Валутният борд - досадна рестрикция или гаранция за стабилност?

От: Андрей Любенов, a.lubenov@investor.bg;
      Иван Нончев, ivan@investor.bg

Валутният борд е все по-коментирана тема през последните дни. Големият интерес по въпроса се предизвиква от непрекъснато заливащите ни информации за това какво би станало, ако бъде премахнат бордът, за изискванията, които налага Международният валутен фонд и т.н.

За много хора обаче остава неясно какво всъщност представлява валутният борд и какво го прави толкова специален за финансовата система на страната ни. Важно е да се разбере как точно работи системата на паричния съвет и каква функция изпълнява той у нас.

Класическата система на валутния борд изисква паричната единица на дадена държава да бъде приравнена към дадена твърда (резервна) валута, като обменният курс на двете трябва да бъде фиксиран. В най-честия случай това означава, че първата валута е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Като исторически аналог може да се посочи златният стандарт, при който стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Основните характеристики, които притежава паричният съвет, се припокриват с функциите на класическите централни банки. Има разбира се и някои различия, които именно представляват по-съществените характеристики на тази система. Валутният борд е задължен да купува и продава неограничено резервната валута и трябва да поддържа валутен резерв, който да покрива парите в обращение. На практика това означава, че бордът в България трябва да притежава размер в евро, който да отговаря на българските левове в обращение.

Рестриктивните особености на паричния съвет, които са най-критикуваният му елемент от страна на неговите противници, се изразяват в това, че бордът няма право да отпуска кредити на правителството и да провежда монетарна политика. Това означава, че не се извършват операции на открития пазар, не се определят целеви лихвени проценти, както и не се отпуска рефинансиране.

Основната причина за въвеждането на валутен борд е осигуряване на стабилност на покупателната способност на парите чрез ограничаване на колебанията в паричното предлагане и отнемане на механизмите за увеличаването на паричната маса от страна на Централната банка. Чрез стабилността на парите се улеснява планирането на инвестициите и потреблението, което води до по-ефективно разпределение на ресурсите в икономиката като цяло.

Особено важна роля за стабилността на парите играе именно стриктният контрол върху паричното предлагане, защото, в случай че предлагането превиши търсенето, ще се стигне до инфлация. Това е причината за едно от най-важните изисквания на борда – емисията на банкноти и монети може да се реализира единствено, когато е покрита с резервната валута. В случая на България – паричната база трябва да е на 100% покрита с активи в евро.

Чрез валутния борд се налага и финансова дисциплина на всички представители на банковия сектор – те са принудени да подхождат с по-голямо внимание при кредитирането, понеже функцията на централната банка като кредитор от последна инстанция е ограничена. Това важи както за кредитирането на търговските банки, така и на правителството.

Тук се появява същественият проблем – правителството не може да си позволи повишаване на фискалните разходи, тъй като за тяхното увеличаване ще се наложи ръст и при валутните резерви. На пръв поглед това изглежда постижимо – за годината страната ни регистрира значителен излишък по финансовата сметка – това означава, че в България се увеличават преките и портфейлни инвестиции. Излишъкът покрива дори и значителния дефицит по търговския баланс и текущата сметка на страната, което кара мнозина да твърдят, че е редно с този излишък да бъдат подпомогнати публичните разходи на страната.

Ако това се случи обаче, над страната ни ще надвисне сериозна опасност – при намаляване на чуждите инвестиции през следващите години заради търговския дефицит, валутните резерви ще намалеят, а това означава, че ще трябва да бъдат съкратени и парите в обращение. Този вариант е доста труден за изпълнение и би довел до сериозна икономическа и политическа нестабилност.

От всичко казано дотук може да се направи извод, че валутният борд е необходим на страната с оглед стабилността на валутата, която насърчава инвестициите. Това е съществено за постигането на стабилен икономически растеж, с оглед на опитите на България да се интегрира като равнопоставен член на Европейския съюз. За всички останали твърдения – че левът е подценен или надценен, че бордът възпрепятства развитието и т.н., може да се счете, че са плод на спекулации и опит за привличане на внимание, извличане на краткосрочни политически дивиденти и манипулиране на общественото мнение.

