Брокери: Доверието в пазара е разклатено, ПФ не могат да обърнат тренда

Накъде ще поемат цените на акциите на БФБ-София е въпросът, който зададохме на експертите. Възможността да се купуват акции в момента след 50% спад в цените от върха през октомври миналата година, съчетан с опасенията за нови сътресения правят ситуацията на пазара доста сложна. Опасността е още по-голяма за инвеститорите с репа и краткосрочни кредити, защото, ако поевтиняването е бавно, но продължително, бремето на лихвите ще бъде по тежко. Брокери и портфолио мениджъри коментираха за Investor.bg какви са прогнозите им за развитието от тук нататък и какви очаквания може да имаме по отношение на настроенията на българската борса.

По време на днешната борсова сесия SOFIX и BG40 затвориха на нови дъна, съответно от 966,02 и 236,03 пункта, реализирайки спад от окoло 2%.

Според публикувания днес бюлетин на БФБ среднодневният оборот на борсата е паднал с над 95% през август.  

- Има ли опасност от фалит на спекуланти с репа и кредити?

Благовест Крачев, брокер ИП Карол АД:
Разбира се че има. В момента се довнасят пари и акции, като допълнителни обезпечения на по-рано сключени репо сделки. В един момент парите и акциите на финансиращите се с репа ще свършат.

Гено Тонев, портфолио мениджър УД Юг Маркет Фонд Мениджмънт АД:
Мисля, че повечето „спекуланти“ с неоправдан ливъридж отдавна са извън играта. Останалите, ползващи усилване, би трябвало вече да са редуцирали нивата му до разумни граници.

Петко Вълков, изпълнителен директор на УД Бенчмарк Асет Мениджмънт АД:
Опасност винаги съществува. Спадовете от началото на годината при високо ниво на ливъридж имаха силата да закрият редица акаунти. За фалит е трудно да се говори, тъй като е малко вероятно спекулантите да са инвестирали всичките си активи само в акции.

Никола Цокев, брокер в EFG Securities Bulgaria:
Не мисля, че има такава опасност. Правилата на финансиращите институции не позволяват да се стигне дотам. Т.нар. hair cut е между 30% и 50%, а падането му под определено ниво задейства предпазни клаузи, margin call и т.н. Дори да са неприятни за инвеститора, тези мерки предпазват и самия него. Кредитите пък се отпускат при определени изисквания за доход, така че дори човек да загуби 100% от инвестицията си, той може да продължи да изплаща кредита. На практика същият резултат би се получил и ако с парите от кредита човек си купи мебели, защото те почти нямат вторичен пазар, бързо се амортизират и не носят никакъв доход.

- Какъв е шансът SOFIX да падне до 800 пункта, а до 500 пункта?

Благовест Крачев:
Голям според мен, въпреки че не ни се иска да го повярваме.

Бранислав Ганозов, брокер ИП Фаворит:
Трудно е да се агрументира една категорична прогноза, но все пак ми се струва, че SOFIX няма да падне под 900 пункта.

Гено Тонев:
От статистическа гледна точка е възможно да се изчислят вероятностите SOFIX да достигне и слезе под тези стойности. По съвсем груби изчисления (приемайки, че стойностите на SOFIX са нормално разпределени и без да се взимат предвид много условности), вероятността индексът да приеме стойност, равна или по-ниска от 800 е между 60 и 70%. За стойности от 500 и по-малко пункта, вероятността е между 22 и 37%. Естествено, това са просто статистически вероятности, при това в съвсем опростен вариант.

Никола Цокев:
Шансът да падне до 500 е по-малък от шанса да падне до 800.

- Колко дълго ще продължи кризата?

Благовест Крачев:
Трудно е да се прецени. Докато все още вярваме, че пазарът ще се оправи, ще има криза.

Бранислав Ганозов:
Очакванията за по-значително повишаване на оборотите и цените на акциите трябва да отложим за следващата година.

Гено Тонев:
Не ми е известна официална прогноза за финал на кризата, но според мен това едва ли ще стане до края на годината.

Петко Вълков:
Мечите настроения действително станаха доста силни. Все още обаче се задават тъмни облаци на хоризонта, основно на международните пазари. Който се опита да направи прогноза със срокове, със сигурност ще сгреши.

Никола Цокев:
Който знае отговора на този въпрос, може да стане много богат.

- Доколко финансовата криза в чужбина ще се отрази у нас?

Благовест Крачев:
Мисля, че до момента има силна зависимост между финансовата криза в чужбина и БФБ. Това се дължи на участието на чуждестранни инвеститори на нашата борса и като цяло на процесите на глобализация на световните финансови пазари.

