Късите продажби - кой ще изтегли късата клечка?

Материалът е предложен от BigBear, автор в категория "Бизнес" на Blog.bg

Българският капиталов пазар страда от липсата алтернативи при инвестирането. Единствената възможност за инвеститорите на борсата бе класическата инвестиционна сделка - инвеститорът купува акцията и чака предприятието да се развива добре, а цената да расте. Но това е само част от многообразието на развитите пазари, където може да се търгува на късо, да се търгува в рамките на един и същ ден, да се търгуват опции, фючърси и индекси - това са все неща, които не могат да се правят тук. От утре влизат в сила изменения в правната уредба, даващи възможност за къси продажби и маржин сделки.

При продажба на акции на късо продавачът продава акции, които в момента не притежава, като ги взима на заем. Това е алтернативната сделка на покупката на акции на развитите пазари и се прилага когато инвеститорът е преценил , че дадената акция е скъпа и цената и ще започне да пада. Ако предположението се окаже вярно, продавачът ще спечели когато ги купи в някакъв бъдещ момент на по-ниска цена и ги върне. В противния случай, при поскъпване, той губи. Няма конкретен срок, в които трябва да бъдат върнати ценните книжа, но изискването е ако цените се повишат да се довнася гаранционен депозит.

Рискът при продажба “на късо” е по-голям от риска при покупка, защото при покупка в най-лошия случай се губи сумата, платена за акциите, докато при продажба на късо загубата може да е по-голяма от заложената сума и е практически неограничена. От друга страна страхът действа по-бързо от алчността и съответно успешните къси продажби носят финансова изгода по–бързо. Основната идея е, че с продажбите на късо пазарът доста по-бързо достига до справедливата цена за дадени акции - тоест цената на която търсенето и предлагането се изравняват.

Кой печели и кой губи с въвеждането на късите продажби и маржин покупките?

Формално погледнато първият губещ са притежателите на акции. При падащ пазар те се въздържат да ги продават, защото смятат, че цената им е неизгодна. Така огромно количество акции излиза от обръщение и цените не могат да паднат бързо до равновестното ниво. Това привидно изглежда добре, но на практика цените пак ще паднат до и под равновесното ниво, но доста по-бавно и това ще е съпроводено с много малък обем търговия, тъй като малко ще са инвеститорите които да се излъжат да купят акции имащи ясно очертана тенденция за спад, а и при липса на продавачи.

Ако имаме възможност за продажба на късо, някой инвеститор може да прецени, че настоящата цена е висока и да продаде акциите на текущата цена и след това да изчака цената да падне, за да ги купи обратно. Така основното „мечо” настроение ще бъде изконсумирано чрез действие, водещо до положителен финансов резултат и ще бъдат поставени предпоставки за нова възходяща тенденция и позитивни настроения, тъй като със затварянето на късата продажба заедно с печалбата по същество се извършва и първата покупка на инвеститор, който към този момент най-вероятно е бил предимно на кешови позиции.

В обратния случай, когато цената започне да расте, той ще трябва да довнесе нови гаранции за въпросните книжа, в пари или в други акции. Ако няма тази възможност или не иска повече да рискува, той ще затвори позициите си, изкупувайки обратно дължимите книжа. И когато цената тръгне нагоре, това ще бъде капан за играчите, продали на късо. Тези, които са продали по-късно при ниските нива вече ще са на загуба и ще започнат да купуват, за да затворят позицията си. Създава се възходящ тренд, в който ще се включат и други желаещи да купуват, защото виждат, че има ръст на цените. В този момент ще имаме двойно засилване на позицията от нови купувачи и от продавачите на късо, които трябва да се издължават. Скоростта на движение се увеличава и амплитудите стават по-големи. Така цените ще се повишат и това ще даведе до допълнителни движения на пазара. Тоест независимо дали спекулантите печелят или губят от късите продажби, собствениците на акции печелят от ръста на ликвидността, защото се повишава възможността да продадат. Това, че пазарът може да падне така или иначе не може да се избегне с ограничения на инвестиционните възможности, но поне краят на низходящия тренд ще дойде по-рано.