Investor.bg се допита и до експерти в областта на макроикономиката, относно тяхното мнение по темата:

Как бихте коментирал изказванията на някои западни анализатори за нуждата от преразглеждане на валутните бордове в България и прибалтийските държави? Резонни ли са твърденията, че курсът на лева спрямо еврото е „нереален"?

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“:

Някои не разбират какво е валутният борд, а други не могат да приемат, че е възможно да съществува нещо друго, различно от централна банка с парична политика и плаващ курс. Курсът на лева обаче е точно такъв, какъвто трябва да бъде, валутните резерви растат, както и чуждите инвестиции, а икономиката отбелязва умерен ръст. Премахване на борда означава да се откажем от всичко това и да изпаднем в криза - което е безсмислено. Обществото и икономиката няма да спечелят нищо от изкуствено предизвикана криза.

По отношение на чуждите анализатори добре е да помним, че тази година нито една от негативните им прогнози за България не се сбъдна. И те си ги коригираха в позитивна посока - както по отношение на ръста на БВП, така и по отношение на чуждите инвестиции и заетостта.

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch:

Те не разбират или съзнателно се опитват да изкривят теоретичната рамка, в която по дефиниция функционират валутните бордове. А тя е създаване на номинална котва - фиксиран курс - гарантиран от пълно покритие на местна валута с чуждестранни резерви. Всички пазарни участници трябва да се адаптират към този курс.

Димитър Чобанов, главен икономист в Институт за пазарна икономика:

Валутният борд в България представлява една от най-успешните реформи, които са се случвали в страната. Този паричен режим се основава върху строга фискална и финансова дисциплина и в това отношение е изключително полезен за страната. Не споделям мнението, че курсът е нереален. Нещо повече – курсът на лева спрямо еврото е съвсем подходящ и не трябва да бъде променян, при този курс трябва да се конвертират цените в страната, когато бъде прието еврото като законно платежно средство. 

Смятате ли, че в България валутният борд трябва да остане до въвеждането на еврото като официална валута?

Георги Ангелов:

Да, бордът трябва да остане при сегашния курс на лева до приемането на еврото. А еврото трябва да се въведе колкото е възможно по-скоро. Тогава ще изчезнат спекулациите с монетарната стабилност на България.

Лъчезар Богданов:

Да, задължително. Всяко друго решение води до разпад на доверието към паричната система.

Димитър Чобанов:

Това е най-добрата възможност – напускането на борда би могло да предизвика силно негативни последици за икономиката на страната. Както отбелязах вече, това трябва да се случи при запазване на сегашния курс. 

Какви проблеми виждате пред валутния борд у нас и от какво естество са те – политическо или икономическо (свързано с дефицита по текущата сметка например)?

Георги Ангелов:

Дефицитът по текущата сметка е по-малък от излишъка по финансовата сметка. В този смисъл чисто икономически проблем няма - доверието на чуждите инвеститори е достатъчно високо и свръхфинансира необходимата чужда валута за нормалното функциониране на икономиката. Проблем би възникнал, ако това доверие изчезне - а то може да изчезне най-вече поради политически причини (спиране на реформите, популистка политика за голям ръст на разходите в бюджета и пр.).

Лъчезар Богданов:

Проблеми пред борда няма. Стабилни пари може да има и в богати, и в бедни общества. Още повече, дефицитът по текущата сметка не показва целия баланс на плащанията - а той е положителен, и резервите на БНБ растат. Така че никакви икономически индикатори не могат да влияят на фиксирания курс. Зад всеки лев в обращение стоят повече от нужните резерви в евро, т.е. на практика и в момента можем да заменим валутата с евро без никакви ограничения и притеснения. Решението за отмяна на борда би било единствено политическо - това ще е израз на воля за отказ от стабилните пари и желанието на политиците да печатат левове по свое усмотрение.

Димитър Чобанов:

Проблемите биха възникнали от неподходяща стопанска политика на правителството. Ако се приеме идеята за разхлабване на фискалната политика и се увеличат рязко заплатите и разходите в бюджетния сектор, без да се извършат така наложителните реформи на публичните разходи, тогава това ще представлява негативен сигнал за чуждестранните инвеститори относно обстановката в страната.