(Не)изненадващо високата инфлация на България

В средата на февруари Европейската комисия предупреди България, че е жизнено важно правителството да предприеме спешни мерки, за да удържи нарастването на дефицитите по текущата сметка и търговския баланс, както и нарастването на инфлацията, за да се намалят икономическите рискове за страната. В началото на април пък Международния валутен фонд (МВФ) заявиха, че очакват икономическият растеж на страната да се забави до 5,5, на сто за тази година, а инфлацията също да отбележи спад до 7,25 на сто средногодишно. От Центъра за икономическо развитие в началото на февруари пък посочиха, че очакват намаление на инфлацията спрямо 2007, но прогнозираха, че през следващите няколко години инфлационните равнища ще продължават да бъдат с няколко пункта по-високи от средните за ЕС.

Какво се случва в момента? Обявената днес от националната статистика инфлация за месец март в размер на 14,2 на сто на годишна база е с най-високо ниво от над десет години насам. В същото време данните не изненадаха икономистите. Преобладават мненията, че цифрите са били очаквани, като към момента те се интерпретират в посока корелацията им с икономическия растеж на страната, докато „валутното“ ни бъдеще и стремежът към влизане в еврозоната в голяма степен дори не подлежат на обсъждане предвид голямата ни отдалеченост от критериите, които трябва да покрием за целта.

Цените

Все пак, въпреки високите стойности за март, се очаква бурното темпо на растеж на цените да се забавя в бъдеще. Според Димитър Чобанов, главен икономист в Института за пазарна икономика, известно успокояването ще настъпи в края на годината.

„Една от причините за това е, че в средата на годината вероятно ще има поскъпване например на някои комунални услуги, които ще окажат своето влияние по-рано. Също така високата база, която имаме от миналата година, ще окаже влияние и като цяло смятам, че в последните месеци на 2008 г. ще има известен спад на инфлацията. Освен това в международен план се забелязва известен спад на ликвидността, който може да доведе до намаление на входящите парични потоци към България. Въпреки това вероятно тя ще е над миналогодишните нива“, коментира Чoбанов за Investor.bg.

На същото мнение е и Лъчезар Богданов от Industry Watch, според когото в края на годината, а и средно годишно инфлацията ще е по-ниска.

Икономическият растеж

На въпрос дали икономическият растеж оправдава високата инфлация Чобанов отговори: „До миналата година, за когато са последните официални данни, се вижда, че икономическият растеж, с изключение на селското стопанство, е доста силен. За последното тримесечие той е близо 7%, което е най-високата стойност от началото на прехода. Естествено, ако тези нива на инфлацията се задържат в по-дълъг период от време, може да окажат известно негативно влияние върху ръста на икономиката“.

Той обаче подчерта, че не споделя прогнозите за рязък спад на икономическата активност. „Може би през 2008 г. ръстът ще е по-нисък от миналата година, особено като се отчетат и проблемите в международен план, но забавянето няма да е драстично“.

Икономическият растеж частично оправдава високата инфлация, смята от своя страна Лъчезар Богданов. Логиката е, че при растеж се вдига като цяло цената на труда, а оттам и благосъстоянието на домакинствата, което пък позволява вдигането на цените на част от стоките. Чуждите инвестиции също допринасят за вдигане на инфлацията, поради вдигането на цената на труда и на активите, което отново води до възможността за вдигане на цените на стоките и услугите за потребление. А както е известно, умереното вдигане на цените е признак за растеж, казва икономистът.

Освен това за вдигане на инфлацията допринасят и високите цени на енергоносителите в световен мащаб и най-вече на нефта. Много от цените на стоките у нас пък продължават да са най-ниските от ЕС, и след като сме членове на Общността, у нас се извършват процеси на догонване в една или друга степен. По думите на Богданов същото може да се каже и за ръста на заплатите.

Дали те обаче скоро ще успеят да достигнат евростандартите засега остава въпрос с доста неясен отговор за голяма част от потребителите у нас.

Еврозоната

Успокояването на инфлацията и придържането й в значително по-ниски граници от сегашните рекорди едва ли ще стане в много кратки срокове, така че за момента точни прогнози за приемане на еврото трудно могат да се правят.

Според Лъчезар Богданов точен срок не може да се даде и защото влизането в еврозоната не зависи само от изпълнението на определени икономически критерии, а и от решението на Европейската централна банка.

„България все още не е въвела валутно-курсовия механизъм ERM 2, като след въвеждането му трябва да минат поне две години преди официалното присъединяване към еврозоната. В този смисъл още е рано да се мисли за подобна стъпка“, допълни Димитър Чобанов.

Според него по-скоро българските институции трябва да убедят европейските си колеги, че България трябва да бъде част от еврозоната. По принцип имаме и опцията да предприеме едностранно въвеждане на еврото като официално разплащателно средство, но на подобен ход Европа едва ли ще погледне с добро око.