Анализатори: Има опасност от „уволнение“ и на други създатели на АДСИЦ

Дружество от групата на Елана вече не е обслужващо дружество на създадения от Елана фонд за земеделска земя. Дали това ще е сигнал към други създатели на акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) без пълен контрол да имат едно на наум? Има ли други дружества на БФБ-София, изложени на риск от „уволняване“ на създателите? С тези въпроси се обърнахме към анализатори на БФБ-София.

Вчера информацията под заглавие „Преврат в Елана фонд за земеделска земя АДСИЦ“ разбуни пазарните участници и стана обект на многобройни коментари.

Гено Тонев, портфолио мениджър в УД Юг Маркет Фонд Мениджъмънт АД

Експоненциалният растеж на някои АДСИЦ допреди година направи акционерната им структура доста фрагментирана. Впоследствие комбинацията от ново увеличение на капитала, за да се поддържа растежът, и понижаващи се цени на акциите даде неочаквана възможност на някои от акционерите (съвсем резонно впрочем) да заемат стратегически позиции. Макар и изтъркан вече, изразът „Кешът е цар“ важи най-вече в този случай - „старите“ акционери не са разполагали със средства да посрещнат огромното предлагане на акции и така, образно казано, пускат вълка в кошарата. Последното обаче не означава, че останалите акционери са ощетени. Дори напротив - повече прозрачност в мениджмънта и липсата на едноличен лидер сред собствениците винаги е за предпочитане.

Колкото до конкретното събитие, а именно промяната в управлението на Елана фонд за земеделска земя АДСИЦ, индикации за неговата неизбежност могат да се открият още през лятото на миналата година. Същата съдба вероятно ще сполети и други компании, при които липсва ясна концентрация на собствеността, особено при сегашните ниски цени на акциите. Подобни трансформации не са рядкост по света и, ако погледнем малко по-наивно, в това отношение България заприличва на държава с нормален капиталов пазар.

И накрая - да, има реален риск и други да бъдат „уволнени“, било защото са надскочили себе си, било защото са подценили кротките си доскоро „партньори“. Всъщност иска ми се този риск да съществуваше за всяка публична компания в България. Подобна „опасност“ дисциплинира по-добре от който и да е закон или наредба. За жалост обаче, дори след години на бурен растеж и високопарни приказки за добро корпоративно управление и тем подобни неприложими у нас стандарти, диагнозата остава непроменена - няма да имаме истински фондов пазар, докато публичните дружества се управляват като ЕООД.

Ще се радвам някой да ме опровергае.

Радослав Рачев, изпълнителен директор на ИП Булброкърс АД

Не съм запознат с подробности по казуса, но ми се струва, че малко се преекспонира темата, вероятно поради това, че е прецедент на малкия ни, все още развиващ се пазар. Няма нищо по-нормално от това акционерите да управляват собствеността си, както намерят за добре, или в потвърждението на старата максима, че „който плаща, той поръчва музиката“.

Вероятно акционерите и обслужващото дружество са достигнали до неразрешимо по друг начин противоречие и това е естественият резултат.

Що се отнася до това дали може да се очаква и при други дружества - защо не? Ако вижданията и целите на спрените не съвпадат и няма начин да се разрешат по компромисен начин, напълно е възможно.

Бранислав Ганозов, брокер в ИП Фаворит АД

Без да съм запознат подробно със структурата на капитала на всички дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), мисля, че подобни „враждебни“ превземания са малко вероятни.

По принцип за публичните компании у нас в момента е характерно, че са с нисък free-float и с ясно изразен мажоритарен акционер.

Александър Пеев, финансов анализатор, Прайм Пропърти БГ АДСИЦ

Тъй като фондовете за имоти стоят по-близо до схващането за една качествена публична компания, отколкото останалите в България само заради факта, че капиталът не се съсредоточава в ръцете на един основен мажоритар, то при всеки АДСИЦ е възможна подобна патова ситуация за създателите на един такъв фонд. Все пак управляващите дружества получават възнаграждения за управленски и консултантски услуги и е разумно инвеститорите да изискват качествен мениджмънт, за да получат очакваната от тях възвръщаемост от собствените им вложения.

Инвеститорите, които са вложили парите си в АДСИЦ, който успява да управлява своите проекти качествено, като например участие в престижни изложения като скорошното на Mipim, не би трябвало да имат опасения. Но наличието на недоволни дребни инвеститори и по-големи институционални инвеститори са предпоставка за рационално „сваляне от власт” на създателите.

Или с други думи, няколко пешки с помощта на два топа много лесно биха матирали царя. Интересна развръзка би се получила, ако някой акционер със само от около 5 - 10% изиграе ролята на ключовия създател на „недоволната коалиция”, по подобие на ролята на ДПС в политическия ни живот.

Владислав Панев, председател на съвета на директорите на УД Статус Капитал АД

АДСИЦ-овете са сред малкото истински публични компании, в които основният акционер не притежава пълен контрол върху дружеството. Затова и е напълно възможно да станем свидетели и на други подобни случаи на промени в управлението на компании за недвижими имоти, особено когато чуждестранни инвеститори държат над 50% от капитала им.

Мненията са с аналитичен характер и не представляват препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.

Свързани компании: