Опасната игра, която играят банките и правителството

Глобалната финансова криза изостри вниманието към проблемите на банковата система. Тази тема е особено болезнена за българите, особено за онези, които изгубиха спестяванията си при предходната криза от 1997 година, оказала се унищожителна и завършила с въвеждането на валутния борд у нас.

Мнозина анализатори посочват именно случилото се тогава като имунизация за банковата ни система и сериозните мерки, които предприемат банките за поддържането й в добро състояние. Безспорен факт е това, че капиталовата адекватност и оценъчните коефициенти за банките ни са значително над заложените от европейските правила норми.

Всичко това би трябвало да ни накара да бъдем спокойни, тъй като почти всички водещи фигури в политическия и икономическия живот в страната дават положителни оценки за функционирането на банковата система и не очакват трусове за нея. Дали обаче всичко е така розово? Едва ли.

Още при първите загатвания за настъпването на кризата правителството предприе мерки, които отчасти бяха продиктувани от случващото се в ЕС, а от друга страна, дойдоха за вливане на доверие в системата. Размерът на максимално гарантираните депозити в банките беше повишен от 40 на 100 хил. лв., макар статистиката да е безкомпромисна, че депозитите над предходния гарантиран праг имат доста малък, почти пренебрежим дял.

Банките пък повишиха лихвите по депозитите – няколко от тях обявиха лихвени проценти от 9 на сто за депозити със срок от 3 до 6 месеца. Останалите водещи играчи на пазара не се поколебаха и отговориха с още по-примамливи предложения. Стигна се дори до едномесечни депозити с двуцифрени лихви на годишна база, както и до различни бонуси за нови клиенти на банките.

Високата доходност от депозитите обаче може да предизвика няколко основни проблема, което прави играта на правителството и банките изключително опасна за икономиката на страната. На първо място основният проблем е безпрецедентният „лов на лихви“, който все по-силно се превръща в любим спорт за притежаващите капитали.

Този „спорт“ се изразява в пренасянето на средства от една банка в друга за кратки периоди, а това няма как да не се отрази на дейността на банката и нейната стратегия. Причината за това е, че основното количество привлечен капитал е с много нисък срок за ползване, а отпусканите кредити най-често са дългосрочни. За това не е учудващо, че банките нямат желание да кредитират – прекомерно разпускане на кредитирането, последвано от изтегляне на краткосрочно вложените капитали, за да отидат в друга банка при по-добри лихви, прави целия пазар изключително несигурен.

Отрицателната доходност, която предоставят капиталовите пазари, поне в краткосрочен план, изтегля все повече средства към банките, но едва ли това е от полза за някого. Самите банки попадат в спирала на лихвените проценти и трябва да предлагат все по-атрактивни продукти, за да не изпуснат парите на „ловците на лихви“.

За всички е ясно, че основната функция на банките е да събират средствата на онези, които временно не се нуждаят от тях (вложители) и да ги разпределят към икономическите участници с инвестиционни проекти или нужда от средства (заемополучатели) срещу определена лихва. Високата цена на входящия за банките ресурс обаче няма как да не се отрази и на изходящите продукти (кредитите).

Поскъпването на кредитите, съчетано с нежеланието на банките да кредитират заради недоверието от кризата, водят до значителни трудности за реалната икономика, тъй като работещият бизнес и хората с идеи не могат да получат финансиране за дейността си. От една страна, това може да доведе до необходимото охлаждане на икономиката ни след няколкото години на ръст, но от друга – действа разрушително на бизнеса и така икономическият ръст попада в омагьосан кръг. Кредитът е скъп, а е скъп не на последно място и заради войната на пазара на депозити.

Високата доходност от депозити и липсата на желание за кредитиране от страна на банките лишава компаниите и от друг основен източник за придобиване на капитал – фондовите борси. Предлаганата доходност от 9 на сто и нагоре за година отклонява големи количества средства от компаниите, което може да изиграе негативна роля за капиталовия ни пазар.

Истина е, че мерките по гарантиране на депозитите до толкова високо ниво бяха наложени и отвън, но все пак правителството имаше възможност да предложи и различни мерки за гарантиране на сигурността на системата. Особено ако имаше грижата за банките, които все още се намират в ръцете на български собственици. Защото тенденцията на понижаване на лихвите в Европа е ясна и чуждите банки биха могли да си осигурят и по-евтин ресурс отвън.

Поради тази причина може само да се надяваме, че някои от банките ще започнат да излизат от спиралата и така да се стигне до стабилизиране на системата, понижаване на доходността от депозити, а оттам – до поевтиняване на кредита. Какво ще бъде отражението върху българските банки обаче е трудно да се прогнозира. Докато разберем ни остава само едно – като рационални играчи да се възползваме от ситуацията. Дали чрез инвестиция в депозит или не – въпрос е на личен избор.