България - застрахована от падане "зад борда"?

Не е възможно политиците изненадващо да променят съотношението евро/лев, доколкото съотношението е записано в Закона за БНБ, като 1 лв. за 1 германска марка. Впоследвие това се тълкува като 1,95583 лв. за 1 евро, след като марката се заменя от еврото.

Промяната на закон изисква заседание на парламента, което разбира се дава огромна публичност.

До момента валутният резерв не е изпитвал намаления поради големи продажби на левове за евро. Самите левове са крайно количество, тъй като грубо казано са отпечатани срещу наличния валутен резерв.

Нещо повече, държавата постоянно реализира бюджетни излишъци и увеличава резервите си, включително и валутните си, а дългът й намалява. На практика не може да се стигне до фалит на държавата или на временна неплатежоспособност, както това става у нас в началото на деветдесетте години, в Русия през 1998 г. (обявен мораториум по вътрешния дълг, след срив в цената на петрола падна до 12 долара, след като себестойността на производство в Русия на 1 барел беше 15 долара), в Аржентина през 2001 г. с обявен мораториум върху дълга.

В Аржентина бордът пада, защото правителството не може да погасява задъженията си. Със строгата финансова политика нашето правителство прави държавата стабилен, спестяващ субект, което прави невъзможно нейната неплатежоспособност и премахване на валутния борд.

Поради чуждите инвестиции и покупките на имоти от чужденци, както и поради трансферите от българи в чужбина към близките им в България, платежният баланс на страната е положителен, което прави финансовата система ликвидна с валута и не може да има недостиг за такава, за евентуални плащания по държавен или частен външен дълг.

Тайландската валутна криза от 1997 г. е предизвикана от горещи пари, представляващи спекулативно настроен капитал и краткосрочни кредити, с които са финансирани дългосрочни проекти в областта на строителството. Спекулантите продават държавни ценни книжа и акции в местната валута (бат) и не отпускат нови кредити, които да заместят изтичащите. Налице е отрицателен платежен баланс. Ефектът е остър недостиг на чужда валута и поевтиняване на местната валута с 50%.

В случая с България държавата почти не е издавала емисии ДЦК деноминирани в лева, тъй като няма нужда от кредити, а напротив - страната постоянно погасява задълженията си. Присъствието на чужди портфейлни инвеститори на БФБ-София не е толкова голямо, пък и ликвидността не е толкова голяма, че да могат да продадат значителни активи и много валута да напусне страната. Тъй като банковата ни система е с преобладаващо чуждестранно участие, е малко вероятно финансовата система да пострада поради проблеми с проекти в недвижимите имоти, защото банките майки ще понесат отговорността за несъобразена кредитна политика на дъщерните си компании в България, водеща до дефицит на чуждестранна валута, чрез захранване с валута.

В обобщение, липсват предпоставки за мораториума от началото на 90-те в България (неплатежоспособност на българското правителство), отлива на горещи пари от 1997 г. в Тайланд, мораториума от 1998 г. в Русия и мораториума и падането на борда в Аржентина от 2001 г.

Неприложим е и примерът с Унгария, където първо - нямаше валутен борд, въведен със закон, а фиксиран курс спрямо кошница от валути и второ - правителството имаше огромен бюджетен дефицит, поради твърде социална политика. Резултатът бяха две обезценки с по 15% на унгарския форинт и "затягане на коланите", не колкото по времето на Чаушеско в Румъния, но все пак сериозно.

Теоритично от поевтиняването на местната валута печелят две големи групи - износителите (които не разчитат на вносни суровини) и тези, които имат кредити в местна валута. Има големи групи износители, като торовите заводи и металургията, които потребяват вносни суровини, съответно природен газ и руда, и евентуална девалвация на лева би увеличила техните разходи.

Най-големите губещи са работещите и имащите спестявания в местна валута, както и тези с кредити в чужда валута.

Увеличената конкурентоспособност на износа и туризма ни (поради по-ниските цени) ще бъде за сметка на намаляване на покупателната способност на възнагражденията, нова силна вълна от емиграция на най-способните и квалифицирани служители и съответно задълбочаване на основния проблем на страната - демографския.

Най-конвертируемите професии в туризма - готвачи, келнери, мениджъри ще намерят работа в чужбина, в резултат на което коефициента цена/качество на българския туристически продукт ще се влоши.

В заключение докато има положителен платежен баланс и бюджетен излишък валутният борд е непоклатим. Сигурността се увеличава от факта, че страната влезе в Европейския съюз, ще получава големи валутни потоци от структурните фондове, както и от европейски фирми, които ще инвестират в България.

България има още една застраховка - присъединяването към еврозоната, планирано за след около 7 г. Вече едно десетилетие страната изпълнява условието да поддържа валутния си курс спрямо еврото в коридор +-15%. Нещо повече, левът има фиксиран курс към европеската валута. Вече е изпълнено и условието за до 3% бюджетен дефицит, защото България има бюджетен излишък. Изпълнява се и изискването държавният дълг да е под 60% от БВП. Дългосрочните лихвени проценти отдавна не надхвърлят с повече от 2% средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност в еврозоната.

Страната не изпълнява единствено критерия за инфлация. Тя трябва да е максимум 1,5% над средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност в еврозоната. Има вероятност високата инфлация от 2007 г. да е умишлен опит на правителството за бързо застигане на цените в Европа чрез повишаване на пенсиите и бюджетните заплати, за да видим по-скоро ниски темпове на инфлацията и влизане в еврозоната.

Възможно е България да влезе в еврозоната и много по-рано, като просто приеме еврото като национална валута и изтегли левовете от обращение. Такава е ситуацията в Черна гора, която самосиндикално се отказа от национална монетарна политика и използва еврото. Решението за подобно приемане на еврото обаче не се толерира от Европейската централна банка, вероятно и защото страната ни е близо до приемането в еврозоната и не е нужно да влиза по "втория начин", при което няма да има български представител в ЕЦБ, БНБ няма да печата евробанкноти с български символи и да печели от печатането им, няма да има банкноти с надпис на кирилица "евро" и т.н.

Материалът е продължение под друг ъгъл на анализа Валутният борд - досадна рестрикция или гаранция за стабилност?