„Южен поток” и „Набуко” са на стартовата линия - кой ще финишира пръв?

Междуправителственото споразумение за газопровода „Набуко“ от средата на юли вече е факт, подписани бяха през май и двустранни споразумения между Русия и транзитиращите страни, през които ще минава „Южен поток“. Въпреки че на по-ранен етап по пътя на подготовка на реализацията на проектите и Русия, и страни от ЕС твърдяха, че двата газопровода не са конкурентни, сега става ясно, че проектите в една или друга степен са конкурентни през погледа на Русия и част от европейските страни – но не и за тези държави като България, които участват и в двата проекта или имат икономическа изгода от тях.

Както неведнъж досега беше заявявано на държавно ниво у нас, проектите са еднакво важни за България, защото ни осигуряват диверсификация на доставките на природен газ, приходи от транзитни такси и др. И неслучайно газопроводите „Южен поток” и „Набуко” по всеобщо признание са най-мащабните и значими енергийни проекти (наред с АЕЦ Белене и петролопровода Бургас-Александруполис), които се предвижда да се строят на наша територия през следващите няколко години.

За България газът по „Южен поток” ще е диверсификация на маршрутите на доставки, тъй като източникът, както досега, е Русия. Газопроводът ще преминава по дъното на Черно море около 900 км и минавайки по наша територия (маршрутът още не е уточнен) ще стигне до Италия и Сърбия.

„Набуко“ представлява за нас и Европа диверсификация не само на маршрута, но и на източниците. Предвижда се каспийският газ (Туркменистан, Азербайджан, Казахстан) през Турция да достигне до Австрия. Други потенциални източници на синьо гориво биха могли да бъдат Египет, Иран, Ирак.

Очакваната цена за изграждане на тръбопровода е приблизително 8 млрд. евро. Около 30% от инвестицията ще бъде направена от партньорите в консорциума (акционерен капитал). Чрез кредити ще бъдат осигурени около 70% от средствата за реализиране на газопровода.

Според предварителната информация, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е готова да отпусне около 25% от необходимите заемни средства (1,5-2 млрд. евро), а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) - около 10% (над 700 млн. евро) от тях. Европейската комисия преди месеци реши, че отпуска безвъзмездно 200 млн. евро за подготвителните работи за строителството на газопровода, тъй като той е обявен за „приоритетен“ за ЕС.

Като се имат предвид посочените аспекти за състоянието на проекта „Набуко“, той излезе „крачка напред“ пред „Южен поток“, тъй като има формирана проектна компания и поне отчасти структуриране на финансирането. За големи инфраструктурни проекти, с трасе през няколко държави, много важна е и политическата подкрепа за реализацията им, а „Набуко“, като проект на ЕС, вече я получи официално (чрез подписване на Междуправителственото споразумение на транзитиращите страни). Не случайно от страна на Русия беше поискано „Южен поток“ също да получи статут на „приоритетен“ за ЕС, но вероятността това да стане е много малка.

„Южен поток“ - наричан кой знае защо само „руски“ проект, при положение че по 50% участие имат Газпром и италианската частна енергийна компания Eni, ще е около 3 пъти по-скъп за изграждане от „Набуко“, като първоначалните разчети са за около 20-25 млрд. евро. В частност особено скъпо и сложно е изграждането на тръбопровода по дъното на Черно море, въпреки че Газпром има опит със строителството на „Син поток“.

При „Южен поток“ тепърва предстои прединвистеционно проучване, на база на което всяка от страните (в случая Български енергиен холдинг и Газпром) трябва да вземе окончателното си инвестиционно решение за участие в проекта. Предстои и създаването на съвместна българо-руска компания с по 50% акционерно участие за строежа на газопровода на наша територия.

Докато при „Набуко“, освен че има формирана компания, след проведената процедура „открит сезон“ между търговците на газ с необвързващи предложения, предстои скоро и провеждането на „открит сезон“ с обвързващи оферти, при което ще се получи ясна представа за запълването на транспортния капацитет на газопровода. В следващите месеци предстои и приключване на детайлното техническо планиране и извършването на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта.

Все пак и при „Набуко“ не всичко е „гладко“. Основният проблем, който според експерти (главно руски) стои пред осъществяването на проекта, е осигуряването на необходимите количества природен газ за запълването на тръбата. Въпреки че потенциалните източници на синьо гориво са ясни, а участниците в проекта от българска страна (БЕХ) обърнаха внимание, че „Набуко“ е транспортна система, а не тръба за доставка на газ от една компания, осигуряваща сама обемите, все пак още нищо сигурно по въпроса няма.

