Икономисти: Кризата ще има по-неблагоприятен ефект от очакваното у нас

Финансовата криза през следващите три до шест месеца със сигурност ще се отрази по-неблагоприятно на настоящото правителство, отколкото сега се смята от повечето анализатори, прогнозира Руслан Стефанов, икономист към Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от БТА.

Вече има спиране на проекти, забавяне на наемането на нови служители, а на някои места дори вече се мисли и за освобождаване на персонала, отбеляза той.

Ключов тест за правителството ще бъде размразяването на фондовете от ЕС, справянето с корупцията и престъпността, каза Стефанов. Тези проблеми според него се отразяват на дългосрочната цел на страната - влизането в еврозоната, и убеждаването на европейските партньори, че страната е в състояние да се справи с условията за това членство.

Икономистът препоръча страната възможно най-скоро да се върне към фундаменталните си и дългосрочни икономически цели, забравени през последната година и половина, сред които е членството в еврозоната, защото финасовата криза отново ги поставя на дневен ред. Стефанов посочи, че правителството беше поело ангажимент страната да заяви членството си през 2007 г. и от 2009 г. да се присъединим към еврозоната.

Това беше причина за ранното увеличение на акцизите, посочи икономистът. Отлагането тихомълком на членството доведе до „развързване“ на по-високите разходи, до промени в договора с Газпром, добави той.

Според него не може да се говори за начало на процес на смяна на една политическа система с друга заради глобалната финансова криза. Сега се наблюдава редовен процес на пребалансиране на международната икономика, което в някои случаи може да се използва за смяна на политическата система, без съществен ефект, коментира Стефанов. В САЩ например е твърде вероятно кризата да доведе до избирането на демократ за президент, но не и до смяна на системата, смята той.

Правителството за момента се чувства изолирано от кризата, коментира Стефанов. Според него е трудно да се разчита, че бюджетният излишък ще компенсира намаляването на преките чуждестранни инвестиции в България, което заедно със замразяването на инвестиционни проекти в частния сектор със сигурност ще се случи заради глобалната финансова криза.

Икономисти препоръчват да се вземат мерки за облекчаване на кредитирането, а не за затрудняването му, отбеляза Стефанов. Според него сега проблемът е в липсата на кредитиране, а не в регулирането на сектора. В България, а и в международен мащаб, сега има нужда от размразяване на финансовите пазари, защото ако този период на замръзване стане по-продължителен, това би се отразило на реалната икономика, допълни той.

Според Константин Абрашев, финансов експерт в „Бенч Марк Финансис“, за допълнително ограничаване на ръста на кредитите не би трябвало да се говори, по-скоро обратно - то трябва да се стимулира, за да се запази ръстът на икономиката висок. В момента банковата система е стабилна и достатъчно ликвидна, за да поеме външни шокове, допълни той.

Според ръководителя на отдел „Анализи“ в „Елана Трейдинг“ Цветослав Цачев, пазарната среда вече е принудила банките да намалят кредитирането си и да станат по-предпазливи, затова не са необходими допълнителни регулаторни мерки, които биха сковали още повече банковата система.

Според Красен Йотов от „Индъстри Уоч“, вземането на допълнителни регулаторни мерки би имало по-скоро неблагоприятен ефект, защото по време криза е важно индустрията да има достъп до кредити. Ако се вземат подобни регулаторни мерки, лихвите по кредитите вероятно ще се увеличат още повече и това би оказало натиск върху икономическия растеж, добави той.