Във връзка с растящото напрежение около основни въпроси на БФБ-София като „Свърши ли корекцията?, „Какви ще бъдат тримесечните отчети?“, „Има ли условия за първични и вторични публични предлагания (IPO/SPO)?“, а с публикуването на портфейлите на пенсионните фондове - и въпроса „Трябва ли те да се репликират?“ зададохме няколко въпроса на фонд мениджъри.
- Вече са известни портфейлите на пенсионните фондове към 31 декември 2007 г. Доколко обаче наличието на дружество Х в портфейла на пенсионен фонд У може да се тълкува като еднозначен сигнал за покупка?
Николай Грънчаров, фонд мениджър Сомони Асет Мениджмънт: Наличието на дадени акции в нечий портфейл не би трябвало да е сигнал за покупка. Всеки един инвеститор има индивидуални времеви цели, стил на инвестиране, ценови цели и т.н. Смятам, че всеки сам трябва да избере най-подходящите за него ценни книжа или да се обърне към професионалист, който да му помогне. Купуване на акции само защото някой друг има такава е грешка.
Петър Атанасов, инвестиционен консултант Балканска консултантска компания: Според мен фактът, че даден фонд държи дадена акция не трябва да е единственият аргумент за покупка. Както видяхме, по време на силния спад на борсата най-много пострадаха акции, които заемат "подобаващо" място в портфейлите на институционалните инвеститори и това е нормално, тъй като тези акции са и сред най-ликвидните. Вероятно тези силни спадове в цените са се отразили значително на структурата на портфейлите на фондовете. Преди да се вземе решение за покупка, инвеститорът трябва да има преди всичко идея за реалната стойност на акцията, определена от нейния фундамент.
Ивелин Иванов, брокер Банка ДСК: Има известно подкрепяне от страна на пенсионните фондове на позициите им, но не на всяка цена.
Цветослав Цачев, анализатор Елана Трейдинг: Наличието на дадена акция в портфейла показва интереса на професионален инвеститор като пенсионните фондове. Това не е малко, но определено не е достатъчно условие за покупка на акцията. Може да се окаже, че инвеститорът в действителност купува акцията именно от този пенсионен фонд и тогава ще е безнадеждно изостанал от събитията.
Петко Вълков, изпълнителен директор УД БенчМарк Асет Мениджмънт АД: Наличието на определена акция, която се държи от пенсионен фонд, не би трябвало да се смята като сигнал за покупка. Така например, ако акцията е надценена, то вероятно и фондът ще се ориентира към продажба, което би натиснала цената. Стойността на една компания не зависи толкова от структурата на миноритарните акционери. Има и изключения, които все повече ще намаляват.
Кирил Гарчев, главен дилър СТС Финанс: Еднозначен сигнал е силно казано, наличието на дадена позиция в портфейла предполага, че мениджърът на фонда вижда дългосрочен потенциал в нея, това обаче е малко релевантно към средносрочна и краткосрочна стратегия или към независещ от ликвидността инвеститор, особено при пазар като настоящия.
Тихомир Каунджиев, финансов анализатор Бета корп: Според мен такава логика не би следвало да се прилага. Инвестицията в ценни книжа и в частност покупката на такива е решение, базиращо се на строго индивидуални критерии, сред които са рисковият апетит и инвестиционният хоризонт. Голяма чест от ценните книжа, които са част от потфейлите на фондове на пенсионните дружества, се характеризират с ценова стабилност и висока ликвидност.
Валентин Стоянов, анализатор Хипо Алпе-Адриа-Груп: Лично аз никога не съм смятал наличието на дружество в портфейла на пенсионен или друг фонд за „еднозначен сигнал за покупка”. Разпродажбите от края на миналата и началото на тази година показаха, че никое публично дружество не е застраховано от сериозен спад на акциите му въпреки сериозния списък от институционални инвеститори. Големите инвеститори както влизат, така и излизат от дружества и това може да създаде сериозни движения в цените на акциите и в двете посоки.