Основният проблем на нашата борса в момента е липсата на ликвидност и на движение. Въвеждането на късите продажби увеличава риска от спад на цените на акциите, но практически в момента рискът е 100%, защото ако купиш едни акции, после не можеш да ги продадеш на никого и така участието на нашият капиталов пазар губи смисъл. Той е регулиран и сигурен, но нямаме възможност да се освободим от позицията. Докато продажбите на късо ще повишат ликвидността, защото този който е продал накъсо, рано или късно ще трябва да купи от тях отново.

Печалба има и за инвестиционните посредници. С въвеждането на късите продажби и маржин покупките небанковите институции се сдобиват с възможността да кредитират клиентите си и да печелят от лихви и от нарасналото количество и обем на сключените сделки. Предимство ще имат посредниците с много акции на компаниите, разрешени за търгуване на маржин в клиентските си подсметки, защото заемането на ценни книжа е значително по-лесно от собствени клиенти. Клиентите също печелят, защото ще могат да получават доход върху депозирани пари и акции, нещо което не бе възможно до сега чрез небанковите посредници.

Репата и маржин сделките са сходни по характер, но новите алтернативи имат предимства, които ще ги направят предпочитаната сделка. При репата обикновено сделката е за фиксиран срок - две седмици, месец, 3 месеца и често се получава така, че инвеститорът има част от дължимите средства по сметка, но продължава да дължи лихва за цялата сделка. В новата ситуация лихва се начислява само върху дължимата сума и при всяко постъпване на нови средства в маржин сметката на клиента, дългът му се намалява, както и съответно начислените ежедневно лихви.

Другият плюс е, че могат да се кредитират и много малки сделки, докато при репата има определени минимални прагове при различните кредитиращи институции. Лихвите по маржин сделките е възможно също да са по–малки, защото конкуренцията ще се засили, а и брокерите ще имат директен достъп до най-евтиния кредитен ресурс – парите на клиентите. До голяма степен акциите, които се приемат като обезпечение за репа, са от категорията на ликвидните акции, така че тук също имаме припокриване на приложната област.

Тъй като все още малко борсови компании отговарят на изискванията за маржин и къси продажби, репата продължат да се правят за по-големи обеми и за компании, извън разрешените, но като цяло по-перспективната област е маржин кредитирането и институциите, занимаващи се с репа до сега, най-вероятно ще се превърнат и в големите нетни маржин кредитори.

“Късата клечка” може да изтегли и системата COBOS, защото тя е само формално готова за въвеждането на сделки за къси продажби и маржин покупки. Новата нормативна уредба изисква брокерът да има лимит на кредитирането към всеки отделен клиент, а също е длъжен винаги да може да подсигури нужните за къса продажба акции. За целта инвестиционният посредник трябва да има възможността да определи лимит на всеки един от клиентите си, колко акции от дадена компания може да продаде на късо максимално, както и общ лимит за всички свои клиенти. Тези възможности не се поддържат от системата COBOS, а брокерите ще трябва да следят спазването им въпреки всичко в реално време. Това ще доведе до невъзможност за реално изпълнение на тези сделки през COBOS при посредниците с много клиенти, които имат маржин сметки.

При въвеждането на системата XETRA борсата трябваше да направи подобрения на интерфейса, от една страна позволяващи на клиентите да ползват старите кодове на компаниите, които са далеч по лесни за запомняне, а от друга - даващи достъп до пълната гама от поръчки, които позволява системата XETRA - стоп ордери, айсберг поръчки и т.н. Все още това не се е случило. За сметка на това обаче частните платформи за търгуване успяха да реализират всичко това за кратки срокове. Ако и новите проблеми не бъдат разрешени, конкурентните предимства на частните платформи ще станат твърде много и може да последва мигриране на активните клиенти с маржин сметки към частни борсови платформи, разработени от инвестиционните посредници, които поддържат нужните функции.

Български принос в развитието на правилото за „ъп тик” (up-tick rule) при продажба на късо се постига с новата нормативна уредба. Това правило има за цел да защити държателите на акции и изисква продавачите на късо да могат да продават само ако последните две сделки с дадената акция са в посока на повишение. Не може да се продава на късо ако цените падат, тоест последната сделка е на цена по-ниска от предходната. Българското допълнение е, че освен, че цените не могат да падат, за да се сключи сделка за къса продажба, не може цената й да е под цената на откриване на търговията със съответната акция за деня. Предстои да разберем дали това ограничение е предвидено в търговската система COBOS.

За коментари и повече информация за блога на Big Bear