Яни Драгов, брокер ИП Ти Би Ай Инвест:
Финансовата криза в чужбина се отразява, от една страна, пряко върху борсата като отлив на чужди капитали.
От друга страна, негативно са повлияни експортноориентираните компании, при които се забелязва забавяне на продажбите. Също така на всички компании се отразяват по-високите лихвени нива на банковото финансиране.

Бранислав Ганозов:
Доколкото чуждестранните инвеститори ще са доста предпазливи, оценявайки перспективите пред нововъзникващите пазари като нашия.

Гено Тонев:
Мисля, че тя от самото начало е основен фактор, влияещ върху нашия пазар.

Петко Вълков:
Това е въпрос с давност вече година.

Никола Цокев:
Тя вече 11 месеца се отразява на БФБ-София.

- Доколко спадът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България ще се отрази на БФБ-София?

Благовест Крачев:
Спад на ПЧИ ще влоши макроикономическата обстановка в България и като цяло би следвало да ни сигнализира, че България вече не е толкова привлекателна страна за чуждестранни капитали. Ще се влоши и платежният баланс на страната и не искам да мисля какви последици би имало прекомерното задлъжняване на страната ни върху икономиката и валутата ни. Добрата новина е, че за сега спадът спрямо 2007 е незначителен.

Гено Тонев:
Спад на ПЧИ е пряко следствие от световната финансова криза и в този смисъл отдавна се отразява на БФБ.

Петко Вълков:
Влиянието на ПЧИ върху борсата е косвено, но съществено. За спад е все още рано за се говори, но е ясно, че не може да се поддържа подобно ниво в дългосрочен план. ПЧИ са само един от фундаменталните фактори.

Никола Цокев:
Размерът на ПЧИ често се влияе от някои големи сделки, каквито се сключват относително рядко. Поради тази причина спадът на ПЧИ за даден период не може да се тълкува еднозначно като отслабване на интереса на чуждестранните инвеститори. От друга страна, през фондовия пазар минават голяма част от чуждестранните портфейлни инвестиции, но те не са пряко свързани с ПЧИ. Всяка новина за по-мащабна пряка инвестиция у нас е добър сигнал и за портфейлните инвеститори, но по-важен е броят на тези новини и характерът на сделките, отколкото общия размер на ПЧИ.

- Можем ли да кажем, че доверието в БФБ у масовия българин е нарушено след регистрирания спад от над 50% на SOFIX, както и след спада с над 70% на някои от най-ликвидните дружества?

Благовест Крачев:
Да, и ще отнеме много време за възвръщането му.

Яни Драгов:
Мисля, че това е така, за съжаление. Въпреки че подобен спад е нормален за възникващ пазар като нашия, особено след като за 9-те месеца преди спада основните компании регистрираха поскъпване от по 90-100%.

Бранислав Ганозов:
Да, може да се каже, че има спад в доверието, но то може да се възстанови при подобряване на пазарната конюнктура.

Гено Тонев:
„Масовият“ българин не разбира почти нищо от фондови пазари, както и масовия американец, масовия германец, французин, бразилец и т.н. Да, доста хора вероятно са притеснени и дори уплашени от постигнатите загуби, но малцина от тях се чувстваха по същия начин през миналата година, когато ръста на много компании бе с три- и четирицифрени проценти.

Петко Вълков:
В момента действително е слабо доверието в акциите като инструмент за реализиране на доходност и запазване на стойността на първоначалната инвестиция. Хубавото на това доверие е, че то може много лесно и в много кратки срокове да се възстанови. Отделно спадовете, за които се говори, са само от върховите нива и това не дава много добра представа за реалното състояние на нещата.

Никола Цокев:
Мнозинството от хората, които са понесли загуби вследствие спада на фондовия пазар, си дават сметка, че такива са законите на борсовата търговия и че БФБ-София няма вина за тези загуби. Убеден съм, че няма инвеститор на БФБ-София, който да не е предупреден от своя брокер или от компанията, управляваща взаимния фонд, в който е инвестирал, относно рисковете, свързани с инвестициите във финансови инструменти.

- За колко милиона лева държат акции чуждите портфейли инвеститори според вас в акции на БФБ?

Благовест Крачев:
Приблизителна цифра може да се види в статистиката на КФН.

Гено Тонев:
Това е известно само на ЦД.

- Колко процента от акциите си са продали?

Никола Цокев:
За съжаление, в България няма такава статистика, което е голям недостатък на нашия пазар и сериозно затруднява работата ни с чуждестранните клиенти. Би било добре да се направи нещо по този въпрос. Пример може да се вземе от борсите в Истанбул и Букурещ.