Иво Толев, инвестиционен консултант: Подобни подходи за инвестиране е възможно да доведат до поредния платен урок за повечето участници. Репликациите на портфейлите на ПФ и/или ДФ често водят до надценяване и прекалена концентрация на ресурс.
- Какви са очакванията за отчетите на компаниите през първото тримесечие на 2008 г.?
Петър Атанасов: Не мога да дам генерална оценка. За някои компании очаквам резултатите да са по-добри в сравнение с миналата година, за други трябва да се изчака. Като цяло обаче не очаквам много големи сътресения. Възможно е да се наблюдава някакво забавяне при компаниите, чиято продукция се реализира предимно в долари.
Ивелин Иванов: Не мисля, че положителните резултати за първото тримесечие ще доведат по покачване на акциите. Възможни са само краткосрочни движения. Така ще е още дълго време. Личното ми мнение е, че трябва първо да се стабилизира икономиката на САЩ и Западна Европа, за да очакваме стабилно обръщане на тренда на борсата ни.
Цветослав Цачев: Отчетите ще покажат, че компаниите с пазарен потенциал, добър мениджмънт и плодотворна инвестиционна програма се развиват поне с темповете от предишната година. Вече става ясно, че не трябва да се поставя целият пазар под един знаменател и че общият оптимизъм сред пазарните участници не е причина да се инвестира във всяка акция.
Петко Вълков: Като цяло очаквам положителни отчети, но ще има и неприятни изненади.
Кирил Гарчев: Внимателният подход е обоснован, тъй като при някои от компаниите ще видим първите ефекти на променената конюнктура на местно ниво, а и в международен план. Интерес ще представлява рентабилността на компаниите след повишението в редица ключови елементи на разходите: като труд, енергия, суровини, валутни курсове. Промени могат да се видят и при компаниите, разчитащи в значителна степен на дългово финансиране.
Тихомир Каунджиев: Като цяло положителни, но не вярвам да има „фантастични” отчети. Внимание би следвало да привлекат отчетите на емитенти, които са бенифициенти на финансиране от страна на фондовете на ЕС.
Иво Толев: Като цяло очаквам да изиграят стандартната корективна роля при повечето компании. Изненадите обаче винаги присъстват. Предстои да видим дали намаляването на корпоративния данък е имало еднократен ефект или „изсветляването” продължава. Полемиките по тази тема са разностранни, но съвсем скоро ще станем сами свидетели как ще се подели желанието на инвеститорите с това на мажоритарните собственици да покажат нюансите на сиво-бялото. Друг важен фактор е как се е отразила инфлацията върху очакваните отчети. Глобалната криза към момента е възможно да има отражение единствено върху финансовите компании.
Валентин Стоянов: Очакванията ми са по-скоро позитивни. Отчетите за 2007г. бяха като цяло добри и смятам, че тенденцията през тази година ще продължи. Ежемесечните отчети, които няколко дружества публикуват, са индикатор в тази насока.
- Спря ли нетното изтичане на капитал от капиталовия пазар?
Николай Грънчаров: В последната седмица се наблюдаваше един по-спокоен борсов пазар. Въпреки това смятам, че ако международната финансова криза се влоши, не е изключено изтичането на капитали да се поднови
Петър Атанасов: Нещата изглеждат вече доста по-спокойни. Инвеститорите обаче са все още много предпазливи при "вкарването на пари", а продажби може да има и за покриване на експозиции на кредит.
Ивелин Иванов: Все още има изтичане на капитал от борсата, но плавно от страна на чуждестранните инвеститори. Взаимните фондове са обезкървени (поради липса на ресурс), а пенсионните фондове не бързат да инвестират - слабо подкрепят няколко позиции и инвестират навън.
Цветослав Цачев: Покупките винаги са равни на продажбите, така че на мястото на чуждестранните инвеститори и взаимните фондове влизат капиталите на други институционални инвеститори и спекуланти. Пада пазарната капитализация. И двете страни в момента изглеждат предпазливи.
Петко Вълков: Това, че редица позиции се затварят, не означава непременно изтичане на капитали, същите ще се завърнат на борсата и то с още по-голяма интензивност при усещане на възходящ тренд.
