Колко струва оправянето на недостатъците в туризма

Един от основните недостатъци на българския туристически продукт през последните години е начинът на туристическото предлагане, т.е. културата на обслужване, вежливостта и т.н. Проучвания на представители на бранша сочат, че по време на почивките си клиентите се оплакват най-много от надписвания на сметки, от обслужването в заведенията за хранене, от липса на съответната реакция от страна на персонала след оплакванията им и др. От друга страна, платежоспособните туристи нямат нищо против да платят по-високи сметки в ресторанти и хотели, стига храната и обслужването да са на високо ниво. Като цяло положително се гледа на прилагането на „качество на умерени цени”. Този принцип обаче не е застъпен в някои големи хотели и в много от малките семейни хотели и при даването на квартири по Черноморието през лятото, където в пика на летния сезон, цените на нощувките необосновано се завишават.

Въпреки всичко цените като цяло са сравнително ниски за основната част от туристите от Европейския съюз. Особено като се има предвид, че в резултат на предварителните заявки от туроператори западните туристи фактически ползват по-ниски пакетни цени от българските.

Проучвания сочат, че много добре биха се приели от нашите и чужди туристи, наред с основната почивка на море, планина или в спа-център, организирани пътувания до културни, исторически или природни забележителности, а също така и наличието на атракционни центрове в по-големите курорти. Подобни сравнително неголеми вложения в такива „екстри” биха се възвърнали бързо, тъй като ще привлекат повече туристи, а и се създават потенциални възможности средно един турист да похарчи повече пари за развлечения по време на почивката си. Не е за подценяване и създаването по този начин на предпоставки за удължаване на туристическия сезон.

Изследване на туристопотока към България, направено от експерти на Българската туристическа камара, сочи, че по прогнозни данни до 2013 г. най-висок среден годишен ръст на туристите би могло да очакваме от Великобритания (която у нас е лидер по брой туристи през зимата) и Китай – около 10%. Прогнозира се и среден годишен ръст от около 6% на туристите от Балканските страни (само за Сърбия 7%) и Средна Европа. Ръстът на руските туристи би могъл да бъде по-голям от прогнозираните 5-6% годишно, ако се облекчи визовият режим, смятат запознати, който факт не е маловажен предвид високата платежоспособност на повечето идващи у нас руснаци.

Основна предпоставка за ръста на туристите в България, след като вече имаме добра хотелска база, по всеобщо мнение на бранша е подобряването на инфраструктурата не само в туристическите комплекси, но и в страната като цяло. Изхождайки от това становище, експерти под ръководството на председателя на Туристическата камара Цветан Тончев са изготвили, въз основа на прогнозни данни и собствени проучвания, вариант на бюджет за реализиране на вижданията на бранша (които окончателно ще се оформят в стратегия) за развитието на туризма в България до 2013 г. вкл.

Според този вариант на бюджет (при който е възможно да има известни корекции), в туризма за периода 2007-2013 г. би трябвало да се инвестират общо около 5,8 млрд. евро.

От тях средствата за изграждане и подобряване на инфраструктурата възлизат на общо 3,42 млрд. евро, в т.ч. само за пътища – близо 2,2 млрд. евро. Прави впечатление, че според експертите от туристическия бранш разпределението на средствата за инфраструктура не е равномерно по години. Най-много средства – около 800 млн. евро годишно - се предвижда да се вложат през тази и следващата година. През 2010 г. (при изпълнение на посочените за предходния период инвестиции) средствата за инфраструктура, свързана с туризма, са 500 млн. евро, а за периода до 2013 г. вкл. - по 200-300 млн. евро годишно. Логиката на това разпределение е свързана с незадоволителното състояние на инфраструктурата, а също и с разбирането, че след нейното подобряване през следващите 3-4 години, няма да са необходими толкова много средства, освен за изцяло нови проекти.

Другите по-големи пера от инфраструктурните разходи са определени за: опазване на околната среда – общо 280 млн. евро за 7 години (за тази и следващата година – по 60 млн. евро); подобряване състоянието на летищата – общо 300 млн. евро (за 2008 г. и 2009 г. - по 120 млн. евро), за развитие на селския и ловен туризъм – общо 165 млн. евро (за 2008 г. и 2009 г. - по 40 млн. евро). От Туристическата камара предвиждат посочените средства за подобряване на инфраструктурата да бъдат отпуснати от държавния бюджет чрез съответните министерства.

Предвид необходимостта от квалифицирани кадри в областта на туризма, в примерния бюджет се визират общо 500 млн. евро за седем години за образователни проекти (по 120 млн. евро за 2008 г. и 2009 г.), като средствата могат основно да дойдат от структурните фондове на ЕС.

Експертите от туристическия бранш предвиждат общините да вложат общо за периода до 2013 г. около 1 млрд. евро в инфраструктура, като около две трети от средствата могат да се осигурят по проекти по европейските фондове.

Възможностите на частния бизнес за инвестиции в туризма (основно туристическа инфраструктура и хотели) до 2013 г. пък се оценяват на над 1,1 млрд. евро общо, като е препоръчително да се забавят темповете на разширяване на легловата база.

Изчисленията сочат, че за периода 2007-2013 г. туристическият сектор у нас ще губи средно годишно по около 700 млн. евро нереализирани приходи заради пътуванията на българи в чужбина.

Приходите от туризъм, според разчетите на експертите от бранша, се предвижда всяка година да нарастват с по няколко процента - като сега съотношението между приходите от чуждестранни и български туристи е приблизително шест към едно, а до 2013 г. то ще стане пет към едно.

През 2013 г. бруто приходите на страната ни пряко от туризъм се очаква да достигнат около 5 млрд. евро (при около 2,2 млрд. евро сега), а сумарните приходи от туризъм и съпътстващите го дейности (транспорт и др.) - към 6,8 млрд. евро (нетни приходи от около 3 млрд. евро). А това означава, че туристическият сектор през 2013 г. ще плати данъци на държавата и общините общо над 1,1 млрд. евро.