Защо ЕК може да съди България заради либерализацията на енергийния пазар?

Наскоро България получи писмо от Европейската комисия (ЕК), с което се дава последен срок за привеждане на законодателството ни в областта на енергетиката към европейските принципи, позволяващи реална либерализация на пазара на електроенергия.

Ако до началото на април страната ни не даде задоволителен отговор за това, че процесът на либерализация е не само започнал, но и в най-скоро време доведен до пълен унисон с изискванията, срещу България ще бъде заведено съдебно дело в Страсбург.

Всъщност става въпрос за наредби и подзаконови актове, които на практика да премахнат ограниченията за търговия пред лицензираните търговци на електроенергия, защото през последните четири години в тази посока няма почти никаква промяна. Фактически сега на българския пазар около една трета от лицензираните търговци на електричество, т.е. около 15, реално извършват дейност. А ограниченията пред тях са главно в две посоки, на което и обръща внимание ЕК.

От една страна, не повече от 20% от общото количество произведена у нас електроенергия се търгува свободно, на пазарно формирани цени. Останалото количество подлежи на ценови регулации от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която определя максималните цени, по които плащат електроенергията битовите потребители и малките фирми.

Подобни „защитни механизми“ има и в други страни от ЕС, но там електроразпределителните предприятия (у нас ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН) имат по-големи възможности за покупка на електроенергия. Така например ЕРП-та у нас имат право да купуват ток пряко само от НЕК, не и от производителите или от чужбина. Друг е въпросът, дали ЕРП-та ще изберат друг продавач, тъй като цените от него може да са по-високи.

Пречките пред търговците на електроенергия, които би трябвало вече да са отстранени от ДКЕВР, но не са, не им позволяват да търгуват както следва и на вътрешния пазар. България е единствената страна в ЕС, където съществуват ограничения пред търговците на електроенергия за свободно придобиване на права за презграничен пренос при експорт на електрическа енергия. А това е крещящо противоречие с принципа за свободно движение на стоки и услуги в рамките на общността. Впрочем от решаването на този въпрос не са заинтересовани и ЕРП-тата, тъй като така конкуренцията ще нарасне.

На практика битовите потребители у нас продължават да нямат избор и да са принудени да купуват ток от трите монополиста в трите района на страната, вместо да има и търговци, предлагащи им и други, по-гъвкави и евтини за тях схеми за заплащане на тока през денонощието.

Само че въпросът все още не е решен от ДКЕВР чрез разработване и утвърждаване на съответните документи, като например: прилагане на широко използваната в цяла Европа концепция за „балансиращите групи”, предаване, ползване и съхранение на данните от електромерите и т.н.

Необходимо е да се направят и статистически анализи на потреблението на отделните групи ползватели на електрическа енергия, като тези разчети са необходими на търговците, за да могат да се ориентират приблизително за консумацията на ток на определен район на населеното място и дори на дадена сграда и съответно да преценят възможностите за доставка.

Вече остават броени дни, за които българският енергиен регулатор трябва да изпрати до ЕК мерките, които ще предприеме във връзка с решаването на посочените въпроси - или пък може би ще се обоснове, че нещата (или част от тях) на електроенергийния пазар всъщност не стоят по този начин и проблеми няма?