Кирил Гарчев: Вероятно най-спекулативният сегмент, търсещ бърза печалба без дългосрочен хоризонт, напусна пазара, това обаче не означава, че продължителна корекция няма да инициира нова вълна на изтегляне на средства от фондовете, които са без алтернативи при подобно стечение на обстоятелствата. Нивото на кешови позиции при глобалните фондове обаче остава високо, което е резерв и при устойчиво възстановяване ще доведат до нов екстремум в противоположна посока.
Тихомир Каунджиев: Трудно е да се даде еднозначен отговор. Налице са сигнали за стопиране на негативния процес. Моето мнение е, че през следващите няколко месеца ще сме свидетели на незначителен по обем отлив на средства на от колективни схеми, но едновременно с това и на връщане на част т.н. „умни пари”.
Валентин Стоянов: Стабилизирането на пазара вече втора седмица би трябвало да е сигнал, че изтичане на капитал от не се наблюдава.
Иво Толев: Според мен да. Нормализирането е вече факт, но дали ще се задържи на тези нива, или ще има още отлив на ресурс ще покаже самият пазар. Посткорекцията е крехка и е възможно да станем свидетели на ефекта, при който самата мисъл за изтичане на капитали сред участниците на пазара да доведе до това.
- Има ли условия за провеждане на IPO, SPO и увеличения на капитала?
Николай Грънчаров: Зависи от дружеството и условията на публичното предлагане. Предстоят някои интересни публични предлагания, но в крайна сметка цената ще е най-интересният фактор при вземане на решение за участие.
Петър Атанасов: Според мен условия за това винаги има, ако очакванията на продавача за цена са адекватни и съобразени с реалната стойност и риск на бизнеса. Вярно е, че в условията на криза и спад на пазарите инвеститорите имат по-изострено чувство за риск, което се отразява и в по-ниската цена, която са готово да заплатят при IPO/SPO и по-спекулативно настроените и предимно краткосрочни инвеститори често се въздържат от участие. Но по-дългосрочните инвеститори обаче, в лицето на които предприятието може да намери и партньор в развитието си, рядко биха подминали компания с перспективи, която е адекватно оценена.
Ивелин Иванов: Все още е рано за успешни IPO, SPO и увеличение на капитал.
Цветослав Цачев: Условия винаги има, но в момента те не са привлекателни за емитентите. Инвеститорите търсят привлекателни коефициенти, потенциал за растеж и премия. Те не са склонни да плащат премията за участие в капитала на всяка цена. Една напълно нормална тенденция в етап на пазарна корекция.
Петко Вълков: Смятам, че не са налице благоприятни условия за събиране на капитал на борсата в момента. Това най-лесно се вижда от динамиката на активите на колективните инвестиционни схеми, които правят публично предлагане всеки ден.
Кирил Гарчев: Добра инвестиционна възможност няма да остане без интерес независимо от конюнктурата на пазара, друг въпрос е дали емитентите са склонни на атрактивен дисконт.
Тихомир Каунджиев: Към момента не са на лице условия за големи и успешни първични предлагания на акции. Що се отнася до евентуално увеличение на капитала, всичко опира до бъдещите перспективи, корпоративен имидж и емисионна цена на акциите.
Валентин Стоянов: Условия има. Изглежда такава е преценката и на редица публични дружества, като се имат предвид заявените листвания на Инвестбанк, Железопътна инфраструктура - Холдингово дружество АД, Слънчо АД, Блек Сий Инвестмънт АДСИЦ, Алфа Кредит АДСИЦ, Доброволна осигурителна мрежа - Здраве АД, Бисер Олива АД, Март България АД, Далия ЕАД...
Иво Толев: Ако мажоритарят разбира разликата между цена и стойност, условия винаги ще се намерят.
- Бихте ли участвали в IPO-то на Инвестбанк при вече обявените параметри?
Николай Грънчаров: Бих участвал, но в каква степен и с какви средства е предмет на допълнителен анализ.
Ивелин Иванов: Към момента не бих участвал в IPO-то на Инвестбанк.
