Мини Марица-изток ЕАД - възможности и перспективи

След няколко месеца се очаква листване на БФБ-София на дялове от 15% от енергийните дружества в страната, като засега не са ясни повече подробности за начина на предлагане или за кои конкретни фирми става дума. От различни изказвания на представители на новото правителство все пак стана ясно, че ще бъдат предлагани дялове от Български енергиен холдинг, негови дъщерни дружества и евентуално остатъчните държавни дялове в електропреносните дружества. 

Investor.bg подготви серия от материали, фокусирани върху дейността на съответните компании, като целта е инвеститорите предварително да се запознаят с профилите им.

На първо място се спираме на Мини Марица-изток ЕАД - 100% собственост на Българския Енергиен Холдинг, експлоатиращо три открити рудника в Източномаришкото лигнитно находище, югоизточна България.

Дружеството е основано през 1951 в Раднево и в момента е най-голямото въгледобивно предприятие в България. В Мини Марица-изток работят около 7500 души.

През 2008 влиза в сила договор за концесия за басейна, която дава право на компанията да развива и добива въглища за срок от 35 години с опция да бъде продължен за още 15 години.

В момента площта на комплекса е 240 кв. км. и към декември 2008 въглищните запаси са оценяват на 2,10 млрд тона.

Лигнитните залежи край Раднево са най-големите в България и представляват 63% от всички лигнитни залежи в страната и 57% от общите залежи на въглища.

Основната дейност на компанията е добив, обогатяване и брикетиране на въглища.

Капиталът на дружеството е в размер на 65 милиона лева, разделен в 6,5 млн. акции с наминал от 10 лева. Към края на 2008 Мини Марица-изток има дъщерно предприятие ДЗЗД „Св. Иван Рилски“, както и миноритарно участие в ЗАД Енергия и Зевс Холдинг.

Съветът на директорите на дружеството се състои от Ивайло Данаилов - председател, Тодор Тодоров и Ботьо Захаринов – членове. Тодоров е изпълнителен директор на дружеството, със заместници Румен Георгиев и Ромео Петров.

Мини Марица-изток започва изграждането на първия си рудник Трояново-1 през 1952. През 1964 г. е натоварена първата влакова композиция с въглища от рудника Трояново-север, през 1969 година започва добивът на въглища в Трояново-3.

Запасите, разпределени в рудничните полета, са както следва:

Въглищата, произвеждани в Мини Марица-изток, са кафяви лигнити, меки, с ниска степен на въглификация на органична маса, с високо пепелно съдържание от 15% до 50% и влага от 52% до 60%. 

Според своето предназначение се делят в два класа - енергийни и брикетируеми.

Енергийните са с пепелно съдържание Ad = 25% до 45%, средна калоричност 1500 Ккал/кг, и сяра на работно гориво – 2,4%.  Брикетируемите са с пепелно съдържание Ad = 16% до 25%, средна калоричност 1800 Ккал/кг и сяра на работно гориво – 1,95%.

Запасите, чийто добив е икономически ефективен и потвърден от детайлното проучване и технико-икономическа оценка, са 1,16 млрд. т.

Конкурентите на дружеството са Мина Бели Брег, Мина Чукурово, Мини Станянци.

Основни потребители на продукцията на дружеството са намиращите се в региона на находищата три топлоелектрически централи и брикетна фабрика. Оборудването им е проектирано за горивен процес с лигнитни въглища при калоричност от 1320 до 1600 Kkал/кг за производство на електроенергия и от 1700 до 1800 Kкал/кг за производство на брикет.

Първоначално въведената обща мощност на потребителите е 2490 MВт, като ТЕЦ Марица изток 2 е с мощност от 1450 МВт, Енел Оперейшънс България с 840 МВт и Брикел с 200 МВт.

През юли тази година ТЕЦ Марица изток 2 приключи рехабилитацията на първите четири блока, с което централата увеличи номиналната си мощност на 1556 МВт.

През април Енел приключи рехабилитацията на Марица-изток 3, с което увеличи мощността на централата на 908 Мвт, а към края на 2010 г. се очаква да бъде въведена в действие новата мощност на AES Марица-изток 1, (преименувана на AES Гълъбово), която ще е с мощност от 670 MВт.

След извеждането от експлоатация на 200 МВт в Брикел след 2012 год. ще е необходимо потребление на въглища от 26,870 млн. т годишно.

Според разчети на Мини Марица-изток има техническата и технологична възможност за добив на 35 млн. тона въглища годишно след 2010 година, т.е. своден капацитет от 7 млн. т. въглища, който може да захрани нова мощност от около 600 мегавата. Тази перспектива е обезпечена от наличните запаси на лигнитни въглища с гарантиран добив до 2060 година.

Интерес за изграждането на подобна мощност досега са изразили Enel, АES, немските RWE и E.ON, чешката CEZ и Христо Квачки който притежава Брикел.

Производство добитите въглища през изминалите години са както следва (в млн. тона годишно):

Производството на дружеството се реализира само на вътрешния пазар.

Мини Марица-изток използва тежкото минно оборудване (ТМО), което включва роторни и верижни багери, насипообразуватели (абзетцери), гумено-лентови транспортьори (ГТЛ) и задвижващи и обратни станции за тях.

Голяма част от основните машини и съоръжения са уникални и за тях липсва серийно производство и съответни обявени цени на производител. Производството на подобно оборудване става по индивидуални поръчки.

Основна част от ТМО са роторните багери - общо 26 на брой. При тях основен работен орган е роторното колело с 8 до 16 кофи в зависимост от типа багер.

В добивните участъци на трите рудника работят 6 броя верижни многокофови багера, които се използват за изземване на въглища до 15 метра под котата на стоене на багера.

Други видове машини от ТМО за осъществяване на технологичната дейност са абзетцерите. Това са основни съоръжения за насипообразуване. В дружеството има 12 броя насипообразуватели.

Роторен багер заедно с ГТЛ и насипообразувател образуват така наречения Разкривно-транспортен насипищен комплекс (РТНК). В рудник “Трояново-1” има 2 РТНК, в рудник “Трояново-север” – 5 РТНК, а в рудник “Трояново-3” – 4 РТНК.

В последните години инвестициите на дружеството са насочени в развитие на минните работи, обновяване и реконструкция на сградния фонд на дружеството, рехабилитация на ТМО, електрическата мрежа на дружеството.

Около 58 млн. лева са предвидени за инвестиции през тази година, като размерът е свит до минимум заради кризата. През 2008 са инвестирани 113,5 млн лева, докато през предходната 2007 са вложени малко над 81 млн. лева.

В дългосрочен план се предвижда инвестициите да бъдат в размер 60-70 млн. лв. годишно до 2020 г., за да приключи процесът на рехабилитация и подмяна на остарялото тежкото минно оборудване с ново. Средствата, освен интензифициране на въгледобива, ще бъдат насочени гарантират опазване на околната среда в съответствие с нормативните изисквания.

За развитие на минно-добивната дейност в Мини “Марица-изток” за периода до 2060 год. са необходими инвестиции в размер на 1,6 млрд. лв.   

SWOT анализ

Силни страни

Доставчик на енергийния сектор, който е с приоритетно значение за страната

Пазарен лидер

Гарантиран пазар

Силна капиталова база

Слаби страни

Малък брой клиенти

Застаряващо оборудване

Ниска ефективност и рентабилност

Необходимост от инвестиции в околната среда

Възможности

Оптимизация на работните процеси

Инвестиции в нови генериращи мощности

Опасности

Забавяне на големи проекти за изграждането нови мощности
 

Мини Марица-изток в цифри (хил. лева)