Вече сме свикнали с постоянните искания на земеделците да получават пари от бюджета (т.е. да получават от нашите пари). Свикнали сме същото да правят нереформирани и неефективни държавни мастодонти като БДЖ, Топлофикация, енергетиката, Булгаргаз, здравната каса и пр. Днес обаче се оказа, че и част от играчите/спекулантите на фондовата борса поискаха същото, отбелязва в блога си главният икономист на Институт Отворено общество Георги Ангелов.
„Това е странно, защото всеки, който е инвестирал на борсата, знае, че поема риск. За да е сигурно, че знае за рисковете, той е предупреден - задължително във всеки документ пише, че „Печалбата не е гарантирана и съществува риск за инвеститорите да не възстановят пълния размер на вложените средства“, допълва Ангелов.
По думите му обаче явно в случая се следва друга стратегия: печалбите - частни, загубите - общи. Когато се правеха големи печалби на борсата, „играчите“ си ги пазеха за себе си. Сега, когато се появяват загуби, те искат да ги разделят с данъкоплатеца. Това поведение дори си има име - „Комунален капитализъм“.
„Забележете също, че искането е доста брутално - държавният пенсионен фонд да инвестира на борсата. Т.е. да се нарушат елементарни принципи, да се създаде огромен корупционен риск, да се рискуват парите на данъкоплатците само и само да се постигне целта. Типично отношение към чуждите пари (парите са изцяло чужди, защото печалбите от борсата не се облагат с данък)“, казва икономистът.
Според него трябва да се измъкнем от комуналността. Който иска да поема риск, трябва да си запази както евентуалните печалби, така и евентуалните загуби. Не може да разчита, че някой ще му покрива загубите. Ако някой няма поносимост към риск и загуби, няма работа на борсата.
„Само ще отбележа, че ако борсовите „играчи“ бяха помислили малко повече, можеха да предложат нещо по-смислено и реформаторско. Нещо, чрез което и те да постигнат целта си (повече ресурси на капиталовия пазар), а в същото време и обществото като цяло да спечели (вместо да жертват обществения интерес за лични цели). Например, една възможност за това е идеята за 5 милиона индивидуални сметки вместо 1 централизиран сребърен фонд. Има и други - нужно е само повече мислене (този съвет и на земеделците може да им е от полза)“, се казва още в блога.