Искров: Независимата парична политика няма потенциал в малка икономика

Икономическата интеграция между отделните страни, и в частност интеграцията на финансовите пазари, съществено ограничава възможностите за дискреционна политика на централните банки от малките и силно отворени икономики, това заяви на форум в София управителят на БНБ Иван Искров.

Тяхното поведение не може да се отклонява съществено от това на основните централни банки (ЕЦБ и Федералния резерв). Това особено ясно се вижда при малки и отворени икономики на страни, които са членки на ЕС“, допълни още той.

„В този случай имаме много висока степен на икономическа и финансова интеграция и значителен приток на капитали, което при страните с плаващ валутен курс води до продължително поскъпване на номиналния валутен курс. Номиналното поскъпване на валутния курс в тези икономики играе антиинфлационна роля, но то не е следствие от националната парична политика, а от притока на преки инвестиции, който се определя от структурни фактори (доходност на капитала).

Тези аргументи ни карат да бъдем силно скептични за потенциала на независимата парична политика в малка и силно интегрирана икономика. В българския подход към постигането на макроикономическо равновесие целим постигането на максимална гъвкавост на всички пазари, т.е. всичко подлежи на промяна с изключение на един компонент: валутния курс. Това е нашата неизменна котва“, каза още Искров.

„Необходимо е инвеститорите да познават добре рамката, в която се формулира и провежда макроикономическата политика в България, и да разбират механизмите на нейното действие, за да могат адекватно да оценят инвестиционните възможности и съпътстващите ги рискове. Пренебрегването на националните особености понякога води до появата на различни доклади, публикувани от солидни институции и уважавани анализатори, в които се правят комични изводи на базата на механични сравнения на несравними неща“.

По думите на Искров сътресенията на международните финансови пазари, породени от кризата на кредитния пазар в САЩ и последващото й въздействие върху Европа и другите части на света, е довело до намаляване на апетита за риск на инвеститорите и очаквано увеличение на рисковите премии.

„Първоначалните очаквания и спекулации бяха, че сътресенията в САЩ ще засегнат много бързо развиващите се пазари, особено тези с относително високи дефицити по текущата сметка на платежния баланс. Това виждане бе основано на тезата, че тези икономики се нуждаят от силен приток на капитали, за да финансират дефицита по текущата сметка, а в условия на криза достъпът до капитали би се затруднил. Тук не се отчиташе фактът, че бързо развиващите се икономики от така наречените нововъзникващи пазари реализираха силен приток на преки инвестиции, които сами по себе си създаваха дефицита по текущата сметка, т.е. връзката е обратна на стандартното виждане.

България е типичен пример в това отношение. В допълнение българската икономика се характеризира със стабилна фискална позиция, нисък публичен дълг, благоприятна данъчна и бизнес среда, растяща производителност при относително евтина цена на труда. Поради изброените фактори на практика кризата не спря притока на капитали към бързо развиващата се българска икономика. Влиянието на кризата се проявяваше основно чрез увеличението на рисковите премии и цената на финансиране, вследствие на понижения апетит към риск“, заяви още управителят на БНБ.

Според Искров дефицитът на търговския баланс, който е основният фактор за дефицита по текущата сметка, не е породен от липсата на конкурентност на експортните сектори на страната или от неустойчив бум на потреблението на домакинствата.

„Дефицитът по текущата сметка е следствие на относително ниско, но стабилно ниво на спестявания в икономиката, което създава определен недостиг на капитал и води до многовисока доходност на капитала. Предвидимостта и стабилността на макроикономическата политика, както и членството на страната в ЕС създаде условия чуждестранни капитали да запълнят недостига от спестявания в българската икономика и да получат относително висока доходност при непрекъснато намаляващ риск на икономиката ни през последните 11 години“, подчерта още той.

„Високото равнище на дефицита изисква непрекъснати усилия за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката чрез непрекъснато подобряване на инвестиционната среда, качеството на човешкия капитал, работата на публичните институции и балансиране на недостига на спестявания в икономиката чрез следването на разумна и премерена фискална политика“.

По думите на Искров, динамичният растеж на работните заплати и вътрешното търсене, съчетан с глобалния растеж на цените на енергийните ресурси, хранителните стоки и голямата суша, която се отрази силно негативно на реколтата в България, са оказали силен натиск върху общото равнище на цените в страната през 2007 г., като в края на годината инфлацията достига 11.6%. Растежът на цените на храните допринася за 60% от инфлацията през 2007 г., а 10% се дължеше на растежа на цените на енергийните продукти.

„Независимо от това, че работните заплати все още нарастват със стабилни темпове (за първите шест месеца на 2008 г. с 24% на годишна основа), а цените на енергийните ресурси се запазват на относителни високо ниво, в края на 2008 г. очакваме инфлацията да намалее до около 8%“, каза още Искров.

„Присъединяването към еврозоната и въвеждането на еврото като платежна единица в страната е основна цел на макроикономическата ни политика. От 2004 г. страната ни има стратегия за изпълнение на тази задача, която се основава на запазване на паричния съвет и съществуващото ниво на фиксиран курс на лева към еврото до приемането на единната валута. Това е една прозрачна, предсказуема и легитимна от гледна точка на законодателството на ЕС стратегия.

Още от форума: 

Орешарски: Кризата в САЩ няма да повлияе пряко на българската икономика