Застрашена ли е България от голяма финансова криза?

Отхвърленият днес пети вот на недоверие към правителството бе проведен, както обикновено, в условията на яростни нападки, критики и коментари „за“ и „против“ цялостната политика на управляващите, въпреки че мотивът за внасяне на вота бяха проблемите в Министерство на вътрешните работи (МВР) и обвързаността на властта с организираната престъпност.

Това, че МВР има повече от спешна нужда от промени и мобилизиране за адекватна реакция на фона на превърналите се буквално в ежедневие корупционни скандали, показни разстрели и гражданска нетърпимост към липсата на воля за бързи политически решения, е очевидно. В същото време преди днешното гласуване на вота бяха изказани и множество мнения за икономическото състояние на България, част от които вещаеха мрачно бъдеще за страната и дори риск от втора голяма финансова криза за последните 11 години. Последното мнение дойде от икономическия съветник на президента Димитър Иванов, който прогнозира пред Нова телевизия и сериозни трудности в банковата система и посъветва българите да бъдат изключително умерени в желанието си да инвестират.

Според някои анализатори положението в страната ще се влоши допълнително от световната икономическа криза, според други няма основания за сериозни притеснения в тази насока и България ще бъде слабо засегната от международните трусове.

Икономическият растеж

„Нещата не са толкова страшни (каквито изглеждат в картината, обрисувана от Иванов), но световната икономическа криза ще се отрази и на България“, коментира за Investor.bg съпредседателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Александър Божков. „Икономическият растеж на страната според нас ще се забави и през тази година ще бъде между 5% и 6%, вместо прогнозираните първоначално над 6%. Според Industry Watch цифрата ще е 6,2 на сто, а прогнозата на Международния валутен фонд възлиза на 5,5 на сто.

Що се отнася до инфлацията от ЦИР очакват тя да бъде двуцифрена – около 12%, като по всяка вероятност реалните доходи на населението ще намалеят, „което не е добре за страна на ЕС“, коментира Божков.

„За да се предизвика макроикономическа криза, породена от някакви монетарни или икономически фактори, трябва да имаме неразумна или монетарна, или фискална политика, която да доведе до такова нещо. Към момента нито монетарната политика, в условията на валутен борд, нито фискалната, която трупа излишъци и дори до известна степен „спъва” икономическия растеж, създават такава предпоставка“, коментира от своя страна Лъчезар Богданов от Industry Watch.

По думите му глобалната финансова криза ще има своето негативно влияние, но то по никакъв начин не може да предизвика финансов колапс, подобен на този през 1996 г. например. „Тя по-скоро се отразява в микроикономически аспект, т.е. може да пострадат отделни компании или инвестиционни проекти, може да не са малко, но те няма как да доведат до обща икономическа нестабилност, обедняване на населението, обезценка на лева и т.н."

Банковият сектор

По отношение на „здравината” на банковия сектор, трябва да се има предвид, че българските домакинствата са значително по-малко задлъжнели, отколкото тези в САЩ или еврозоната, подчерта Лъчезар Богданов.

„Въпреки бързия темп на развитие на кредитния пазар, ние дори не сме достигнали нивата на кредитиране в развитите държави. Рискове винаги има, но в българския случай те са свързани с политика, тоест възможността някое правителство да направи някоя глупост, директно казано. До момента обаче няма индикации, че по време на мандата на настоящото правителство нещо такова може да се случи”, допълни той.

„Не очаквам някаква апокалиптична ситуация в България“, заяви и Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК. „Като се погледнат данните на БНБ за банковата система, се вижда, че няма поводи за притеснение. Като цяло няма влошаване на качеството на кредитния портфейл, лошите кредити са около 3-4% и то в най-рисковия сегмент. Да, наистина лихвите по ипотечните кредити се повишават, но това е обяснимо, тъй като поскъпва финансовият ресурс на световните пазари. Ръстът на кредитите за първите два месеца на годината е около 5%. Тоест ако се екстраполира на годишна база, той ще бъде около 30%, което е в рамките на очакванията“.

„Аз лично съм изненадана от изказването на г-н Иванов и предполагам, че то има по-скоро политически характер”, допълни Маринова.

Големият ръст на кредитирането е тревожен, все пак смята Божков, но по думите му „до фалити на банки в България категорично няма да се стигне. Още повече че повечето банки са крупни и при необходимост ще ограничат отпускането на кредити с вдигане на лихвените проценти по тях“.

Така въпреки политическите трусове, които у нас могат да се мерят по активност и честота с новините, излизащи за финансовите сътресения по света, за краен негативизъм за икономическото състояние на България трудно може да се говори. Но това обаче дали ще се изпълнят оптимистичните прогнози или по-умерените, дори силно занижени очаквания, ще зависи от следващите стъпки и цялостно поведение на все още управляващата коалиция.