За кризата и доверието…

Материалът е предложен от prodigal, автор в категория „Бизнес” на Blog.bg

Вече мина година и половина от началото на финансовата криза, започнала като ипотечна в Щатите, постепенно обхванала целия финансов свят, превръщайки се в световна финансова криза и понастоящем оформяща се като световна икономическа такава. Най-разпространеното определение на въпросната криза е: "криза на доверието", или с други думи - пари има, но всеки ги стиска и финансовите пазари са замръзнали. Съответно правителствата реагират с поемането на всевъзможни гаранции, а централните банки (ЦБ) и институциите, играещи роля на ЦБ, наливат безпрецедентна ликвидност в системата и намаляват лихвените проценти с цел да ги размразят и да върнат доверието.

Не искам да се спирам подробно на причините, довели до това положение, тъй като доста светила са се изказали по въпроса и ще продължават да се изказват и за в бъдеще.

По-скоро смятам да разсъждавам върху ключовата дума „доверие” и какво правим всички ние в настоящата ситуация за запазването на това доверие, както на външните инвеститори, така и на родните предприемачи и потребители.

Отговорът за съжаление е добре известен на всички. Правим максималното за разрушаването на това доверие. Като се започне от политиците, които ни предлагат сапунени сериали всекидневно, мине се през пресата, която като кон с капаци си следва клишето „добра новина е само лошата новина” и се свърши с обикновените хора, по-голямата част от които повлияни от същите тези политици и преса чертаят мрачни сценарии за бъдещето.

Истината е, че България е в завидно добра форма в разгара на кризата, предполагам по следните причини и не само: първо благодарение на слабото ни развитие, липсват първопричините, довели до нея, второ поради факта, че привидно противно на икономическата логика, подходяща за развиваща се страна, през последните десет години правителствата връщат дълг и трупат резерви, като понастоящем страната на практика няма публичен дълг и трето, но не на последно място, че в последните години много сериозен чужд капитал избра да се влее в страната, като резултатът е, че на практика огромен процент от икономиката е в чужди ръце, като част от тези инвестиции едва сега започват да дават плодове, независимо от враждебната обстановка. Не бива да се омаловажава и ролята на българския капитал, който за да остане конкурентноспособен, положи сериозни усилия през годините.

Убеден съм, че единственото, което може наистина да скапе нещата, сме самите ние. Време е опозицията да помисли нуждае ли се от пирова победа и колко дълго ще й се радва, управляващите да си направят сметка какви ще ги чинят после, ако си позволят популистки краткосрочни решения преди изборите, пресата да осъзнае своята отговорност, а тази част от нея която не е особено независима, да се спре да защитава единствено корпоративните интереси на собствениците си и на партиите, около които гравитира.

Не съм толкова наивен да смятам, че горното може да стане доброволно! По-скоро разчитам на силен натиск от страна на големия чужд и български капитал, на страха на политиците, че спечелването на единични битки може да им донесе съкрушителна загуба на войната и най-вече на здравия разум на българина, който е преживял далеч по-страшни кризи от тази, която се вихри по света.

Ще завърша поста с поговорката: „Който каквото сам си направи, никой не може да му го направи”. За съжаление, по чисто финансови причини не всички ни мислят доброто и често се опитват да ни убедят, че за нас е най-добре сами да си сложим въжето на шията, а дали е така?!

За повече информация за блога на prodigal и коментари