Колко качествени са кредитните портфейли на банките в България?

Материалът е предложен от Eagle Eye, автор в категория "Бизнес" на Blog.bg

Стабилността на банковата система е от изключително важно значение за всяка икономика. Това важи с още по-голяма сила за българската икономика, тъй като банковата система у нас е гръбнакът на финансовата система. Нещо повече, в условията на „потънал“ капиталов пазар и все още слабото развитие на небанковите финансови услуги, свързани с предоставяне на финансиране, банковата система на практика почти изчерпва в този момент съдържанието на финансовата система в България.

Има няколко важни фактора, които определят стабилността на банковата система. Единият от тях е качеството на кредитните портфейли, на който ще спра вниманието си тук. Според БНБ качеството на различните категории кредити е задоволително и на този етап няма основания за особени притеснения в това отношение. Статистическите данни, на основата на които се прави това заключение, обаче имат няколко слабости, на които не се обръща необходимото внимание.

Една от слабостите на статистиката на БНБ е, че тя предоставя данни с 1-2 месеца закъснение. Принципно това е най-малкият проблем в условията на стабилна макроикономическа среда и липса на непосредствени заплахи за икономиката на страната. Проблемът, обаче е, че тези условия не важат в пълна степен за днешната ситуация. Напрежението в глобалната финансова система и по-конкретно в САЩ и Западна Европа ескалира бързо до най-високата си точка и в една или друга степен засегна и българските банки – финансовият ресурс стана значително по-скъп и по-оскъден, което промени плановете на банките за агресивна експанзия на нашия пазар. Освен това някои важни за икономиката сектори вече са подложени на сериозен натиск от страна на инвеститорите предвид неясните и все по-мрачните прогнози развитието на европейската и в частност българската икономика през следващите 1-2 години. Скоростта, с която се развиват събитията, значително навреди на актуалността и надеждността на излизащите със закъснение статистически данни, което съществено намали тяхната информативност. В този смисъл да се разчита на данни, отнасящи се за 1-2 месеца назад в днешната ситуация може да изгради погрешна представа за текущото състояние на кредитните портфейли на банките.

Втора основна слабост на статистическите данни за качеството на кредитните портфейли на банките е, че те са силно изкривени поради две причини. Първата е свързана със силния ръст на кредитите през последните години, което значително увеличава базата, върху която се изчисляват лошите кредити. Очевидно е, че при над 40% ръст на кредитирането за последната година делът на лошите кредити спрямо общата сума на кредитите ще е доста по-малък, отколкото ако ръстът беше, примерно, 10%. Втората причина за изкривяването на данните е, че по-голямата част от кредитите бяха предоставени през последните 2-3 години, което поражда въпроса дали през следващите пет или десет години качеството на същите тези кредити ще се запази същото. Тези кредити са все още твърде „пресни“, за да очакваме голяма част от тях да са лоши. Погледнато от обратния ъгъл, ако качеството на голяма част от тези кредити се очаква да се влоши толкова скоро след отпускането им, то банките изобщо нямаше да ги отпускат. Алтернативата е банките да не са си свършили работата, като не са пресметнали правилно кредитния риск (Щом това се случва на повечето големи и „стабилни“ банки по света, защо да не случва и при нас?!). При всички случаи би било нелогично да очакваме, че сегашното качество на дългосрочните кредити, които са все още в началото на своя срок до падежа, ще се запази и в дългосрочен план. Липсва ни достатъчно дълга кредитна история, за да твърдим, че качеството на наскоро отпуснатите кредити ще се запази такова и занапред.

Най-голямата слабост на всички статистически данни обаче е, че те са обърнати винаги назад във времето и не ни казват какво ще се случи занапред. Няма статистика, която да каже какво ще се случи в близкото или далечното бъдеще. В този смисъл каквито и да са данните за качеството на кредитните портфейли към момента, те първо са остарели, второ – изкривени (по обективни причини) и трето не ни казват почти нищо за бъдещето. Поради тази причина дискусията за качеството на кредитните портфейли, както и всяка друга дискусия, отнасяща се за едни или други икономически показатели, трябва да бъде насочена към очакванията за бъдещето.

