Жокерът на България – валутен борд по време на глобалната криза

Последните седмици са критични за много държави, част от които мнозина анализатори поставят на нашата "черга" – тази на развиващите се пазари. Проблемите в Унгария, Румъния, Исландия, дори Пакистан и Аржентина, които изправят тези страни на прага на банкрута, както и спешните намеси на Международния валутен фонд и Европейската централна банка, накараха мнозина да се страхуват и за бъдещето на България.

Воден от европейските си партньори, кабинетът взе решение да приеме мерки за противодействие на кризата – беше повишена държавната гаранция за депозитите, на търговските банки бе даден достъп до средства в размер на около 400 млн. лв. от резервните им капитали, а вариантът да бъдат гарантирани всички междубанкови кредити беше подложен на дискусии.

Наглед решителни действия от страна на правителството, но на практика ефектите могат да бъдат оспорени. Най-малкото защото с прилагането на подобни мерки и обсъждането на спасителните планове фокусът попада върху финансовата система и се създава впечатлението, че тя изпитва трудности. Вероятно донякъде трудности има, но те едва ли са такива, че да поставяме стабилността на банките под въпрос и умишлено да търсим "под вола теле".

Истината за България е, че тя е в изключително благоприятна позиция заради системата на валутния борд. Бордът крие в себе си както положителни, така и негативни страни, но в крайна сметка в кризисната ситуация и с оглед случващото се на други малки икономики през последните дни, изглежда по-скоро благоприятен.

Инвеститорите могат да разчитат на стабилен валутен курс и да бъдат сигурни в своите позиции. На фона на глобалните страхове, забавящата се икономика и повсеместното изтичане на капитали от развиващите се страни обаче предимството на валутния борд се крие другаде.

Основният ни плюс в тази ситуация е, че фирмената задлъжнялост и тази на домакинствата, деноминирана в евро, не е толкова проблемна заради фиксирания курс. Това е доста силен коз за икономиката на фона на обстоятелството, че например в Румъния таксите за всички комунални услуги се формират в евро, а заплатите се изплащат в леи и при всяко отстъпление на румънската валута разходите се увеличават.

Рискът за банковата ни система също не е вътрешен и затова правителството няма какво толкова да обсъжда – делът на лошите кредити все още е твърде ограничен, а това, че дадена банка евентуално има прекомерни рискови позиции в даден сектор, не би трябвало да се приписва като проблем на цялата система. Големият проблем се крие в това дали банките-майки ще прибегнат до изтегляне на средства от дъщерните си банки у нас. Това обаче едва ли ще се случи. Фактори за това има много – макар и малък, нашият пазар все още позволява ръст на кредитите, а лихвените проценти са далеч над онези, които банките могат да получат на европейските пазари.

Дори при спад на кредитирането, от което мнозина се опасяват, това не би трябвало да доведе до драматични катаклизми. Едно трябва да е ясно – кредитирането не може да спре, то просто ще се извършва на по-висока цена и това ще накара всеки да си помисли добре дали има необходимостта от кредит. Тегленето на безсмислени заеми за почивки в чужбина и потребителски стоки като телефони, компютри и перални евентуално ще намалее, което пък ще спомогне за свиване на дефицита в търговския баланс. Това също едва ли ще се приеме като отрицателно явление.

Единственото нещо, което правителството трябва да прави сега по отношение на финансовия пазар, всъщност е ... нищо. Просто трябва да се следва предварително начертаната бюджетна рамка и да се съблюдава висока финансова дисциплина. До такъв извод стигнаха и водещите икономисти у нас на срещата си с премиера в края на миналата седмица, когато бяха обсъждани вариантите за противодействие на кризата.

Казаното дотук не трябва да се разбира като твърдение, че страната ни е изолиран остров. Напротив. Това обаче не означава, че трябва да се злоупотребява с рисковете. А къде се крият те е ясно на всички – най-голямата опасност е спирането на инвестициите у нас. Последните данни на националната статистика не навеждат на подобни мисли, но изострянето на кризата и ограниченият достъп до кредитиране в Европа неминуемо ще имат отрицателен ефект върху паричните потоци към страната ни.