Кризата: Кейнсиански или не-кейнсиански ефект?

Кейнсианският ефект е добре познат от стандартните учебници по икономика – ако икономиката е под потенциала си едно увеличаване/разпускане на държавните разходи, може да увеличи брутния вътрешен продукт чрез увеличаване на съвкупното търсене. Разбира се, има критици, които твърдят, че ефект няма да има, тъй като увеличаването на държавните разходи ще накара домакинствата и фирмите да свият своите разходи – тъй като те очакват, че разпускането на държавните разходи в крайна сметка ще бъде платено от данъкоплатците под формата на по-високи данъци. Отговорът на частния сектор на фискалното разхлабване е „не-кейнсианският“ ефект. И основният въпрос всъщност е кой ефект е по-силен.

Така или иначе и кейнсианският ефект на фискалното разхлабване, и неговите критици основно се занимават с развитите страни – и най-вече САЩ. Причината е, че повечето икономисти и престижни научни списания са в развитите страни, както и авторите на учебници, разбира се. Основният въпрос за нас е доколко и в каква степен кейнсианският ефект е приложим в нововъзникващите пазари, в страни, които са далеч от статута на „развити“. Може ли да се прилагат готови формули, които са изведени от опита на развитите страни или е необходимо тези формули да се модифицират от гледна точка на опита на развиващите се страни?

България – а и други малки отворени икономики - има външна търговия (внос плюс износ) в размер на над 160% от БВП. Както и да го погледнем, това е фундаментално различно от страна като САЩ, където вносът и износът са близо до едноцифрени числа като дял от БВП. В същото време притокът на чужди капитали в България за последните 12 месеца е около 12 милиарда евро – което е и причината за високия размер на дефицита по текущата сметка. Тъй като спестяванията в България не са много високи, инвестициите в икономиката се финансират основно чрез външно финансиране.

Нека да се замислим какъв би бил ефектът от едно фискално разпускане в страна, в която вносът е над 90% от БВП, а износът – почти 70% от БВП. Голяма е вероятността целият ефект да „изтече“ в чужбина, но също така е голяма вероятността фискалното разпускане на направи износителите неконкурентоспособни (поради увеличаване на инфлацията, която увеличава разходите на производителите, по-бързо от продажните им цени за износ) и заради големия им дял в икономиката да влоши темповете на растеж, а не да ги повиши.

По-важният ефект обаче е свързан с инвестициите. Едно значително фискално разхлабване в страна като България няма да се възприеме от инвеститорите с облекчение – точно обратното, те биха възприели подобна политика като неблагоразумна в ситуация на криза. И това за тях е напълно обяснимо, доколкото България за последния век има поне една дузина сериозни икономически, банкови, валутни и дългови кризи, всяка от тях предшествана от неблагоразумни действия на правителството.

Същото се отнася и за други нововъзникващи пазари. Най-очевидният пример в последно време е Унгария, която, въпреки че позатегна фискалната политика, все още е със значителен дефицит в бюджета и сегашната криза я повали много лесно. Страната се видя принудена да прибегне до огромен заем от МВФ, ЕС и ЕЦБ, за да закрепи положението.

На практика в много от нововъзникващите пазари кейнсианският ефект е много по-слаб от „не-кейнсианския ефект“. Т.е. разхлабването на фискалната политика води до много по-силно затягане на частния сектор и на практика води до свиване на икономиката, вместо до нейното нейното увеличаване. При това, не говорим за това, че кейнсианският ефект е просто балансиран от некейнсианския ефект, както в развитите страни. В нововъзникващите пазари некейнсианският ефект е непропорционално по-силен от кейнсианския и не само го балансира, но и го надхвърля.

В България например някои предлагат правителството да похарчи повече пари от бюджета (няколко милиарда лева), за да приложи фискално стимулиране. Но, също така, с подобна политика правителството най-вероятно ще загуби доверието на инвеститорите, което ще предизвика драстично намаление на притока на чужд капитал към България (който в момента е над 12 милиарда евро годишно). Дори математически е ясно кой ефект е по-голям.

Анализът е изготвен за Investor.bg от Георги Ангелов - старши икономист в Институт „Отворено общество“. Ангелов е основател на блога за икономика Ikonomika.org.