Какво трябва да се направи с бюджетния излишък?

Глобалната финансова криза, която разтърси света из основи, накара световни институции и лидери да заговорят за повече регулации и намеса на държавата в икономиката чрез фискални стимули.

Прехвърляйки се в реалния сектор на западните страни, кризата заплашва да се отрази негативно и на икономическата активност в България по линията на износа и притока на преки чуждестранни инвестиции.

Наличието на значителен по размер бюджетен излишък, генериран от правителството, напоследък предизвика особено оживени дискусии в общественото пространство по отношение на това дали фискалният излишък да се използва и как да се използва.

Във връзка с това Институт отворено общество организира дебат на тема „Излишък по време на криза – социални и либерални стратегии”, на която бяха представени гледните точки на Ганчо Ганчев и Чавдар Николов, определили себе си като социално-либерални икономисти и Георги Ангелов и Георги Ганев, залагащи на либералния прочит.

Според Ганчо Ганчев стандартната икономическа теза, че увеличението на бюджетния излишък води до намаляване на дефицита по текущата сметка у нас не важи. Опитът от последните години показва, че колкото повече спестява правителството, толкова повече се влошава текущата сметка и това е следствие предимно от притока на преки чуждестранни инвестиции и неконкурентоспособността на българското производство.

По думите на Ганчев политиката на поддържане на фискални излишъци не е правилна и води до отрицателни последици за икономиката. Въпреки това, тъй като бюджетният излишък е вече факт, то е необходимо правителството да насочи усилията си към минимизиране на отрицателните ефекти от кризата, един от които е увеличаването на безработицата.

Един от начините за постигането на таи цел е излишъкът и свръхрезервите, които БНБ инвестира навън, да се прехвърлят в пенсионния фонд като ресурсите в него се инвестират в български ценни книжа и депозити в банковия сектор, с ангажимент от страна на банките за предоставяне на инвестиционни заеми на реалния сектор. Прехвърлянето на фискален ресурс може да бъде извършено директно, подобно на инвестирането на фискалния резерв под формата на правителствени депозити в търговските банки.

Освен това БНБ трябва постепенно да намали минималните задължителни резерви на банките.

Според социалните икономисти за компенсиране на частните инвестиции в страната са необходими държавни такива чрез разходването на излишъка за инфраструктурни проекти.

„Дългосрочният капитал няма да се изтегли, ако има стабилно вътрешно търсене. Въпреки това, ако правителството е корумпирано, то държавните инвестиции са безсмислени“, уточни Ганчев.

Тъкмо на противоположното мнение са либералните икономисти. Според Георги Ангелов хипотезите, които се съдържат в „дебелите западни учебници“, не важат за българската икономическа реалност, тъй като българската икономика е изключително отворена и следователно зависима предимно от чуждото спестяване.

„Делът на инвестициите в БВП е 37%, този на износа е 67%, а на фискалният излишък е едва 3 на сто“, заяви Ангелов. „Сами разбирате, че ако спаднат инвестициите, примерно наполовина, то няма как разходването на бюджетния излишък да компенсира спада на БВП“, допълни той.

Изводът, по думите на Ангелов, е че държавните инвестиции не могат да компенсират частните такива и следователно с вътрешни ресурси не може да се противодейства на кризата, а само с външни.

Нещо повече – ако се изхарчи целият излишък, никой няма да инвестира в страната, тъй като финансовата стабилност се поставя под въпрос. Като пример Ангелов даде разхлабената политика по отношение на правителствените разходи в Унгария и Румъния, което е довело до намаление на кредитните рейтинги на посочените страни.

„Веднага след като правителството обяви, че излишъкът ще се харчи, рейтинговите агенции понижиха кредитните перспективи пред България“, заяви Ангелов.

„Ако похарчим много пари за инфраструктура сега, при положение че европейските фондове за България бяха спрени заради корупционни практики, то неминуемо ще се появят нови статии в западната преса за наличието на корупция и мафия у нас“, каза Ангелов.

Според Ангелов в условията на намаляващи инвестиционни потоци към Източна Европа и по-конкретно към новоприсъединилите се страни, усилията на България трябва да се насочат към привличане на по-голям дял от тях. „Ако в Румъния продължи сегашната популистка политика, има голям шанс това да се случи“, заяви той.

„Инфраструктурните проекти трябва да са за дългосрочно забогатяване, а не за противодействие на краткосрочни кризи“, заяви от своя страна Георги Ганев.

Според либералните икономисти рецептата за привличане на повече чужди инвестиции е усъвършенстване на институциите, включително и съдебната система, рязко подобряване на бизнес средата, чрез премахване на безсмислени бюрократични процедури, намаляване на данъчното бреме и стегната фискална политика.

По отношение на частните чужди инвестиции, не така смята Ганчо Ганчев – според него „тогава, когато финансовата криза се прехвърля в реалния сектор да се надяваме на привличане на повече чужди инвестиции е абсурдно“.

След почти двучасов разгорещен дебат, консенсусът сред икономистите бе по отношение на борбата с корупцията и ролята на гражданското общество, което може да я направи нетърпима.