- При евентуален по-дълбок спад на чуждите пазари няма ли българските пенсионни фондове (ПФ) да пренасочат вниманието си към чужбина?

Благовест Крачев:
Не мисля. Българските ПФ са много по-добре запознати с българската борса и икономика като цяло и едва ли ще пренасочат много голяма част от средствата си в чужбина. Освен това е възможно при дълбок спад в чужбина да е налице и дълбок спад в България.

Гено Тонев:
Какво му е на спада на чуждите пазари сега?!? Малък ли изглежда? Доста компании в САЩ например са с далеч по-атрактивни финансови съотношения от повечето български публични дружества. Ако някой иска да инвестира в
подценени компании и сега може да направи.

- Отчетите на българските публични компании през 2008 г. оправдаха ли очакванията от лятото на 2007 г.?

Гено Тонев:
До момента (едва половината от 2008 г.) най-крайно оптимистичните очаквания не се оправдават от никоя компания. Като цяло обаче няма никакво значение кое дружество е оправдало дадени очаквания или
прогнози - никой не се и замисля да купува независимо от финансовите показатели.

Петко Вълков:
Очакванията от лятото на 2007 г. не са се базирали на прогнози само за една година напред. Смятам, че резултатите от тази година са много по-реалистични, отколкото тези за предходната година.

Никола Цокев:
Донякъде. Лошото е, че на фона на големите ръстове на продажбите и печалбите през 2007 г., повлияни от понижения корпоративен данък, резултатите през 2008 г., при които липсва този еднократен ефект, изглеждат като забавяне на ръста.

- Чужденците продадоха ли вече?

Благовест Крачев:
Още продават.

Никола Цокев:
Не съм съгласен със схващането, че чужденците са някакъв фактор, който ту се появява, ту изчезва от пазара. Отговорът на този въпрос е същият както и на въпроса „Българите продадоха ли вече?“.

- Има ли шанс кризата на Запад и в Азия да е свършила и да видим приток на чужди портфейлни инвеститори на БФБ?

Благовест Крачев:
Рано е да се каже според мен на този етап.

Гено Тонев:
Не и до края годината.

Никола Цокев:
Не смятам, че кризата е свършила, което означава, че притокът на чуждестранни портфейлни инвестиции ще продължи да бъде слаб.

- Доколко постоянният положителен паричен поток в пенсионните фондове може да удържи и обърне тренда на БФБ-София?

Благовест Крачев:
Може, ако всички пенсионни фондове купуват едновременно. Въпреки това се съмнявам, че пенсионните фондове ще обърнат тренда на БФБ.

Гено Тонев:
Не може. По същата логика и колективните инвестиционни схеми (КИС) могат да „обърнат“ пазара с наличните си свободни средства. Да, за около месец всички ще са доволни. След това...

Никола Цокев:
Такова нещо не може да се случи. Основната задача на пенсионните фондове е да запазят парите на осигурените лица и по възможност да им донесат доход, а не да обръщат тренда на борсата. Освен това пенсионните фондове не са чак толкова могъщи, че да се изправят срещу целия пазар. Чуждестранните инвеститори и взаимните фондове също са много силни фактори, които не могат да бъдат преодолени от пенсионните фондове. И не на последно място, пенсионните фондове могат лесно да пренасочат този поток към инвестиции в чужбина и да продължат дейността си, без да увеличават експозицията си към българския пазар.

- Има ли шанс шокът от по-високите лихви, по-високите цени на суровините, ръста на заплатите в България, рекордното евро (1,6) вече да е преодолян и компаниите да тръгнат мощно нагоре?

Благовест Крачев:
Възможно е.

Гено Тонев:
Еврото пада и вече е 1,41 спрямо долара. Високите лихви са сравнително отскоро (5-6 месеца), а и те не са пречка за бизнеса - и с нулеви лихви не можеш да печелиш, ако няма на кой да продадеш продукцията си. За суровините е трудно да се каже, че ефектът им е преодолян. А българските компании не са преставали да работят, макар да ми е трудно да анализирам икономиката като цяло. Рано или късно инвеститорите ще се завърнат на БФБ и тогава ще обърнем посоката. Дали мощно, или бавно, но сигурно – не знам.

Петко Вълков:
Стига да няма резки промени в цените и съответно себестойността на произведената продукция, българските компании ще продължават да се справят добре. Приливи и отливи винаги ще има.

*Мненията са публикувани по хронологията на пристигане. Имат аналитичен характер и не представляват препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.