Цветослав Цачев: Последните IPO-та показаха, че дори параметрите на успешни публични предлагания от миналата година вече не са актуални. Това важи и за евентуални IPO-та като Инвестбанк.
Петко Вълков: В момента акциите на финансовите институции се търгуват на атрактивни нива. Инвестбанк е сред бързо развиващите се и динамични банкови институции в страната. Това я прави банка с малко по-различен профил и аз бих участвал в предлагането.
Тихомир Каунджиев: Смятам, че липсата на свободен паричен ресурс на пазара и стойностите на основните пазарни съотношения на емитента са сериозни мотиви за въздържане от участие в IPO-то.
Валентин Стоянов: По-скоро не. Дружеството изглежда надценено.
Иво Толев: Вероятно очакваният тримесечен отчет ще даде отговор на този въпрос за повечето инвеститори. Друго условие е времевият хоризонт и стратегията, която си е поставил всеки потенциален участник, не само в това IPO.
- Разклати ли се доверието в капиталовия пазар у масовия инвеститор след регистрираните спадове или той ще използва по-ниските цени, за да влезе на капиталовия пазар? Данните например показват, че през март абонатите на COBOS са се увеличили само с 49, което е около 12 пъти по-ниско от рекордните 607 през октомври.
Николай Грънчаров: Не вярвам масовият инвеститор да използва по-ниските цени. По скоро той действа на по-късен етап.
Петър Атанасов: Разклати се доверието на масовия инвеститор, че борсата по правило дава трицифрена доходност за няколко месеца и този факт е част от вселенското равновесие. При всички положения смятам, че вече решения за покупка ще се вземат по-предпазливо, отколкото досега.
Ивелин Иванов: Доверието в капиталовия ни пазар е силно разклатено, ако трябва да се сравнява с масовата истерия през лятото на 2007 г., което е логично. На пазара ще останат тези, които сериозно следят финансовите пазари и дългосрочните инвеститори.
Цветослав Цачев: Броят на потребителите на COBOS определено е показател за еуфорията на пазара, която в момента е под точката на замръзване. Случващото се на БФБ разклаща доверието и на чуждестранни или институционални инвеститори, защото тази година няма забележимо възстановяване след всеки спад. Дългосрочните инвеститори използват по-ниските цени, за да добавят към портфейлите си.
Петко Вълков: Доверието към капиталовия пазар не е нарушено. По-скоро е ниско доверието към акциите в качеството им на инструмент, който съдейства за запазване и увеличаване на инвестирания капитал. Хубавото на акциите е, че интересът към тях може да се възстанови в кратки срокове.
Кирил Гарчев: Значителния спад от януари и март без съмнение въздейства силно върху психологията на мнозинството от участниците на пазара, особено за онези, „открили” капиталовия пазар през втората половина на 2007. В този смисъл вероятността за влизане на масовия непрофесионален инвеститор в период на корекция и ниски цени е незначителна, характерното поведение е противоположно - да се купува около пиковете.
Валентин Стоянов: Смятам, че в публичното пространство доверието у капиталовия пазар видимо намаля, но не и в традиционните инвеститорски среди. Все пак е позитивно, че броят на COBOS абонатите продължава да расте, макар и с по-ниски темпове.
Иво Толев: Загубата и на интерес и на доверие е напълно нормална. „Феноменът” да се инвестира, когато пазарът е почти прегрял, и да се продава при най-ниските нива намалява значително ефективността и на пазара, и тази на участниците. Умелото инвеститорско поведение би трябвало да е точно обратното. Тези, които използват сегашните нива за покупки, на определени компании, ще бъдат скоро сред печелившите. Реалното изменение бройката на COBOS клиентите се охарактеризира най-добре с поговорката „Апетита идва с яденето”.
Мненията са с аналитичен характер и не представляват препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Още за ролята на пенсионните фондове на капиталовите пазари можете да чуете в дискусията в предстоящия на 23 април Клуб Investor.bg с участието на Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК Доверие, и Мирослав Маринов, директор „Финанси и счетоводство“ в ПОК Доверие.