността му ще се оскъпи до 430 млн. евро. Предвижда се да бъде пуснат в експлоатация до края на 2010 г.
Проектът за рехабилитация на Долна Арда включва рехабилитацията на турбините на четирите ВЕЦ-а на каскадата. Той се изпълнява в съответствие със задълженията на България по Протокола от Киото и подписан меморандум за сътрудничество с Австрия. След приключването на проекта предвидено за 2010 г. общата мощност на каскадата ще се увеличи от 270 на 331 MW.
НЕК ще бъде инвеститор и в мащабния електроенергиен проект „Горна Арда“, който се очаква в близко време да бъде размразен след 10 години неяснота. За стартирането му все още се чака турската CCG да прехвърли дела си на австрийските EVN и Alpine Bau. Проектът предвижда изграждането на три нови хидровъзела в горния участък на река Арда с обща мощност от около 174 MW. Стойността му може да стигне 500 млн. евро, а срокът за изпълнение е между 5 и 8 години.
Проектът АЕЦ Белене предвижда построяването на два реактора от по 1 000 MW всеки. За негов изпълнител бе избрана руската Атомстройекспорт, с която бе сключен договор на стойност 3,997 млрд. евро.
Бъдещето на проекта е под въпрос след като RWE Power, която спечели конкурса за стратегически инвеститор в централата, се отказа от участието си в проекта, след като не бе осигурено финансиране за строежа на централата. Неяснота има и за крайната стойност за строежа на новата мощност, която може да нахвърли значително сумата от договора с Атомстройекспорт.
Миналата седмица след пореден кръг българо-руски преговори за бъдещето на съвместните енергийни проекти стана ясно, че Русия е готова да финансира част от проекта без да иска държавни гаранции за това. Според очакванията пускането в експлоатация на новата ядрена мощност може да стане най-рано през 2016-2018.
По последни данни за десетте месеца на 2009 г. НЕК отчита загуба от 14 млн. лева срещу печалба преди данъци от 46,8 млн. лева за същия период на миналата година.
SWOT анализ:
Силни страни
Монополист на стабилно растящ пазар
Стратегическо положение страната за електроенергиен обмен
Слаби страни
Непазарно определяне на цената на електричеството
Възможности
Въвеждане на нови мощности и рехабилитация на стари
Изграждане на нови връзки със съседните страни
Динамично развитие на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
Разширяването на търговията на свободен пазар
Опасности
Възможно отделяне на електропреносната мрежа от дружеството
Забавяне на изграждането на нови мощности
НЕК в цифри (в хил. лева):
Активи | 2008 г. | 2007 г. |
Нетекущи активи | 3 961 152 | 3 379 564 |
Текущи активи | 902 325 | 684 186 |
Сума на актива | 4 863 477 | 4 063 750 |
Пасиви | ||
Собствен капитал | 2 839 032 | 2 803 492 |
Нетекущи пасиви | 1 126 040 | 778 484 |
Текущи пасиви | 898 405 | 481 774 |
Сума на пасива | 4 863 477 | 4 063 750 |
Приходи | ||
Приходи от продажби | 2 912 988 | 2 340 363 |
Други оперативни доходи от дейността | 38 345 | 133 063 |
Приходи от получени дивидентиот асоциирани предприятия | 20 896 | 18 255 |
Общо приходи | 2 972 229 | 2 491 681 |
Разходи | ||
Разходи по дейността | 2 855 180 | 2 410 703 |
финансови разходи (нето) | 70 212 | 39 499 |
Общо разходи | 2 925 392 | 2 450 202 |
Печалба преди данъци | 46 837 | 41 479 |
Нетна печалба | 40 075 | 33 963 |