Лъчезар Богданов: ББР не трябва да участва активно на паричния пазар

Във връзка с информацията, че държавната ТБ Българска банка за развитие (ББР – новото име на Насърчителна банка) е станала основен доставчик на ресурс на междубанковия паричен пазар през януари, запихме експерти дали това заобикаля правилата за валутния борд, от една страна, действайки като кредитор от последна инстанция и, от друга страна, намалявайки размера на фискалния резерв, който трябва да постъпва в баланса на управление Емисионно на БНБ.

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch:

Темата трябва да се разглежда в по-широкия контекст на регламента за избор на обслужваща банка за публичните средства. На практика, когато една голяма държавна институция със значителен оборот на средства (и/или със значителен резерв) избере дадена банка, тя изкривява пазара. При над 40% от БВП, които минават през държавния бюджет, подобно изкривяване на конкуренцията е значително - затова всички се борят да вземат обслужването на МВР, КАТ, НАП, НЗОК.

В действителност ББР не е търговска банка, а един фонд с публичен ресурс, създаден за раздаване на субсидии. Не би трябвало да й бъде разрешено да участва активно на паричния пазар (защото наистина започва да имитира функциите на типична централна банка).

Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество:

По принцип правителството даде парите на ББР, за да ги разпредели на търговските банки и те с тези пари да дават кредити на малки и средни предприятия. Очевидно ББР още не е успяла да раздаде тези пари (вероятно няма толкова голям интерес към тях) и явно затова ги влага на междубанковия пазар, за да не стоят в безлихвена сметка в БНБ. Засега не мисля, че правителството се опитва да заобиколи валутния борд - струва ми се, че просто ББР има излишни пари, които няма какво да прави.

Иначе, по принцип не е добре да има продължителна намеса на правителството в паричните пазари, тъй като това ще попречи на нормалното приспособяване на икономиката. Това е така, тъй като винаги трябва да има само една цел на паричната политика (при нас - стабилен валутен курс), в противен случай се стига до противоречие между различните цели и то завършва с тежки последици.

Ако ББР е толкова велика банка, колкото иска да се представи, нека отиде в чужбина и да договори кредит от някоя международна финансова институция за 1 милиард евро (без държавна гаранция) и да го използва за кредитиране. Но да се вадят пари от резерва и да се дават на ББР е само разместване на едни пари от единия джоб в другия, което не подобрява нищо (всъщност влошава нещата, тъй като резервът намалява).