С очакванията ми, че България ще бъде сериозно засегната от глобалната финансова и икономическа криза, качеството на кредитните портфейли на банките може значително да се влоши, което би разклатило сериозно стабилността на банковата ни система. Както стана ясно от предишния ми постинг, банковата система ще поеме удари по няколко направления.

Едно от основните направления е свързано с очакваните затруднения и фалити на фирми от сектора на туризма и износа на стоки, както и на фирми по веригата, което ще постави банките пред сериозни изпитания. Тези изпитания могат да бъдат още по-значими като се има предвид и високата междуфирмена задлъжнялост, която беше проблемна и при досегашните условия на стабилно икономическо развитие.

Друго съществено направление е кризата в строителството. Внезапното оттегляне на голяма част от чуждестранните инвеститори от пазара на имоти поставя под въпрос успешното приключване на редица недовършени проекти, както и намирането на инвеститори на вече реализирани проекти. Освен това очертаващата се криза на пазара на имоти, породена от оттеглянето на голяма част от инвеститорите и спекулантите и изразяваща се в рязко намаляване на сключените сделки, ще доведе със себе си и чувствително понижение на цените на редица категории недвижими имоти. Това означава, че и обезпеченията по кредитите на банките ще загубят част от стойността си. Този ефект ще се засили още повече с настъпване на икономическата криза, която ще увеличи фалитите на компании и невъзможността на част от населението да обслужва ипотечните си кредити. Това вече се случва не само в САЩ и Западна Европа, но и в някои източноевропейски страни, като Естония и предстои да се случи в много други страни.

Към всичко казано дотук трябва да добавим и това, че частният сектор в България задлъжня твърде много за твърде кратко време, вероятно калкулирайки силният икономически растеж да продължи още дълги години напред. В този смисъл много от кредитополучателите може да се окажат неподготвени и неприятно изненадани от глобалната финансова и икономическа криза, която със сигурност ще обърка плановете на голяма част от тях.

Какви ще са реакциите на банките при този все по-вероятен сценарий? Първоначалната реакция ще бъде да се прикрие проблема, като се предоговорят голяма част от проблемните кредити. Всички банки в България биха направили всичко възможно (и отвъд разумното), за да не се стигне до отнемане на ипотекирани жилища и други имоти и цялата разправия с продажбата им, което ще им струва време, допълнителни ресурси и несигурност по отношение на цената, на която ще могат да ги продадат. Банките усетиха, че пазарът на имоти (по-специално жилищните) започна да стагнира и в този смисъл, ако се наложи да продават ипотекирани жилища, може и да не успеят да възстановят напълно вземанията си. Това ясно личи по светкавичната им реакция за затягане на условията за отпускане, ограничаване и дори преустановяване на някои видове ипотечни кредити според качеството на обезпечението им. Тази реакция показва, че банките загубиха част от доверието си в пазара на имоти и вече калкулират рисковете от криза и понижаване на цените.

Банките ще се опитат да прикрият проблемни кредити чрез предоговаряне на условията, част (или може би повечето) от които вече го правят, и с цел запазване на „добрите“ финансови резултати. Отчитането на лоши кредити е свързано и със загуби от обезценка, която директно намалява счетоводната печалба на банките. Този практика вече се забелязва в бележките към отчетите на някои банки, които показват неколкократен ръст на предоговорените кредити само през тази година, докато в същото време не само че не отчитат увеличение на провизиите (загубите от обезценки), а дори стигат и до реинтегриране на провизии (възстановяване на предишни загуби от обезценки). Това е още една причина, поради която статистическите данни за качеството на кредитните портфейли на банките са изкривени.

Разбира се, ако лошите кредити се увеличат значително, то тази практика не само, че няма да може да скрие проблемите на банките, но може и да изиграе лоша шега на техните акционери и дори на самите банки. Масово предоговаряне на кредитите може силно да изкриви падежната структура на кредитните портфейли и да постави банките пред ликвидни изпитания. Дали банките-майки ще могат да им помогнат при положение, че голяма част от тях така или иначе имат свои собствени проблеми в следствие на разразилата се ликвидна криза на развитите пазари?

И така, колко качествени са кредитните портфейли на банките? Погледнат в перспектива, въпросът не е дали качеството ще се влоши, а колко.