Фонд мениджъри: Инсайдърските сделки трябва да се оповестяват

На развитите капиталови пазари продажбите от ръководството на дружеството, служителите и мажоритарния акционер се обявяват

На развитите капиталови пазари продажбите от ръководството на дружеството или мажоритарния акционер се обявяват пред публиката, в България това все още не е така. Например от сайта Yahoo Finance за произволно избраната компания Google може да се видят сделките на инсайдърите, като последната е от 14 януари на служителя Eustace Robert Alan, който е продал 2 000 акции за 1,3 млн. долара. Разбира се оповестяват се и сделките на директорите.

За последните 6 месеца инсайдърите не са направили нито една покупка, а са направили 103 продажби за 1,22 млн. акции. В инсайдъри са останали само 0,68 млн. акции, което е 0,22% от капитала на дружеството. Институционални инвеститори и фондове държат 79,8% от Google, като общият им брой е 760. Подобен бърз преглед без усилие може да се направи за всяка публична американска компания.

За разлика от САЩ в България единственото нещо, което виждаме е когато акционер преминава граница кратна на 5% от капитала на дружеството, при което Централен депозитар и самия акционер оповестява промяната в собствеността. Също така промяната в акциите на директорите, се отразяват в тримесечните отчети.

Потърсихме мнението на експерти, дали е нужно подобрение на информационното осигуряване на яснота за инсайдърските сделки.

Време ли е инсайдърите да обявяват своите сделки както това става на Запад?

Гено Тонев, фонд мениджър УД Юг Маркет Фонд Мениджъмънт АД: Мисля, че това трябва да е тяхно морално задължение, а не само по силата на закон или наредба.

Петър Атанасов, инвестиционен консултант, ИП Балканска консултантска компания АД: Информацията за сделки, осъществени от свързани лица може да окаже влияние върху цената, така че трябва да се разкрива.

Петко Вълков, изпълнителен директор УД БенчМарк Асет Мениджмънт АД: Нормално е обявяването да се извършва незабавно, дори онлайн, и да са известни данните примерно към края на всеки борсов ден. За съжаление чисто технически мисля, че това все още не е възможно.

Кирил Гарчев, главен дилър СТС Финанс: Информацията, която се съдържа в транзакциите на инсайдърите, безспорно е изключително важна и именно поради тази причина обявяването и като публична е практика на развитите пазари. За мен дебат не съществува трябва ли да бъде така и в България, например емпиричните изследвания показват че в дългосрочен план единствените две групи, за които има безспорни доказателства, че последователно през годините „бият” пасивната "buy and hold" стратегия, са групата на инсайдърите и специалистите на „пода” на борсата, които разполагат с данни за клиентските поръчки. Още един факт в тази посока - има разработени редица стратегии за подбор на подценени акции (stock picking), чиито централен елемент е анализът на инсайдърските транзакции, следователно публичността на информацията носи аналитична стойност за инвеститора.

Вярно ли е, че такава информация се подава към регулаторните органи, но не се оповестява на пазарните участници?

Гено Тонев: Доколкото знам, това наистина е така. Но, както казах по-горе, оповестяването трябва да е част от етичния кодекс за поведение на всяка публична компания и то да е с адресат не само местния регулатор или борса, а и инвеститорите.

Петко Вълков: Подобна информация се подава до КФН редовно, съгласно действащото законодателство.

Кирил Гарчев: Към момента може да бъде намерена подобна информация и за компании на БФБ-София, но за да достигнем нивото на развитите пазари по отношение на публичност и начина и на обявяване, все още има дълъг път, който трябва да бъде извървян.

Лош сигнал ли е, когато инсайдър е продал голям пакет от акциите си?

Гено Тонев: Зависи на кого и защо е продаден въпросния пакет. Всички причини и доводи за сделката би трябвало да съпътстват оповестяването й пред инвестиционната общност. В противен случай, цялата операция може да бъде разчетена погрешно от пазара.

Петър Атанасов: Обикновено продажбите от страна на свързани лица, особено в по-големи размери или когато ликвидират по-голямата част от експозицията си в даденото предприятие, били те мажоритарни собственици, стратегически партньори или по-голям портфейлен инвеститор, се възприемат неблагоприятно от публиката, често като сигнал за достигане на потенциала за растеж на дадена компания. Не винаги е така обаче. Подобна продажба може да е заложена в инвестиционнаата политика или правила на дадения портфейлен инвеститор, или на промяна в тези правила - например достигане на лимити за регион или за инвестиция в единична компания. Причините за продажба могат да са различни.

Петко Вълков: Продажбата от страна на инсайдъри не е непременно лош сигнал - продават се книжа не само поради очаквания, че ще предстоят лоши събития. Част от продажбите могат да са продиктувани от ликвидни нужди, търсене на свеж ресурс за инвестиционни проекти и пр.

Кирил Гарчев: На хипотезата за това какъв сигнал е продажбата на голям пакет от акции на собствената компания, еднозначен отговор не може да бъде даден, но реализирането и със сигурност е предупреждение за някакъв риск, който трябва да бъде анализиран.

Мнението на фондовите мениджъри се споделя и от Жулиета Мандажиева от адвокатско дружество "Точева и Мандажиева".

"Частично все пак има такова задължение за публичните компании и към момента. Ръководните кадри в емитента и лицата, тясно свързани с тях, уведомяват КФН за такива сделки, когато те превишават по стойност 5 000 лева в рамките на една календарна година. Комисията, от своя страна, е длъжна да даде публичност на получената информация в своя регистър. Така е съгласно чл.16 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Задължените лица уведомяват КФН в срок до 5 работни дни. Може би този срок е твърде дълъг. Също така, съществува и задължението за сделки с акции, равни на 5% или числа, кратни на 5% от капитала на дружеството", коментира за Investor.bg адв. Мандаджиева.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.