Каспийските страни, които засега се смята, че ще бъдат основните доставчици на газ за „Набуко“, изразяват по принцип съгласието си за това, но фактически продължават да се колебаят. Въпросът е, че бившите съветски републики не биха искали да „засегнат“ Русия, включвайки се в конкурентен за нея проект. От друга страна, тези страни се стремят към развитие на взаимоотношенията си с Европейския съюз.

Наблюдатели коментират, че в крайна сметка прагматизмът ще „вземе връх“ и каспийските страни ще доставят газ за „Набуко“, или и за двата газопровода, опирайки се на тезата за диверсификацията. А за тях в случая тя означава и по-високи цени за продажба, особено като се има предвид, ще едва напоследък Газпром повиши цените до пазарните на купувания от Казахстан и Туркменистан газ. При това първоначално обемите газ за „запълване“ на „Набуко“ няма да са много големи, тъй като при пуска му в експлоатация през 2014 г., той ще работи с една трета до половината от проектния си капацитет и чак през 2018 г. ще достигне пълния си капацитет от 31 млрд. куб. м газ годишно.

Проектният капацитет на „Южен поток“, който първоначално беше обявен също за 31 млрд. куб. газ годишно, вече се предвижда да бъде удвоен до 63 млрд. куб. м. Това означава и допълнителни инвестиции, не толкова за самата тръба (технически разликата е малка, а и зависи какви ще са цените на металите), а за разработване на нови находища на газ от страна на Газпром. Италианската Eni също трябва да осигури своята част от средствата, което ще стане основно чрез привлечен капитал, т.е. кредити, а не със собствен ресурс, което също не е лесно.

И така се стига до цената на газа за потребителите, който въпрос също е доста съществен, защото от него зависи както какви количества газ ще бъдат пренасяни и продавани по всеки от двата газопровода, така и колко рентабилен ще бъде всеки - ако не е, няма смисъл да се строи, и то с кредити. Твърденията на руския министър на енергетиката, че газът по „Южен поток“ ще бъде по-евтин от този по „Набуко“ (изказани за пръв път в София през април), на сегашния етап не могат да бъдат потвърдени, най-малкото защото няма точни разчети, смятат български експерти. По-скоро към момента може да се смята, че съществена разлика в цените за доставка на газа и в транзитните такси при двата газопровада няма да има, посочват те за Investor.bg.

Така че и от финансова гледна точка, освен заради диверсификацията - която след газовата криза през януари стана особено важна, за България ще е изгодно и необходимо да се реализират и двата проекта за газопроводи, в които участва, е твърдото мнение на различни експерти от газовата сфера.

Единодушно е и мнението на български и чуждестранни експерти от бранша, че и след реализацията на „Набуко“, Русия ще си остане основният доставчик на газ за Европа. Само че след като имат алтернатива за доставки, в европейските потребители на синьо гориво няма да настъпва смут, само при споменаването на вероятността за прекъсвания на доставките поради трудностите на Украйна да си плаща потребения газ. Да не говорим за претърпените загуби, ако прекъсване на газоподаването действително се случи, макар и за кратко.

Впрочем от евентуално прекъсване на доставките на газ губи и Русия, която чрез Газпром през последните години имаше огромни печалби от продажбите на газ в Европа, а и до началото на 2009 г. беше с репутацията на абсолютно сигурен доставчик. Наблюдатели на международните пазари коментираха, че една от целите на Русия чрез реализацията на „Южен поток“ е, Газпром да има алтернативна тръба за доставки на газ за Южна Европа (България, Турция, Гърция), заобикаляйки Украйна. Вероятно в известна степен това е причината за намерението за увеличение на капацитета на „Южен поток“.

Относно сроковете за крайната реализация на двата газопровода, които според разчетите би трябвало да заработят през 2014 г., част от запитаните от Investor.bg експерти от бранша прогнозираха, че това ще стане по план, т.е. почти по едно и също време.

По-голямата част от експертите обаче към момента смятат, че „Набуко“ ще бъде реализиран по-рано, с разлика повече от година преди „Южен поток“. Техните мнения като цяло се основават както на по-напредналата засега фаза на реализация на „Набуко“, така и на по-сложната технически и по-скъпа финансово реализация на „Южен поток“.

България обаче би спечелила от реализацията и на двата газопровода – и като потребител, и като транзитьор на природен газ, а и като страна, през която минават важни инфраструктурни обекти.